Жега в Мадрид

— Не съм сигурен дали успях да преведа добре всичко — започна колебливо Делян. — Има думи и изрази, които…

Олег мълчаливо протегна ръка, взе писмото и снимката, сложи ги грижливо в плика и прибра всичко в джобчето на бялата си ленена риза.

— Този чичко защо е толкова сериозен? — щръкна любопитно черната опашчица.

— Сякаш е в църква — усмихна се баща й под мустак.

— Обади й се по телефона — обърна се украинецът към Делян, сляп и глух за всички. — Моля те! Попитай дали мога да я потърся на Тенерифе!

— Не знаех, че ще ходиш на Тенерифе! — опули очи Ервин.

— И аз не знаех, приятелю!

Делян извади послушно апарата и набра някакъв номер под погледите на тримата мъже, които тържествено замълчаха. Каза няколко думи, въздъхна облекчено и избърса челото си с ръка.

— Хо-хо-хо!

Едрото тяло на Олег внезапно се затресе от смях и той тупна младежа по рамото:

— Квартира търся, така ли?… Аз, синко, до Полярния кръг да стигна, на ескимосите иглута ще раздавам!

— Това можах да измисля в момента — смънка Делян.

— Благодаря ти, приятелю! Ако знаеш само колко съм ти благодарен!

— Няма защо — усмихна се младежът поуспокоен. — Пак заповядай! А на Коледа съм ти на гости. Семейно!

— Ако успее дотогава да намери квартира — подсмихна се Вальо.

— Започваме ли вече? — изправи се нетърпеливо Ервин. — Да обличам ли работните дрехи?

— Ти днес инструмент няма да докосваш! — отсече Олег. — Ще пееш! Ще пееш така, че цялата сграда да те чуе! А аз в това време ще боядисам колкото десет такива като теб!

Боливиецът не чака втора покана. Разкопча ризата си, метна я със замах на дивана, яхна един от дървените столове като мустанг и изкусно забарабани с пръсти по коравата облегалка.

— Коя песен искате? — провикна се той, ухилен до ушите.

— Ти дай тон — намигна Делян. — След това ще видим за коя песен!

— Аз вашата песен я знам наизуст — подсмихна се Вальо и хвана момиченцето за ръчичка. — С моята Таня я пеем вече двадесет години.

След това взе от масичката ключовете за колата и се обърна към младежа:

— Гипсът ти не струва. Ще донеса от моя. Оставям детето и веднага се връщам. Тавана на банята оставете на мен…

Y si yo pudiera parar el tiempo
El tiempo yo pararia

Гласът на Ервин, страстен и упойващ, напълни горещия вече хол, съпроводен от френетичното бумтене на импровизирания тамбор:

… junto a aquellos recuerdos bonitos
que me atormentan noche у dia
у si pudiese escucharme la luna
yo mi репа le contaria…

(Даниел Денев)

— Откъде започваме с теб? — обърна се делово Олег към Делян.

— Сега аз искам да те помоля за нещо — каза тихо младежът. — Да минеш сам стаята на Чавдар… Аз още не мога да вляза там!

— Коя е вратата?

— Първата вляво.

Украинецът грабна раницата и закрачи по коридора.

— Не спирай, приятелю! — провикна се той към Ервин. — Пей, колкото можеш!… Да прогониш дяволите от стаите! И от главите ни!

Mi amor es сото un sol,
Un sol, que me esta quemando…

Гласът на Ервин се изля през отворената врата на балкона и се понесе над събудената уличка.

mi amor es сото un rayo,
un rayr, que me esta ciegando.
… Mi amor es como una flor
Una flor, que se esta marchitando…
Mi amor es como un vicio
Y no se como dejarlo!

(Даниел Денев)

II. Ивана

Ивана затвори бързо вратата на остъклението, за да не влиза нажеженият от включената фурна въздух и приседна на стола. Каква жега! Последният ден на август, а сякаш беше разгарът на лятото! Трябваше наистина да отделят пари и да поставят климатик и в трапезарията, още през юни! Но с пътуването на Марето… „Е, бодна я под лъжичката, другият месец ще имаш по-малко разходи! Нали няма да има по кого да харчиш…“

Избърса лицето си с чистата кухненска кърпа, която стискаше на топка в ръцете и натисна копчето на дистанционното. Телевизорът забръмча тихо и екранът светна. Сто четиридесет и седма серия на мексиканските „Нежни сърца“ беше вече започнала. Елена се пъчеше като паун пред масивното тройно огледало, пристегната в бляскава бяла рокля, а две слаби като тръстики моделиерки се превиваха угоднически от двете й страни. Богатият, но глупав като гъсок Габриел най-после беше прилъган да сключи преследвания сто и тридесет серии брак и подготовката за сватбата беше в разгара си. Преди нея, обаче, щеше да има друга, също далечна и нереална. На Марето. На тяхното Маре…