ЖАЖДА

— Не си виновна, че ме осъдиха, Елисе. Просто доказателствата бяха железни. Не затова съм тук. Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че е пълна случайност? — той се ухили.

Елисе се взираше в устата му. Вътре имаше нещо като капан за лисици. От горната и долната челюст стърчаха железни черни шипове, които влизаха едни в други.

Той зяпна и се чу тихо изскърцване. Механизмът явно беше с пружини.

Сега Елисе си спомни подробностите по случая. Снимките от местопрестъплението. Даваше си сметка, че с нея е свършено.

Той захапа.

Елисе Хермансен се опита да изкрещи в затулящата я длан. Видя как от шията й шурна струя кръв.

Той вдигна глава. Погледна в огледалото. Кръвта й течеше от веждите и косата му и се стичаше по брадичката.

— Направо сме си л-лика-прилика, бейби — прошепна той. И захапа повторно.

Виеше й се свят. Сега не я стискаше толкова силно. Не се и налагаше, защото над нея вече се стелеше сковаващ студ. Непознат мрак постепенно я обладаваше цялата. Тя измъкна ръка и я простря към снимката до огледалото, но върховете на пръстите й увиснаха, преди да се доберат до нея.

ВТОРА ГЛАВА

Четвъртък преди обяд

Острата предобедна светлина падаше през прозорците в дневната и стигаше до коридора.

Специален следовател Катрине Брат стоеше безмълвна пред огледалото и замислено се взираше в снимка, втикната под рамката. На нея жена и малко момиченце седяха прегърнати на скалист склон. И двете бяха с мокри коси и увити в големи хавлии. Сякаш току-що се бяха изкъпали в хладноватото норвежко лято и се опитваха да се сгреят, като се вкопчат една в друга. Сега обаче нещо ги разделяше: ивица засъхнала вече кръв, стекла се по огледалото, се бе вклинила между двете усмихнати лица. Катрине Брат нямаше деца. По едно време, преди няколко години, й се беше приискало да стане майка, но това отмина. Отскоро беше необвързана жена, съсредоточена върху кариерата си, и се чувстваше добре. Нали?

Чу тихо покашляне и вдигна глава. Срещу нея стоеше сипаничаво лице с твърде изпъкнало чело и коса, която започваше от темето. Трюлс Бернтсен.

— По какъв въпрос, младши инспекторе? — попита тя.

Забеляза как той се намуси при недвусмисленото напомняне, че въпреки петнайсетгодишния си стаж в полицията все още заема най-ниския чин и по тази и още редица причини никога не би участвал в следствени действия… ако, трябва да се добави, неговият приятел от детинството и понастоящем главен секретар на полицията Микаел Белман не го беше намърдал.

— По никакъв въпрос — сви рамене Бернтсен. — Ти ръководиш разследването, ти давай разпореждания.

Погледна я със студения си кучешки поглед — едновременно покорен и свиреп.

— Разпитай съседите — нареди Брат. — Започни от долния етаж. Интересува ни най-вече какво са чули и видели вчера и по-конкретно снощи. Понеже Елисе Хермансен е живеела сама, искаме да знаем и с какви мъже е поддържала контакт.

— Значи вече си убедена, че е мъж и са се познавали отпреди?

Чак сега Катрине забеляза младия колега — кажи-речи още момче — застанал до Бернтсен. Открито лице. Рус. Хубавец.

— Андерш Вюлер. — Гласът прозвуча високо, очите се усмихваха.

Катрине предположи, че той е напълно наясно с чара си и въздействието му върху околните. Служебната препоръка от началника му от управлението в Тромсьо напомняше любовно обяснение. Автобиографията му потвърждаваше ласкавите отзиви. Отличен успех от Полицейската академия и добри резултати като младши инспектор със следователски функции в Тромсьо.

— Тръгвай, Бернтсен. Ние ще се включим малко по-късно — подкани го Катрине.

В ленивото тътрене на краката му улови пасивен протест, задето го командори по-млад шеф, отгоре на това жена.

— Добре дошъл — Катрине протегна ръка към Вюлер. — Не успяхме да те въведем в обстановката, съжалявам.

— Мъртвите се ползват с предимство — отвърна той.

Катрине разпозна цитат на Хари Хуле. Забеляза, че Вюлер оглежда изпънатата й десница. Вероятно защото не си беше свалила латексовите ръкавици.

— Не съм пипала гадости — увери го тя.

Той се усмихна. Бели зъби. Десет точки плюс.

— Алергичен съм към латекс.

Двайсет точки минус.

— Тези ръкавици — Катрине Брат не отдръпна ръката си — не са покрити с талк и са с ниско съдържание на алергени и ендотоксини. Ако ще работиш в Отдела за борба с насилието, ще ти се налага честичко да използваш такива. При невъзможност можем, естествено, да те преместим в Икономическа престъпност или…

— Добре заварила — засмя се той и хвана ръката й. Катрине усети топлината на дланта му през латекса.

— Аз съм Катрине Брат, старши следовател по случая.

— Знам. Ти беше част от екипа на Хари Хуле.

— Кой екип?

— В котелното.

Тя кимна. Наименованието, използвано от Вюлер, беше много сполучливо. Всъщност Хари сформира екипа от трима души със специална цел, така да се каже: да работи независимо по убийствата на полицаи. След края на разследването Хари се върна в Полицейската академия като лектор, Бьорн — в Експертно-криминалния, а Катрине — в Отдела за борба с насилието, където, както стана ясно, вече се титулуваше старши следовател.