Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

После, по времето, когато умря старата еврейска царица Александра, на царското семейство им се роди втора дъщеря, на име Клеопатра. Годината на раждането й беше злощастна, защото беляза началото на края за Митридат и Тигран. И двамата бяха изтощени от войните с Лукул, а в Рим открито се говореше Египет да бъде анексиран и превърнат в поредната провинция. Бившият консул Марк Крас движеше много скрити лостове, за да даде ход на подобна политика. Когато малката Клеопатра беше на четири години, Крас стана цензор и се опита да прокара през Сената решение за присъединяването на Египет към римските провинции. Птолемей Авлет се уплаши и плати на мнозина римски сенатори, за да гласуват против предложението. Благодарение на подкупите римската заплаха бе отложена.

Но с пристигането на Помпей Велики на изток и очакваното сваляне на Митридат и Тигран от троновете им Авлет се оказваше изоставен от северните си съюзници. Египет не само че оставаше сам, но имаше за свой съсед Рим, и то от двете страни едновременно: римляните вече владееха и Киренайка, и Сирия. Промяната в баланса на силите донесе и един приятен резултат за Птолемей: от известно време той искаше да се разведе с Клеопатра Трифена, тъй като сестра му вече бе навършила възраст за женене. Щом Митридат умря, вече не съществуваха пречки. Не че на Клеопатра Трифена й липсваше птолемейска кръв. Беше наследила предостатъчно и от баща си, и от майка си. Но не беше благородна за съпруга си. Когато дойде време Изида да дари царя със синове, Авлет вече си даваше сметка, че и старото население, и александрийци ще се зарадват повече, ако престолонаследниците бяха чисти Птолемеи по произход. Освен това подобна мярка отваряше донякъде пътя към фараонската титла, а пък тя на свой ред отваряше бездънната съкровищница, която би улеснила и за в бъдеще подкупването на римския Сенат.

Затова Авлет се разведе с Клеопатра Трифена и взе за жена природената си сестра. Синът им, който един ден щеше да управлява под името Птолемей XII, се роди в годината, когато римски консули бяха Метел Целер и Луций Афраний. По-голямата му сестра Вереника бе навършила петнайсет, а по-малката, Клеопатра — осем. Клеопатра Трифена все пак не беше убита. Дори не я принудиха да напусне страната. Остана да живее в царския дворец в Александрия заедно с двете си дъщери и поддържаше топли отношения с новата египетска царица. Един развод не беше достатъчно основание да се отнасяш зле с дъщеря на Митридат, освен това Трифена тайно подготвяше сватба между съвсем невръстния престолонаследник и своята по-млада дъщеря Клеопатра.

За нещастие след раждането на сина му Авлет отново пренебрегна отношенията си с местното духовенство; двайсет години след идването си в Александрия той беше далеч от фараонската титла, както и в началото. Строеше храмове по долното и горното течение на Нил, поднасяше жертви на всички възможни божества, като се почне от Изида и се свърши с Хор и Серапис. Вършеше всичко, което беше по силите му, с изключение на най-важното.

Време беше да влезе в контакти с Рим.

Така във втория месец от Цезаровото консулство в Рим се яви делегация от сто граждани на Александрия, които идваха да измолят от Сената потвърждаване на царската власт на своя египетски владетел.

Петицията до Сената бе представена според всички процедури през февруари, но отговорът не се очакваше скоро. Обидени и нещастни, пратениците — които по изричните указания на Авлет трябваше да направят всичко необходимо и да останат в града колкото се наложи, — се заловиха с изтощителната задача да разговарят поотделно с десетки сенатори, само и само да ги убедят да помагат, вместо да пречат. Естествено единственото, от което сенаторите се интересуваха, бяха парите. Ако египтяните успееха да раздадат достатъчно пари, биха събрали необходимите гласове.

Водач на делегацията беше някой си Аристарх, който беше пръв министър на своя цар и най-висш царедворец.