ЖАЖДА

— Разбирам — Гайр вдигна чашата и я пресуши. — Както самият аз отбелязах преди малко, по света е пълно с откачалки. Не се бой. Няма страшно. Пък и от статистическа гледна точка мъжете ги грози четирикратно по-голяма опасност да станат жертва на убийство, отколкото жените.

— Благодаря за виното, Гайр.

— Ако един от трима ни… — Мехмет побърза да погледне встрани, когато Гайр го посочи — … стане жертва на убийство тази вечер, вероятността това да си ти е едно към осем. Или, момент, трябва да разделя и на…

Жената стана.

— Успех в изчисленията. Лека нощ.

Тя си тръгна. Гайр продължи да стои вторачен в чашата си, като поклащаше глава в ритъма на „Fix You“^[1], сякаш за да убеди Мехмет и други евентуални свидетели, че вече се е отърсил от неуспеха; жената е била триминутно поп парче и след още три минути вече ще я е забравил. После Гайр стана и тръгна. Мехмет се огледа. Каубоят и онзи, дето направо изтезаваше бирата си с мудното си пиене, се бяха изнесли. Мехмет остана сам. Изведнъж въздухът сякаш се насити с кислород. С помощта на мобилния си телефон Мехмет промени плейлистата на уредбата. Пусна си каквото му се слушаше: „Бед Къмпани“. Група, основана от бивши членове на „Фрий“, „Мот дъ Хупъл“ и „Кинг Кримсън“, просто няма начин да е лоша. Особено пък ако вокалът е Пол Роджърс. Мехмет наду звука и чашите зад бара затракаха.

Елисе вървеше надолу по улица „Турвал Мейер“. Минаваше между семпли четириетажни жилищни сгради, някога подслонявали работническата класа в беден квартал на беден град. Сега обаче цените им вървяха колкото в Лондон или Стокхолм. Осло през септември. Мракът най-сетне се завърна. Безконечните, дразнещи светли летни нощи с тяхната истерия, бодрост и идиотщина най-сетне отминаха. През септември норвежката столица се връщаше към истинското си аз: меланхолично, резервирано, ефективно. Солидна фасада, нелишена от тъмни места и потайности. Като самата Елисе. Поне така я описваха познатите й. Тя ускори крачка. Във въздуха тегнеше дъжд: пръските от устата на Господ, когато киха, както се бе изразил един от мъжете, с които си уреди среща по Тиндър, в опит да се направи на поет. Елисе възнамеряваше да се откаже от приложението за онлайн запознанства. Още утре приключва. Стига толкова. До гуша й дойде от разгонени нерези. Само с поглед я караха да се чувства долна мръсница. Писна й от психопати и смахнати типове. Впиваха се в нея като пиявици и изсмукваха времето, енергията и спокойствието й. Нагледа се на предостатъчно жалки неудачници, които й вменяваха комплекс за малоценност.

Срещите, уредени по интернет, по принцип минаваха за съвременния начин да завържеш запознанство. В тях уж нямало нищо срамно; практикували се масово. Но не беше истина. Хората се запознаваха на работното си място, в читалните, чрез общи приятели, във фитнес зали, в кафенета, в самолети, автобуси, влакове. Запознаваха се по старомодния начин, непринудено, без напрежение и впоследствие запазваха романтичната илюзия за невинност, чистота и съдбовна предопределеност. Елисе искаше да съхрани тази илюзия. Ще изтрие профила си. Точка по въпроса. И преди се беше заричала, но сега го реши твърдо. Още тази вечер.

Прекоси улица „Софиенберг“ и извади ключа си за портата до зарзаватчийницата. Бутна вратата и пристъпи в мрака. Изведнъж замръзна на място.

Бяха двама.

Отне й няколко секунди, докато очите й привикнат към тъмнината. Чак тогава видя какво държат. И двамата си бяха свалили циповете и си бяха извадили оная работа.

Тя отстъпи назад. Не се обърна. Само се молеше зад нея да не стои още един.

— Извинявайте, мамка му — изруга млад глас. Към осемнайсет-двайсетгодишен, прецени Елисе. Пиян.

— Ей, бе! — извика другият през смях. — Опика ми обувките!

— Ами стреснах се!

Елисе се загърна плътно в палтото си и мина покрай момчетата, които пак се обърнаха към стената.

— Това не е писоар — отбеляза тя.

— Сори, бяхме на зор. Няма да се повтори, споко.

Гайр бързаше по улица “Шлепегрел“. Блъскаше си главата над задачата. Погрешно беше изчислил, че от двама мъже и една жена вероятността жената да стане жертва на убийство е едно към осем. Уравнението беше много по-сложно. Всичко винаги се оказва по-сложно, отколкото си мислиш.