Жега в Мадрид

— Янакиев! — извика Ивана. — Ди джея с вечно сцепените дънки и розовите слипове! Който седи трета година в първи курс и също няма висше образование! А възпитание няма и основно!

Вдигна чашката с трепереща ръка и отпи голяма глътка огън, който се разля по гърдите й. Усети, че се задушава, притвори очи и започна да разкопчава най-горното копче на роклята. Пръстите й не я слушаха.

— И на теб ли да обяснявам, че той преподава английски език! — прозвуча отчаяният вопъл на Илия. — И, че имаме обявено още едно вакантно място!… И, че ако той си отиде, ще станат две! И тогава…

— И тогава ще закрием още две паралелки — каза дрезгаво тя. — Защото учениците ни масово ще тръгнат към други училища… С разширено изучаване на езика…

Отвори очи и плъзна поглед към прозореца. Поседя няколко минути така, като дишаше дълбоко и се мъчеше да издиша тихо и безшумно. Гадеше й се, глътките ракия пареха стомаха й като въгленчета. Днес го беше хранила само с валидол.

— Извинявай! — наруши мълчанието Илия. — И днес си го излях на теб. Както винаги.

— Че къде другаде да го излееш! — врътна тя глава. — Мен за Елена ме заболя, затова и аз…

— Зная, че е най-добрата ти приятелка.

— Но не знаеш, че съпругът й е безработен!… Че дъщеря й най накрая е бременна след два неуспешни опита in vitro! Че е затънала до гуша в кредити, а здравето й…

Вдигна отново малката чашка и сипа на горчилката в гърлото няколко капки огън.

— Не те обвинявам — каза тя с надебелен език. — Само се мъча да ти обясня защо реших съкратената да съм аз!

Остави чашката на масата и заговори бързо-бързо на изуменото лице срещу нея:

— Ще продължа само моя седми клас, за да подготвя децата за изпитите! Ще давам уроци вкъщи, ще гледам Роско… А може и да помагам на Таня и Георги на щанда! Не съм го правила, но ако трябва, ще се науча! С всичко ще се справя! Досега учех другите, че срамна работа няма! Дошло е време и аз да усвоя урок!

Взе вилицата и я забоде с решителен жест в чинията с руската салата:

— Трябва да сме доволни, че сме живи и здрави! — добави тя с уверен глас, сякаш да убеди самата себе си. — Значи, всичко е наред!

— Да. Всичко е наред.

Тонът на Илия беше толкова спокоен и равен, че по гърба й, въпреки изпитата ракия, полазиха студени тръпки.

— Дъщеря ми отлита на хиляди километри — продължи той. — Съпругата ми ще продава дини, а училището ми с всеки изминал ден опустява. Но иначе всичко е наред. И ние трябва да сме доволни.

— Боже мой! Какви са тези приказки!

— Аз съм пълен неудачник!

Ивана подскочи като гумена топка от стола и се извърна цяла към него със забодени на кръста ръце:

— Кого наричаш неудачник! — блеснаха очите й — Себе си ли? Ти, който цял живот си бил…

— Кръгъл идиот! И аз, и цялото ми заблудено поколение!

Ивана усети, че й премалява и стисна облегалката на стола така, че пръстите я заболяха:

— Само едно ми кажи! — задъха се тя. — Колко телеграми получи за рождения си ден? И колко телефонни обаждания! И факсове! И… Отвсякъде, от целия свят! И ти… ти имаш наглостта да наричаш такава личност „неудачник“!

— А колко от тях бяха от България? И колко пишеха, че ще се завърнат?

— Това не означава, че си се провалил ти! Че ние…

Гласът й секна и тя отвори широко посинелите си устни. Не й достигаше въздух.

— Че ние и двамата сме глупчовци — чу Ивана гласът на Илия някъде отдалеч и усети как горещите му ръце я гушват и люлеят като бебе. — Двама стареещи, леко пияни глупчовци…

Устните й усетиха допира на студено мокро стъкло. Тя жадно отпи от водата и промърмори със затворени очи:

— Не трябваше да казваш това… Ние…

— Ш-ш-т. Съвещанието е закрито… До утре сутринта в девет!

Усети как ръцете му внимателно я слагат на диванчето и се отдръпват от нея. Отвори очи и зачака мълчаливо таванът да спре да се върти над главата й.

„Не трябваше да вземам двете таблетки наведнъж… Сега се стягам и се изправям. Все едно, нищо не е било.“

Подпря се внимателно на лакти, седна на омачканата покривка на дивана и облиза напуканите си устни. Главата й тежеше като олово, а ушите й бучаха. „Ще издържиш, момиче. Само да си легне…“

— Гладна съм — усмихна се тя на сивото лице срещу нея.

— И аз. Изведнъж огладнях като вълк!… Знаеш ли кой филм ще дават по Канал 1?

Когато Ивана влезе в малката спалня, минаваше полунощ. Илия спеше дълбоко, легнал по гръб, отхвърлил лекия чаршаф и отпуснал ръце над мургавата си глава. „Като бебе. Добро, мило и чисто бебе…“ Измъкна внимателно завивката изпод едрия му гръб и грижливо го зави. На сутринта щеше да захлади. Мисълта й се прехвърли в къщата на Диана, при Марето. Какво ли правеха сега?

Загаси нощната лампа и притихна, заслушана в свиренето на щурците, което нахлуваше през широко отворения прозорец. Знаеше, че до сутринта няма да заспи.

III. Дона

— Какъв сив пясък! — възкликна Дона и се извърна цялата, за да погледне през задното стъкло. — Сякаш целият плаж е покрит с пепел!

— В това няма нищо чудно! — поясни Педро, който седеше зад волана и не отместваше поглед от гладката асфалтирана лента на пътя. — Остров Тенерифе е един угаснал вулкан.