Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Беше доведено до знанието ми — обясни Великия пред сенаторите, — че заради смъртта на нашия високоуважаван колега, бившия консул Квинт Метел Целер, провинция Трансалпийска Галия остава без нов управител. Гай Помптин продължава да изпълнява длъжността от името на Сената. По всичко изглежда, че сенатът е доволен от неговата работа, но Гай Цезар не е на това мнение, нито пък аз, нито който и да е от доказаните римски пълководци. На вас ви достави удоволствие да гласувате публични благодарности за Помптин въпреки нашите възражения, но ето че аз ви заявявам открито: Помптин не е достатъчно компетентен, за да управлява и занапред Трансалпийска Галия. Гай Цезар е човек, надарен с огромна енергия и практичен дух, както вече доказа при своето управление на Далечна Испания. Това, което за повечето изглежда непосилна задача, за него не представлява дори предизвикателство. Както не би представлявало предизвикателство и за мен. Предлагам на Сената да повери на Гай Цезар управлението едновременно на Цизалпийска и Трансалпийска Галия. Това включва и командването на разположения оттатък Алпите легион. Подобно решение крие много предимства. Ако двете провинции имат общ управител, той ще дислоцира войската си, където намери за добре, без да се съобразява с досегашните пречки, че легионът, настанен в едната провинция, не може да действа в другата. В продължение на три години в Трансалпийска Галия има размирици, а разбунтуваните местни племена се контролират с един-единствен легион. Но ако назначим един управител на двете провинции, Рим ще си спести разходите по набирането и въоръжаването на допълнителни легиони.

Катон махаше с ръка. Цезар широко му се усмихна и му кимна.

— Марк Порций Катон, имаш думата.

— Толкова ли си убеден в силите си, Цезаре — предизвика го той, — че дори сам ми предлагаш да говоря на воля? Е, може би си мислиш, че думите ми нямат значение, но поне съм сигурен, че протестът ми срещу този нагъл опит да си създадеш държава в държавата ще остане записан в протоколите. Колко предано зетят защитава каузата на своя тъст! Дотук ли бе доведен Рим — до продажбата и покупката на млади момичета? Така ли ще уреждаме занапред политическите съюзи, като продаваме един на друг дъщерите си? Тъстът вече използва своя любимец с огромната пъпка на главата, за да си подсигури проконсулски империум, какъвто аз и останалите истински римски патриоти се опитвахме да му отнемем! Сега зетят иска да му подари нова провинция! Един човек, една провинция. Това се изисква от традицията, назначени отци! Не виждате ли опасността? Не разбирате ли, че ако отговорите на Помпеевото искане, сами предавате ключовете от крепостта на бъдещия тиранин? Не го допускайте! Не го допускайте!

Помпей го изслуша с видима досада, а Цезар — с вбесяващата си усмивка.

— Що се отнася до мен, мнението ти ми е безразлично. Предложението ми се ръководи от най-чисти подбуди. Ако римският Сенат иска и занапред да си запази традиционното право да разпределя провинциите между проконсули и пропретори, то няма да е добре сам да се отказва от него. Свободни сте да не се вслушате в думите му, назначени отци. Ваша воля! Но ако наистина така постъпите, Публий Ватиний ще отнесе и този въпрос пред плебса, който пък ще предаде и Трансалпийска Галия на Гай Цезар. Това, което ви съветвам, е вие да свършите работата вместо плебейското събрание. Ако вие назначите Гай Цезар за управител на Далечна Галия, ще запазите правото си на върховен надзор. Ще имате право на всяка Нова година да решавате дали да удължите мандата на проконсула или не. Но ако въпросът се решава от плебса, той ще реши в полза на петгодишен мандат на Гай Цезар в Трансалпийска Галия. Това ли искате? Всеки нов закон, който плебсът гласува по проблем, смятан досега за компетенция на Сената, представлява ново доброволно отстъпление на римския Сенат от позициите му. Мен не ме е грижа! Вие решавайте!

Помпей беше най-убедителен с такива кратки речи. Сенатът бързо можеше да осмисли чутото и да признае аргументите му. Затова гласува в полза на консула да управлява Трансалпийска Галия от идващата Нова година до следващата. Оттам нататък евентуално удължаване на мандата щяло да зависи единствено от волята на Сената.

— Глупаци! — разкрещя се Катон след гласуването. — Глупаци безподобни! Само преди малко Цезар разполагаше с три легиона, вие му гласувахте четвърти! Четири легиони, три от които съставени от стари войници! За какво ще ги използва разбойник като Цезар? За да умиротворява своите провинции? Не! Ще ги използва в Италия, за да завземе Рим и да се провъзгласи за римски цар!

Подобно изказване не беше неочаквано, пък според разбиранията на Катон дори не беше кой знае колко язвително. Никой от присъстващите, дори и сред добрите люде, не беше склонен да вземе думите му насериозно.