ЖАЖДА

— Лоши новини за мен. — Бенкс беше много по-дребен от Мехмет, но напращелият бицепс, който издуваше сакото, му придаваше силно заплашителен вид. — Значи дори да подпалим къщата и тя да изгори до основи, няма да получиш застрахователно обезщетение, та евентуално да си покриеш борчовете, така ли?

— Да.

— Новините са лоши и за теб, защото това означава, че се налага да пристъпим към болезнените методи. Да ти обясня ли в какво се състоят?

— Не искаш ли преди това да разбереш дали няма да ти се издължа?

Бенкс поклати глава и извади нещо от джоба си.

— Просрочи датата с три дни. А точността е от ключово значение, предупредих те. Длъжен съм да покажа не само на теб, но и на всичките ми длъжници, че няма да търпя подобни нарушения.

Вдигна предмета на светлината от гаражната лампа. Мехмет се задъха панически.

— Не е особено оригинално, знам — Бенкс наклони глава и огледа клещите. — Но върши работа.

— Ама…

— Кое не разбра? Давам ти да си избереш пръст. Повечето прежалват лявото кутре.

Мехмет усети как у него напира нещо мощно. Гняв. Гърдите му се повдигнаха и дробовете се изпълниха с въздух.

— Предлагам ти по-добро решение, Бенкс.

— И какво е то?

— Не е особено оригинално — Мехмет бръкна с дясната си ръка в джоба, извади предмета, хвана го с две ръце и го протегна срещу Бенкс. — Но върши работа.

Бенкс се взираше смаян. Кимна бавно.

— Прав си — грабна пачката от Мехмет и свали ластика.

— Покриват и вноските, и наказателните лихви. Но, моля, преброй ги сам.

Зън!

Тиндър откри човек, с когото си подхождате._

Триумфалният сигнал от телефона ти, когато някой, когото си поставил сред одобрените кандидати, също е преместил снимката ти вдясно.

Умът на Елисе работеше трескаво, сърцето й препускаше в галоп.

Тя знаеше, че това е добре известен ефект от сигнала, известяващ успешно сватосване: повишена сърдечна честота в резултат от еуфорията. Така се освобождава коктейл от хормони на щастието, предизвикващ пристрастяване. Ала не това беше причината за нейния бесен пулс.

Сърцето й се раздумка, защото сигналът не дойде от нейния телефон, но се разнесе точно в мига, когато тя плъзна снимката вдясно. Снимката на човек, който според Тиндър се намираше на по-малко от километър.

Елисе прикова поглед в затворената врата на спалнята и преглътна.

Звукът навярно бе дошъл от съседен апартамент. В сградата живееха много необвързани мъже — следователно потенциални потребители на социалната платформа. В момента цареше пълна тишина. Дори от долния етаж, където момичетата се готвеха за купон, когато Елисе излизаше за срещата с Гайр. Известен е един-единствен начин да се отървеш от въображаемите чудовища. Да се увериш, че наистина не съществуват.

Елисе стана от дивана и измина четирите крачки до вратата. Поколеба се. През ума й минаха няколко изнасилвания, по които беше работила.

Събра смелост и отвори.

На прага панически се опита да си поеме въздух. Защото въздух нямаше. Или поне тя не можеше да го вдиша.

Лампата над леглото беше включена. Пред погледа й първо се изпречиха чифт каубойски ботуши, стърчащи извън долния ръб на леглото. Дънки. Два дълги крака, скръстени един върху друг. Легналият мъж изглеждаше досущ като на снимката — в полумрак, с размито лице. Разкопчаната риза разгалваше гърдите му. Върху кожата имаше рисунка или татуировка на лице. Именно то прикова погледа й. Лице, разкривено в безгласен писък. Сякаш заклещено в отчаян опит да се откопчи. Елисе не успя да извика.

Човекът на леглото вдигна очи. Блясъкът от мобилния телефон озари лицето му.

— Ето че пак се срещаме, Елисе — прошепна той.

Гласът му обясни защо профилната снимка й се стори позната. Цветът на косата беше променен и лицето явно бе претърпяло операция. Личаха белези от хирургически шевове.

Той вдигна ръка и пъхна нещо в устата си.

Изцъклила очи от ужас, Елисе заотстъпва заднишком. Обърна се, дробовете й поеха въздух и тя съзна, че трябва да употреби този въздух за бяг, а не за крясъци. Входната врата отстоеше на пет, максимум шест крачки. Чу проскърцването на леглото, но тя разполагаше със сериозна преднина. Добере ли се до стълбището, ще се разкрещи и ще й се притекат на помощ. Натисна дръжката и дръпна, но вратата се отвори само донякъде и заяде. Заради веригата. Елисе я затвори и посегна да свали веригата, но всичко ставаше много бавно, сякаш се движеше в кошмар. Знаеше, че е закъсняла. Нещо запуши устата й, повлече я назад. В отчаянието си тя простря ръка през процепа, сграбчи рамката от външната страна, опита се да извика, ала голямата, воняща на никотин длан заглуши всичко. Той откопчи пръстите й от рамката и затръшна вратата.

— Не ме ли хареса? — прошепна й. — И ти не изглеждаш толкова добре, колкото на профилната снимка, бейби. Време е да се поопознаем, миналия път н-не успяхме.

Гласът. И заекването. Беше го чувала. Опита се да рита, за да се изтръгне от хватката му, но сякаш я бяха стегнали в менгеме. Той я замъкна пред огледалото и положи глава на рамото й.