Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Как така ще жертваме човек като Гай Цезар за дейност, която може и да отговаря на способностите на звездоброеца Бибул, но е далеч под достойнството на пълководец и провинциален управител като първия консул? В Испания той доказа на какво е способен, но това е още нищо. Искам да му дадем възможност да се заеме със задача, която да отговаря на способностите му! Управлението на една провинция е много повече от това да командваш войската, а да командваш войската е много повече от това да стоиш в палатката си и да чакаш врага да действа. Италийска Галия не е виждала добър управител повече от десетилетие. Вследствие на това далматите, либурните, япудите и техните съседи се постараха да превърнат източните предели на провинцията в доста несигурно и опасно за живеене място. Да не говорим за жалката администрация на Галия. Съдебните дела или изобщо не се разглеждат, или се отлагат до безкрайност, латинските колонии оттатък Пад замират.

Искам от вас да връчите на Гай Цезар управлението на провинция Цизалпийска Галия, заедно с Илирик, от мига, в който този закон бъде ратифициран! — извика от рострата Ватиний. — Освен това искам плебейското събрание да утвърди Гай Цезар за проконсул за период от пет години, смятано от днес! И да постанови изрично, че сенатът няма право да променя или ограничава, което и да е решение на плебейското събрание! Сенатът сам се лиши от привилегията си да определя проконсулските провинции, щом като не успя да намери по-достойна задача за човек като Гай Цезар от това да прокарва говеждите пътеки из Италия! Нека нашият звездоброец брои дърветата в гората, Гай Цезар ще се захване с по-сериозни дела!

Законопроектът на Ватиний беше представен на плебса и оттам нататък плебсът единствен се занимаваше с него. Един след друг в подкрепа на предложението говориха Гней Помпей, Марк Крас, Луций Кота и Луций Пизон.

— Не мога да убедя нито един от нашите трибуни да наложи вето. Страхливци! — беснееше Катон в присъствието на Бибул. — Дори Метел Сципион се страхува, представяш ли си? Единственото, което знаят, е, че им бил мил животът! Мил им бил животът! Ех, защо не съм народен трибун! Щях да им покажа аз на тях.

— И щеше да се простиш с живота си, Марк. Народът иска Цезар да управлява. Мисля, че той е тяхната дългосрочна инвестиция. При Помпей нямаше скрито-покрито. Докато при Цезар залагат със затворени очи. Конниците са убедени, че той носи със себе си късмет, и понеже са суеверни, залагат на него!

— Най-лошото е, че ние ще си останем да си прокарваме пътища и пътеки. Ватиний не пропусна да спомене, че един от двама ви щял да бъде достатъчен да свърши необходимото.

— И че този един ще бъда аз — рече примиренчески Бибул.

— Трябва да го спрем все някак! Ветий не работи ли по въпроса?

Бибул въздъхна.

— Не се справя толкова добре, колкото се надявах. Ще ми се, Катоне, не само да даваше идеи, а и да предлагаше начини да ги изпълним. Идеята ти беше много добра, но Ветий не е най-сигурният човек, на когото да разчитаме.

— Ще поговоря утре с него.

— Не, недей! — уплаши се Бибул. — Остави го на мен.

— Да отбележа, че Помпей ще говори пред Сената. Ще настоява да дадем на Цезар всичко, което поиска от нас. Пфу!

— Няма да получи допълнителния легион, за който настоява, в това поне сме сигурни.

— Аз пък защо имам предчувствието, че ще го получи?

Бибул горчиво се усмихна.

— Да не си повярвал и ти в късмета на Цезар?

— Да, подобен израз и мен ме дразни. Като че ли боговете са го благословили.

Помпей наистина говори в Сената в подкрепа на Ватиниевия проект за увеличените правомощия на проконсула Цезар. Но отиде още по-далеч в исканията.