ЖАЖДА

Мехмет Калак огледа мъжа и жената пред бара, докато им наливаше вино. Имаше общо четирима клиенти. Третият, някакъв тип, седеше сам на отделна маса и отпиваше малки глътки от халба с бира, а каубойските ботуши на четвъртия се подаваха от едно сепаре, където светлите отблясъци от телефонен дисплей час по час разсейваха тъмнината. Четирима клиенти в единайсет и половина през септември в района на най-оборотните нощни заведения в „Грюнерльока“. Трагична посещаемост. Не можеше да продължава да я кара така. Често-често се питаше защо му трябваше да напуска длъжността управител на бар в най-модерния хотел в града, за да се захване сам-самичък да разработва тази западнала дупка, където се отбиваха предимно пияндета. Направи го вероятно защото вярваше, че като надуе цените, ще прогони старите посетители и ще привлече мечтания контингент на всички собственици на нощни заведения: младите, платежоспособни, безпроблемни клиенти от квартала. Или пък защото след като скъса с приятелката си, Мехмет изпитваше потребност да се претрепва от работа. Или просто офертата на Даниал Бенкс му се стори изгодна, след като от банката го отрязаха. Или беше още по-просто: в бар „Джелъси“ именно той пускаше музиката, а не някой скапан хотелски управител, поклонник на една-единствена „мелодия“: бръмченето на касовия апарат. Старата клиентела Мехмет я изрита лесно. Тя вече отдавна си бе намерила ново свърталище в евтин бар на три пресечки оттук. Привличането на нови клиенти обаче се оказа трудно. Навярно се налагаше да преосмисли концепцията си. Вероятно един-единствен телевизионен екран, по който нонстоп вървяха мачове от турското първенство, не беше достатъчен барът да минава за спортен.

А в музикално отношение май трябваше да наблегне на по-сигурни, класически изпълнители като „Ю Ту“ и Спрингстийн за господата и „Колдплей“ за дамите.

— Не съм ходил на кой знае колко срещи, уредени в Тиндър — Гайр отпи и остави чашата с бяло вино върху бара. — Но ми прави впечатление, че по света бъка от откачалки.

— Нима? — жената едва потисна прозявката си.

Имаше късо подстригана руса коса. И стройна фигура. Мехмет й даваше трийсет и пет години. По припрените й, малко трескави движения и изморените очи отсъди, че вероятно се преработва и тренира с надеждата да си набави необходимата й енергия. Мехмет видя как Гайр хвана с три пръста столчето на чашата — точно както я държеше и дамата. По време на десетките си срещи с потребителки на Тиндър Гайр неизменно поръчваше същото като потенциалните си партньорки — от уиски до зелен чай. Навярно искаше да им изпрати посланието, че и в това отношение си подхождат.

Гайр се прокашля. От пристигането на жената бяха изминали шест минути, установи Мехмет. Време беше Гайр да отправи коронната си реплика.

— По-красива си отколкото на профилната снимка, Елисе.

— Това вече го чух, но все пак благодаря.

Мехмет се зае да полира някаква чаша с привидно разсеян вид.

— Кажи ми, Елисе, какво искаш от живота?

Тя се усмихна малко отегчено.

— Мъж, който да не държи само на външността.

— Напълно съм съгласен с теб, Елисе. Вътрешното съдържание е важно, а не обвивката.

— Пошегувах се. Всъщност не си прав. На профилната снимка изглеждам по-добре, както впрочем и ти, Гайр.

— Хе-хе — неприятно изненадан, той прикова поглед в чашата си. — Е, като повечето хора и аз съм избрал сполучлив портрет. Та, казваш, търсиш си партньор. Какъв?

— С желание да домакинства и да гледа три деца — тя си погледна часовника.

— Хе-хе — в пот плуваше не само челото, а цялата голяма, гладко избръсната глава на Гайр. Съвсем скоро, знаеше Мехмет, под мишниците на черната му риза, кройка slim fit — странен избор, защото Гайр не беше нито строен, нито в добра физическа форма — щяха да избият тъмни петна. Той завъртя чашата в ръка. — Имаш точно моя тип чувство за хумор, Елисе. На мен засега единственото ми семейство е кучето ми. Обичаш ли животни?

„Танръм, божичко — запита се на турски Мехмет, — кога най-после ще хвърли картите на масата?“

— Ако срещна подходящия и усетя, че си пасваме и по характер, и…

— … и в друго отношение — той се усмихна, снижи глас и посочи към слабините си. — Това обаче трябва да се провери на практика, нали, Елисе?

Мехмет потръпна. Гайр се хвърли в атака ва банк и предстоеше да понесе поредния удар по и бездруго смачканото си самочувствие.

Жената избута настрана чашата си и леко се наведе напред. Наложи се Мехмет да наостри уши, за да я чува:

— Ще ми обещаеш ли нещо, Гайр?

— Разбира се — и погледът, и гласът му излъчваха кучешко нетърпение.

— След като си тръгна оттук, повече никога не се опитвай да се свързваш с мен.

Мехмет изпита възхищение към Гайр, който намери сили дори да се усмихне:

— Дадено.

Жената се облегна назад.

— Не ми приличаш на психопат, Гайр, но те моля да ме разбереш. Няколко пъти вече ми се случва да се опаря. Един дори започна да ме преследва и да заплашва гаджетата ми. Не се обиждай, но вече съм доста предпазлива.