ЖАЖДА

Annotation

Новият случай на инспектор Хари Хуле.

Осло, Норвегия. Серия зловещи убийства разтърсват града. Почеркът е един и същ: след уговорени срещи в приложение за запознанства неуловим маниак разкъсва с метални зъби гърлата на млади жени, изпивайки кръвта им. Единственото, на което полицията се натъква, са гротескните останки от чудовищните пиршества. Без улики, без заподозрени и без време за губене, местните власти нямат друг избор, освен да се обърнат към единствения човек, способен да спре зверствата.

Тъмна сянка е изплувала от миналото, възраждайки отдавна забравените митове за кръвопийците, а бившият старши инспектор Хари Хуле трябва да се изправи пред най-големия си и кошмарен враг — единственият, който е успял да му се изплъзне.

Норвежецът Ю Несбьо вече се е утвърдил като един от най-успешните криминални автори в света, оглавявайки класациите с всяка следваща книга. Романите му са преведени на над 50 езика и са продадени във впечатляващите 33 милиона екземпляра.

"Ще ви се прииска да впиете зъби в "Жажда" и да не пускате."

Уошингтън Поуст

"Несбьо е властващият крал на скандинавското криминале."

Гардиън

ПРОЛОГ

ПЪРВА ЧАСТ

ПЪРВА ГЛАВА

ВТОРА ГЛАВА

ТРЕТА ГЛАВА

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

ПЕТА ГЛАВА

ШЕСТА ГЛАВА

СЕДМА ГЛАВА

ОСМА ГЛАВА

ДЕВЕТА ГЛАВА

ДЕСЕТА ГЛАВА

ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА

ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА

ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА

ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА

ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА

ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА

СЕДЕМНАЙСЕТА ГЛАВА

ОСЕМНАЙСЕТА ГЛАВА

ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА

ДВАЙСЕТА ГЛАВА

ВТОРА ЧАСТ

ДВАЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

ДВАЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

ДВАЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

ДВАЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

ДВАЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

ДВАЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА

ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

ТРИЙСЕТА ГЛАВА

ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

ТРИЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

ТРИЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

ТРЕТА ЧАСТ

ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

ТРИЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

ТРИЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

ТРИЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

ТРИЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА

ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

ЧЕТИРИЙСЕТА ГЛАВА

ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

ЕПИЛОГ

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕКСТА

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

ПРОЛОГ

Той се взираше в бялото нищо.

От близо три години все това правеше.

Никой не го виждаше и той не виждаше никого. Освен при всяко отваряне на вратата. Тогава през процепа се изпускаше пара, колкото да се мерне някое голо мъжко тяло, после вратата пак се хлопваше и всичко се обвиваше в мъгла.

След малко банята затваряше. Той беше сам.

Загърна се по-плътно в белия хавлиен халат, стана от дървената пейка и излезе. Мина покрай пустия басейн и хлътна в съблекалнята.

Не се чуваше нито шуртене на вода, нито турска реч, нито шляпане на боси крака по плочките. Вторачи се в отражението си в огледалото. Прокара показалец по още незараслия белег от последната операция. Отне му време да привикне към новото си лице. Пръстът се плъзна по врата, по гърдите, спря над мястото, откъдето започваше татуировката.

Отключи катинара на шкафчето, обу си панталоните и си навлече палтото направо върху още влажния халат. Завърза си обувките. Увери се, че е сам, после отиде до друг шкаф, заключен с катинар с шифър и мацнат с петно синя боя. Нагласи въртящите се цифри в комбинацията 0999. Отключи металната скоба, свали я и отвори вратичката на шкафа. Огледа големия хубав револвер вътре. Обхвана плътно червената му дръжка и го прибра в джоба на палтото си. Извади плика и го разпечата. Вътре откри ключ, адрес и по-подробна информация.

В шкафа имаше и още нещо.

Боядисано в черно. От ковано желязо.

С една ръка вдигна предмета срещу светлината и се полюбува на възхитителната изработка.

Щеше да се наложи да го измие и изтърка, но вече усещаше възбудата от мисълта да го използва.

Три години. Три години в бялото нищо, в пустош от безсъдържателни дни.

Стига толкова. Крайно време беше отново да започне да черпи от живота с пълни шепи.

Крайно време да се завърне.

Хари се сепна в съня си. Вторачи се в сумрачната спалня. Пак си беше той, върна се, намираше се у дома си.

— Кошмар ли сънува, скъпи? — прошепна му спокоен топъл глас.

Обърна се към нея. Кафявите й очи се впиха въпросително в неговите. Призракът избледня и се изгуби.

— Тук съм — увери го Ракел.

— И аз.

— Този път кой беше?

— Никой, никой — излъга Хари и я погали по бузата. — Заспивай.

Затвори очи. Изчака достатъчно, за да е сигурен, че и тя е затворила своите, и погледна. Зае се да изучава лицето й.

Този път видя онзи в гора. Тресавище, обвито в бяла мъгла, която се кълбеше наоколо. Мъжът вдигна ръка и насочи нещо срещу Хари. Хари мярна татуираното сатанинско лице върху оголените му гърди. После мъглата се сгъсти и онзи изчезна.

— И аз съм тук — прошепна Хари Хуле.

ПЪРВА ЧАСТ

ПЪРВА ГЛАВА

Сряда вечер

Макар бар „Джелъси“ — в превод „Ревност“ — да беше почти празен, вътре се дишаше тежко.