Жега в Мадрид

Дона разкопча жилетката си и плъзна пръст по очертанията на картата. В този миг мелодията на Дунавското хоро прозвуча приглушено някъде от дъното на дълбоката велурена торба, където беше пуснала телефона. „Ще ми стигне ли днес денят да стигна все пак до тази морска гара?…“

— Да? — натисна тя зеленото копче. — Здравей, Деляне!… Разбира се, че можеш да дадеш телефонния ми номер! Ще помогна, с каквото мога!

Облегна се на пейката, мушна длани под къдравата грива и я преметна на циментовата облегалка като рошав, черен губер.

— Мило, наивно момиче! — усмихна се тя, примижала от слънчевото зайче, скочило в миглите. — Твоят приятел не би допуснал това: женски крак да обикаля и покрив да му търси! Този мъж би осигурил подслон дори и в Ада. Не е проблем за него къде ще замръкне. Просто му е дошло до гуша самичък да осъмва! Затова звъни от хиляди километри… А може би и заради нещо друго, което и двамата още не знаем…

Скочи от пейката, свали жилетката, сгъна я небрежно и я пъхна в дълбоката велурена торба, която й служеше за всичко. „Много бързо се сгорещи, Доне!, изтри тя влажното си чело. Слънчицето не е напекло чак толкова! А пък как само те зачопли под лъжичката!… Не е от глад! Нали си изпапка сандвичите!“

— Права си, Мяо Син — каза тя на гугутката, която изпърполи в клоните над главата й. — Само трябва да си отваряш очите и ушите за хубавото! И да бъдеш мъдра като семчицата, която вярва на слънцето и вятъра, но слуша себе си! Тогава чудото непременно се случва! И ти не го пропускаш! А това е също толкова важно, колкото и самото чудо!

Сгъна с решителен жест предпазните слънчеви очила и пъхна калъфчето на дъното на чантата, под жилетката. Нямаше нужда от тях. Нито от карта!… Впрочем, картата й трябваше, но за нещо съвсем различно!

Разгъна я на пейката, извади химикалчето, което блесна като слънчев лъч и написа на полето й с едри, красиви букви:

АКО СТЕ ТОЧКА ОТ КРЪГА

И МЯСТОТО ВИ ОПРЕДЕЛЕНО Е,

А ВАШЕТО ПРИЗВАНИЕ

И ВДЪХНОВЕНИЕ

И ВАШАТА ЛЮБОВ

И СВОБОДА

СА НЯКЪДЕ В БЕЗКРАЙНОТО ПРОСТРАНСТВО,

ИЗВЪН КРЪГА —

ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ

ДАЛИ СТЕ ЦЕНТЪР НА КРЪГА

ИЛИ НЕ СТЕ?

И ДОКОГА?…

Сгъна картата, мушна я в джоба на широката ленена пола, преметна велурената чанта през слабото, разголено рамо и тръгна под слънчевите зайчета, които се прескачаха по широката бяла алея. Там, някъде пред нея, зад шумоленето на дърветата и под крясъка на чайките я очакваше ОКЕАНЪТ.

Благодарности

Изразявам своята дълбока благодарност:

На моята Мяо Син — за ценните уроци и безценното приятелство.

На моята сродна душа — поетесата Донка Калчева — за вълшебните стихове.

На журналистката Мария Галишка-Владимирова — за безрезервната съпричастност и подкрепа на моя прощъпалник в литературата.

На моя земляк, скулптора Иван Христов — за снимката на неговата скулптура от бразилски кедър.

На Даниел Денев, старозагорското момче, чиято твърда ръка, водена от любовта, написа нежните текстове на испанските песни… върху дисплея на мобилния телефон.

На моите приятели Мариана и Илиан Вълови и на всички, които останаха до мен през дългите емигрантски години и ме топлеха с любовта си.

На всички, които ме разплакаха и вдъхнаха живот на някои от героите ми.

Бъдете благословени!

Мадрид, 2007 г.

Петя Божилова