Читаем Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия) полностью

Сенатът беше консервативна институция, не одобряваше разходите по поддръжката на армията, затова бързо схвана, че утвърждаването на Птолемеевата царска титла отнемаше на хора като Крас възможността да започват война с Египет. Договорът с Ариовист пък гарантираше мира в Галия. Дори не се налагаше Помпей да държи речи в подкрепа на Цезар.



Цезар губеше популярност, но пък се сдоби с трета съпруга: Калпурния, дъщерята на Луций Калпурний Пизон. Осемнайсетгодишна, тя се оказа идеалната съпруга за този етап от живота и кариерата му. Подобно на баща си беше висока и тъмнокоса, доста привлекателна девойка, спокойна по характер, възпитана и силно напомняща на Аврелия, която беше първа братовчедка на бабата на Калпурния — Рутилия. Калпурния беше интелигентна, начетена, винаги готова да услужи и никога не притесняваше другите с капризи. Беше се родила, сякаш за да прекрачи някой ден прага на Държавния дом. И понеже беше почти връстничка на Юлия, донякъде запълваше празнината, останала след нейната сватба. За Цезар това беше от особено значение.

Той, разбира се, се беше справил, както се полагаше. Един от големите недостатъци на браковете по сметка, особено на онези, които са били сключени набързо; е липсата на подготовка у съпругата. Тя идваше при мъжа си напълно непозната, а тъй като Калпурния по природа беше мълчалива, свенливостта й я ограждаше със стена, която трудно някой би прескочил. Но Цезар разбра това и се зае да разбива стената, преди да е станала непоклатима. Държеше се с новата си жена по начина, по който се бе държал с Юлия, без да забравя, че Калпурния не му е дъщеря. В леглото беше нежен и внимателен; извън леглото пак беше нежен и внимателен.

Когато Калпурния бе разбрала от баща си, че е определена за първия консул и върховен понтифекс, тя здравата се беше изплашила. Как щеше да изпълнява отговорностите, които се полагаха на толкова високопоставена дама? Но мъжът й се оказваше толкова мил и разбиращ! Всеки ден й поднасяше някакъв малък подарък, като например гривна или шал, обици или лъскави сандалки, които случайно е зърнал на някоя сергия по пътя. Веднъж, както минаваше край нея, Цезар й беше подхвърлил някакъв предмет в скута (Калпурния естествено нямаше как да знае, че това му е навик). Предметът обаче се размърда и тихо измяучи — оказваше се малко коте! Откъде знаеше Цезар, че тя обожава котките? Нещо повече: откъде знаеше, че майка й ги е ненавиждала, заради което никога не й е позволила да си вземе?

Със светнали от радост очи Калпурния притисна малката оранжева топка до бузата си.

— Още е малък, но ще ми го дадеш на Нова година и аз ще го кастрирам — предложи й Цезар. Чувстваше се леко глупаво, задето така се радва на чуждото щастие.

— Ще го кръстя Феликс — усмихна се Калпурния.

Съпругът й се засмя.

— Феликс означава „щастлив“, но най-вече в смисъл на плодоносен. След няколко месеца това ще се окаже доста ироничен прякор, защото вече няма да е плодоносен. Ако не го кастрираме, Калпурния, той, вместо да ти прави компания, ще се лута по улиците да си търси дружки. По-добре го кръсти Спадон2.

Без да оставя животинката, Калпурния стана от стола си, прегърна Цезар със свободната си ръка и го целуна по бузата.

— Не, той е Феликс.

— Аз съм щастливецът — заключи той.

— Къде си го намерил? — попита тя и без да знае, че Юлия го е правила стотици пъти, го целуна по белите бръчици над окото му.

На Цезар му се доплака, но се овладя и я притисна към себе си.

— Идва ми вдъхновение да те любя, жено, затова остави Феликс и ела с мен. С теб всичко е по-леко.

Мисъл, която сподели и пред майка си по-късно.

— С нея отсъствието на Юлия става по-леко.

