Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Така казаха ликторите на Цезар. Аз им вярвам.

— Кой тогава? — попита Ахенобарб. — Кой?

Катон се приближи до масата с виното и чашите и си наля.

— Ами аз наистина реших, че си ти, Марк Калпурний — призна си той и надигна чашата. — Съжалявам. Трябваше да се досетя.

— Е, поне знаем, че не сме ние — заключи Ахенобарб.

— Тогава кой?

— Трябва да е бил Цезар — предположи Бибул и на свой ред се почерпи.

— Той какво би могъл да спечели? — свъси недоверчиво вежди Сципион.

— Дори аз не мога да ти отговоря, Сципионе — отвърна Бибул и в този миг погледът му се спря върху Гай Пизон — единствения седнал от петимата. Бибул изведнъж се изпълни със страх и от вълнение дъхът му се учести. — Пизоне! — извика той. — Пизоне, не би го сторил!

Кървясалите му очи се впиха в подпухналото лице на Гай Пизон.

— О, Бибуле, кога ще пораснеш? — отвърна му с досада Пизон. — Как иначе би могла тази глупост да успее? Да не би двамата с Катон да сте разчитали, че Ветий ще намери сили да доведе всичко докрай? Той наистина ненавиждаше Цезар, но също така се страхуваше до смърт от него. Що за аматьори! Изпълнени с благородни предразсъдъци и високи идеали! Само знаете да кроите планове, които никой от вас не е достатъчно хитър или талантлив, за да изпълни. Понякога чак ми прилошава, като ви гледам!

— Чувствата ни са взаимни! — размаха юмрук Катон.

Бибул сложи ръка на рамото му.

— Не усложнявай нещата, Катоне. — Лицето му беше посивяло от мъка и разочарование. — Честта на всички ни си отиде заедно с Ветий. И то заради този неблагодарник. Напусни дома ми, Пизоне — заповяда Бибул, — и повече никога не се връщай!

Гай Пизон блъсна стола зад себе си, изгледа предизвикателно присъстващите и шумно се изхрачи в краката на Катон.

— Ветий беше мой клиент — напомни им той. — Бях достоен да бъда използван, когато трябваше да му се обясни ролята! Сега обаче се оказвам недостоен да помогна със съвет! Е, отсега нататък ще се борите без мен! И да не сте помислили да ме обвинявате публично! Дума да сте казали, и ще свидетелствам срещу всички ви!

Катон се отпусна ни жив, ни умрял на каменната балюстрада на фонтана под ефирната дъга, която пръските образуваха на слънчевата светлина. Скри лице в ръцете си и се затресе в конвулсивен плач.

— Само да видя Пизон на улицата, ще му размажа фасона! — закани се Ахенобарб. — Що за наглец!

— Следващия път, когато видиш, Пизон, Луций, ще се държиш много мило с него — настоя Бибул, на когото също му се плачеше. — Нашата чест е погубена! А дори не можем да накажем Пизон. Ако го обвиним, всички сме заплашени с изгнание.

Смъртта на Луций Ветий беше още по-сензационна именно с това, че беше необяснима; такова брутално убийство придаваше на обърканите показания на убития смисъл и дори внушаваше усещането, че Ветий не е приказвал измислици. Някой наистина е кроил заговор срещу Помпей Велики, Луций Ветий е знаел кой е този някой, но някой друг му беше запушил устата. Ужасен, защото бе чул собственото си име от устата на Ветий (както и името на своя почтен и предан зет), Цицерон прехвърли цялата отговорност върху Цезар, а след него мнозина сред по-малко влиятелните добри люде сториха същото. Бибул и Катон отказаха да коментират случая, а Помпей се луташе като в лабиринт. Логиката изискваше на Ветиевата афера да се гледа като на пълна безсмислица, но замесените в нея лица не разсъждаваха логично.

Общественото доверие отново се отдръпваше от триумвирите. Появяваха се какви ли не слухове по адрес на Цезар. Неговият претор Фуфий Кален беше публично освиркан в театъра по време на Аполоновите игри, защото според мълвата Фуфий — по нареждане на Цезар — щял да премахне отново правото на осемнайсетте първи центурии да седят на местата зад сенаторите. Гладиаторските игри, организирани от Авъл Габиний, на свой ред се превърнаха в арена на грозни сцени.

Убеден, че тактиката му да използва религиозните правила, е успешна, Бибул нанесе своя удар. Отложи изборите за магистрати чак за осемнайсетия ден от октомври, като публикува писмено решението си на рострата, на площадката пред храма на Кастор и на Цезаровата дъска за обнародване на закони. Не само че на Форума се усещала неприятната миризма от разложения труп на Луций Ветий, обясняваше Бибул своето решение, но освен това бил видял голяма падаща звезда в неправилния край на небето.