Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

Помпей изпадна в паника. Неговият човек сред народните трибуни бе подканен да свика плебейското събрание, пред което Великия изложи надълго и нашироко своето виждане за Бибуловата безотговорност: според словата му тя се виждала далеч по-ясно, отколкото която и да е падаща звезда из нощните небеса. И понеже той самият бил авгур, можел да обясни на гражданството, че никакви лоши предзнаменования не са били забелязани. Бибул умишлено си измислял, за да съсипе Рим. След това Великия подкани и Цезар на свой ред да свика народното събрание и да осъди Бибул, но той не успя да събере достатъчно ентусиазъм, за да произнесе пламенна реч и в крайна сметка тълпата не се поддаде на никакви внушения. Вместо народът да последва Цезар до дома на втория консул, за да измоли заедно с него отказа на Бибул от глупавото му решение, всички се разотидоха по домовете си.

— Това доказва, че гражданите не са изгубили разсъдъка си — заключи Цезар пред Помпей, докато двамата вечеряха в Държавния дом. — Не подхождаме по правилния начин, Велики.

Помпей беше видимо потиснат. Излегнат на една страна, забол поглед в земята, той вдигна рамене.

— По правилния начин ли? — попита мрачно той. — Правилен начин просто няма, там е работата.

— Има, има.

— Кажи ми тогава кой е правилният начин.

— Изборите се провеждат по традиция през квинктил, нали така? Тогава са повечето игри и цяла Италия се събира в Рим, за да се забавлява. Едва ли в тези дни на Форума се явяват редовните политически наблюдатели. Откъде да знаят хората от провинцията какво се е случвало в Рим през последните месеци? Те чуват за някакви лоши поличби, знаят, че вторият консул брои звездите, научават, че някакъв заговорник бил удушен в тъмницата, и са наясно, че между висшите магистрати се води жестока борба за длъжности. От едната страна сме двамата с теб, от другата — Катон и невидимият Бибул. За човек, който не живее целогодишно в Рим, нашите спорове са неясни като варварски ритуал.

— Ъ? — Помпей не го слушаше особено внимателно. — Единственото, в което съм сигурен, е, че Габиний и Луций Пизон ще изгубят на изборите.

— Ти си прав, но само ако изборите се провеждат тия дни. — Цезар се опитваше да му вдъхне кураж. — Бибул направи голяма грешка, Велики. Не му трябваше да пренасрочва изборите, трябваше да ги остави за този месец. Ако сега се гласуваше, народът без никакво колебание щеше да избере и на двете консулски места поддръжници на добрите люде. Отлагайки изборите, Бибул ни дава шанс да си възстановим позициите.

— Не можем да си възстановим позициите.

— Ако действаме срещу последното решение на Бибул, да. Но ние няма да продължим в тази посока. Ще приемем отлагането като напълно оправдано и законно, дори лично ще подкрепим Бибул по въпроса. Остава ни да използваме времето и да възвърнем доверието на избирателите. До октомври остава много време, докато дойдат изборите, ние отново ще сме на гребена на вълната, Велики. Така че ще спечелят нашите кандидати: Габиний и Луций Пизон.

— Ти това наистина ли го мислиш?

— Убеден съм, че е така. Ти най-добре се прибери при Юлия във вилата си, Велики! Не се тревожи повече за политическата ситуация. Аз самият ще запазя мълчание през идните два месеца, чак до деня, когато ще предложа на Сената законопроект за ограничаване на управленския произвол в провинциите. През тези два месеца ще се снишим до земята и нищо няма да правим. Така няма да оставим и повод на Бибул и Катон да крещят срещу нас. Дори младият Курион ще трябва да замлъкне, защото хората ще изгубят интерес към приказките му.

Помпей се ухили.

— Разправят, че онзи ден Курион наистина е успял да ти забие нож в гърба.

— Като е започнал да нарича годината „в консулството на Юлий и Цезар“, вместо „в консулството на Цезар и Бибул“? — Цезар на свой ред се усмихна.

— В консулството на Юлий и Цезар звучи много добре.

— Да, човекът е находчив! Когато го чух за пръв път, се смях от сърце. Но дори и това ще проработи в наша полза, Велики. Като се замисли човек, Курион не се е сетил току-така: излиза, че той самият не смята Бибул за истински консул, че аз съм заел местата и на двама ни. До октомври избирателите ще са се убедили, че нещата стоят точно така.

— Ти знаеш как да повдигнеш духа ми, Цезаре — въздъхна Помпей. Но се замисли за нещо друго. — Между другото по всичко изглежда, че между Катон и Гай Пизон е настъпил жесток разрив. Метел Сципион и Луций Ахенобарб били на страната на Катон. Това го знам от Цицерон.

— Рано или късно щяха да стигнат дотам — поклати глава Цезар. — Защото рано или късно Катон щеше да научи, че Ветий е бил убит по заповед на Пизон. Бибул и Катон са глупаци, но стигне ли се до политически убийства, разсъждават като почтени глупаци.

Другият го зяпна.

— Значи Гай Пизон го е убил?

— Убеден съм. И е имал всички основания да го направи. Жив, Ветий не представляваше реална заплаха за нас. Но ако го намерят убит, могат да обвинят мене.

Цицерон навярно се е опитал да ти го обясни, а, Велики?

Помпей се изчерви.

— Ами…