Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

Но Цезар не се сдържа — резултат на непосилното напрежение, на което беше подлаган през последните няколко месеца. Най-после получаваше това, което най-много бе искал, и можеше да говори на воля. Изправи се на крака с каменно лице и изпепеляващ поглед.

— Можеш да крещиш, колкото си иска, Катоне! Можеш да крещиш, докато небето се срути над главите ни или Рим потъне в морето! Да, всички в хора можете да крещите, пищите, квичите, мяучите, хленчите, мрънкате, врънкате, дрънкате! Но мен не ме е грижа! Получих каквото желаех! А сега си сядайте по местата и млъквайте! Получих каквото искам, а ако ме принудите, току-виж съм го използвал, за да ви смажа!

Всички си седнаха по местата и млъкнаха вцепенени от страх.

Дали причината беше този злъчен протест на Цезар срещу поведението на опонентите му, което той намираше за несправедливо, дали бяха няколкото му невъздържани реакции и шумната сватба на дъщеря му, но оттам нататък популярността на първия консул и неговите съюзници осезаемо намаля. Общественото мнение, крайно отрицателно настроено към звездоброеца Бибул, заради което и благоволи да отреди и двете Галии на Цезар, сега се обърна в другата посока и след няколко дни Катон и Бибул можеха да се възползват от нарасналото доверие в тях.

Освен това двамата успяха да си купят услугите на младия Курион, който вече се беше разплатил с Клодий и гореше от желание да усложни живота на Цезар. С повод и без повод той се явяваше на рострата или пред храма на Кастор и подновяваше своите безкрайни сатири по адрес на Цезар и неговото подозрително минало — колкото безпощадни, толкова и неустоимо забавни. Бибул също се включи в играта, като поръчваше да закачат на Цезаровото табло хапливи забележки, епиграми и дори цели законови укази.

Цезаровите закони все пак бяха приети: вторият поземлен закон, няколкото отделни акта, събрани заедно под името легес Ватиние, които уреждаха предаването на губернаторските правомощия на Цезар, както и много други полезни поправки в законите, които той от години се беше надявал един ден да реализира. Цар Птолемей XI Теос Филопатор Филаделф, с прозвището Авлет, беше потвърден като законен владетел на Египет и се сдоби със статута на приятел и съюзник на римския народ. В Балбовата банка в Гадес останаха на съхранение четири хиляди таланта злато. Помпей и Крас получиха каквото им се полагаше, а Балб, придружен от Тит Лабиен, спешно замина за Италийска Галия, където го очакваше много работа. Балб щеше да поръчва оръжия и снаряжения (по възможност от Луций Пизон и Марк Крас), докато Лабиен се зае да набира доброволци за третия легион на територията на Цизалпийска Галия.

Цезар все още разчиташе на война на североизток, затова гледаше на мандата си в Далечна Галия по-скоро като на необходимо зло. Дори не беше повикал Помптин, нищо че го ненавиждаше, ами се опита да разреши проблемите между племената в долината на Родан по дипломатически път. Царят на свевите Ариовист се беше превърнал в регионална сила; под властта му се намираше целият район между езерото Лемана и бреговете на река Рейн, отделяща Галия от Германия. Най-напред секваните бяха повикали Ариовист на помощ с обещанието, че неговите свеви ще получат една трета от земите на секваните за собствени ползи. Но свевите, прехвърлили Рейн, се оказаха толкова много, че в скоро време Ариовист настояваше за две трети от земите на секваните. Получи се верижна реакция, която прехвърли смутовете при хедуите, които от години се ползваха със статут на римски приятели и съюзници. Най-накрая хелветите, дял от голямото племе на тибурините, започнаха да слизат от своите селища високо в планините, с цел да търсят по-благоприятен климат и по-плодородни земи в самата Римска Галия.

Съществуваше заплаха от война, затова и Помптин се бе установил с единствения си легион на почти постоянен лагер недалеч от езерото Лемана и следеше събитията.

Цезар определи като най-сериозен виновник за смутовете Ариовист, затова си издейства пълномощия от Сената и започна преговори с представители на германския цар, за да ги убеди да сключат договор. Договорът трябваше да защити римските владения и интереси, да върже ръцете на Ариовист и да успокои множеството галски племена, пряко засегнати от германското нашествие. Като сключи споразумение със свевите, Цезар на практика наруши подписаните навремето договори с хедуите. Това обаче изобщо не го притесни. За него бе по-важно да запази статуквото и да предпази Рим от по-далечни опасности.

Като резултат сенатът издаде декрет, обявяващ Ариовист за приятел и съюзник на римския Сенат и народ; новината беше съпроводена с много щедри подаръци лично от Цезар за владетеля на свевите и постигна целта си. Ариовист получаваше римското съгласие за настаняването си в Галия и можеше да въздъхне с облекчение.

Цезар не бе срещнал трудности с нито един от указите си за нови приятели и съюзници на римския народ.