— Да, така е. В къщата е необходим млад човек, поне за мен. Радвам се, че и за теб е така.

— Двете не си приличат.

— Ни най-малко, което е добре.

— Тя се зарадва на котето повече, отколкото на перлите си.

— Чудесен знак. — Аврелия се намръщи. — На нея ще й е трудно, Цезаре. След шест месеца ти заминаваш и тя ще остане сама дълги години.

— Имаш предвид, че може да не се окаже достойна за Цезар?

— Щом е харесала котенцето повече от скъпоценностите, предполагам, че няма да даде повод да се съмняваш в нея. Ще бъде най-добре, ако я понатиснеш, докато си тук — едно дете би й отворило повече работа. Но за тези неща не можем лесно да гадаем. Не съм забелязала да си лишил Сервилия от вниманието си. Един мъж има да се грижи за толкова неща едновременно, дори ти, Цезаре, трябва да се ограничаваш. Ще лягаш по-рядко със Сервилия и по-често — с Калпурния. Ти, изглежда, си склонен да правиш момичета, така че не се притеснявам да ти се роди момче.

— Майко, ти си непоправима! На всяка цена държиш да ми дадеш някой мъдър съвет, който аз да не приема.

Аврелия смени темата:

— Чух, че Помпей бил отишъл при Марк Цицерон да го моли да убеди Курион да престане с изявите си на Форума.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих кладов
100 великих кладов

С глубокой древности тысячи людей мечтали найти настоящий клад, потрясающий воображение своей ценностью или общественной значимостью. В последние два столетия всё больше кладов попадает в руки профессиональных археологов, но среди нашедших клады есть и авантюристы, и просто случайные люди. Для одних находка крупного клада является выдающимся научным открытием, для других — обретением национальной или религиозной реликвии, а кому-то важна лишь рыночная стоимость обнаруженных сокровищ. Кто знает, сколько ещё нераскрытых загадок хранят недра земли, глубины морей и океанов? В историях о кладах подчас невозможно отличить правду от выдумки, а за отдельными ещё не найденными сокровищами тянется длинный кровавый след…Эта книга рассказывает о ста великих кладах всех времён и народов — реальных, легендарных и фантастических — от сокровищ Ура и Трои, золота скифов и фракийцев до призрачных богатств ордена тамплиеров, пиратов Карибского моря и запорожских казаков.

Андрей Юрьевич Низовский , Николай Николаевич Непомнящий

История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
10 мифов о князе Владимире
10 мифов о князе Владимире

К премьере фильма «ВИКИНГ», посвященного князю Владимиру.НОВАЯ книга от автора бестселлеров «10 тысяч лет русской истории. Запрещенная Русь» и «Велесова Русь. Летопись Льда и Огня».Нет в истории Древней Руси более мифологизированной, противоречивой и спорной фигуры, чем Владимир Святой. Его прославляют как Равноапостольного Крестителя, подарившего нашему народу великое будущее. Его проклинают как кровавого тирана, обращавшего Русь в новую веру огнем и мечом. Его превозносят как мудрого государя, которого благодарный народ величал Красным Солнышком. Его обличают как «насильника» и чуть ли не сексуального маньяка.Что в этих мифах заслуживает доверия, а что — безусловная ложь?Правда ли, что «незаконнорожденный сын рабыни» Владимир «дорвался до власти на мечах викингов»?Почему он выбрал Христианство, хотя в X веке на подъеме был Ислам?Стало ли Крещение Руси добровольным или принудительным? Верить ли слухам об огромном гареме Владимира Святого и обвинениям в «растлении жен и девиц» (чего стоит одна только история Рогнеды, которую он якобы «взял силой» на глазах у родителей, а затем убил их)?За что его так ненавидят и «неоязычники», и либеральная «пятая колонна»?И что утаивает церковный официоз и замалчивает государственная пропаганда?Это историческое расследование опровергает самые расхожие мифы о князе Владимире, переосмысленные в фильме «Викинг».

Наталья Павловна Павлищева

История / Проза / Историческая проза