Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Разбирам какви са ти плановете, щом станеш проконсул — рече Крас. — Ще завладееш всички земи и племена на север и на изток от Италия. Ще следваш бреговете на Дунав чак до Евксинския понт. Сенатът обаче държи връзките на кесията с държавните пари! Ватиний може да ти издейства плебисцит, с който да получиш Италийска Галия и Илирик, но пак ще трябва да се допитваш до Сената за средства. А сенаторите няма да са склонни да ти ги отпуснат, Цезаре. Дори добрите люде да не надигнат възмутени гласове, сенатът по принцип не е склонен да финансира открито завоевателни войни. Точно тук Великия се справи безупречно. Войните му бяха водени все срещу официално признати римски врагове — Карбон, Брут, Серторий, пиратите, двамата царе. Докато ти предлагаш пръв да удариш, ти да си агресорът. Сенатът няма да допусне подобен акт, дори сред собствените си поддръжници ще срещнеш опозиция. Войната струва пари. Парите ги дава сенатът. И за теб няма да има.

— Не ми казваш нищо ново, Марк. Нямам намерение да искам средства от Сената. Ще си намеря свои.

— Ще разчиташ на плячката? Много е рисковано!

— Ти все още ли не си се отказал да анексираш Египет? Просто съм любопитен — отвърна Цезар.

Крас примигна от изненада: Цезар доста рязко беше сменил темата.

— Бих се радвал, но няма да успея. Ще се наложи да мина през труповете на добрите люде.

— Добре! Тогава значи ще намеря средства за себе си — усмихна се Цезар.

— Започва да прилича на същинска мистерия.

— Която ще се разкрие, когато му дойде времето.

Когато на другата сутрин Цезар се отби да намери Брут, завари само Сервилия. Тя още му се сърдеше, но както той самият забеляза, не толкова, че се чувстваше смъртно засегната, а защото си обясняваше решението на Цезар с неговото желание да я засегне. Носеше златно колие, на което висеше в гнездо от златна тел огромната розова перла. Заради нея Сервилия се беше и облякла в розова дреха.

— Къде е Брут? — попита Цезар, след като я целуна.

— Пренесе се у вуйчо си Катон. Не ми направи добра услуга, Цезаре, в това отношение.

— Според Юлия между двамата винаги е съществувало привличане — възрази Цезар и седна. — Перлата ти стои чудесно.

— Всички ми завиждат. А Юлия как е? — попита мило Сервилия.

— Ами не съм я виждал скоро, но ако се вярва на Помпей, била много щастлива. Двамата с Брут трябва да се радвате, задето се спасихте от още по-големи разочарования. Дъщеря ми си е намерила уютно гнезденце. Оттам следва, че бракът й с Брут не би се запазил дълго.

— И Аврелия така казва. Ох, бих могла да те убия, Цезаре, но Юлия винаги е била прищявка на Брут, не моя. След като станахме любовници, гледах на годежа им като на начин да те задържа до себе си, но след като всички научиха, нещата неприятно се усложниха. Никога не съм държала да се похваля с кръвосмешение. Подобна суета не отговаря на положението ми.

— Значи всяко зло за добро.

— Евтините клишета не са в твой стил, Цезаре.

— Не са в ничий стил.

— Кое те води насам толкова скоро? Разумен човек на твое място би стоял по-дълго надалеч?

— Забравих да предам едно послание от страна на Помпей. — Цезар я изгледа доста лукаво.

— Какво послание?

— Ако случайно Брут поиска, Помпей с радост би му дал дъщеря си в замяна на моята. Беше напълно искрен.

Сервилия изви глава назад, все едно някоя отровна змия се кани да ухапе.

— Искрен! — просъска заканително тя. — Искрен значи! Кажи му, че Брут най-искрено би си срязал вените по-напред! Моят син да се ожени за дъщерята на човека, който екзекутира баща му?

— Ще предам отговора ти. Е, с по-премерени думи, защото вече ми е зет.

Цезар протегна ръка към нея и й даде знак, че е склонен към плътски утехи.

Сервилия изведнъж се изправи.

— Доста е влажно за това време на годината.

— Да, влажно е. На човек му се иска да не носи толкова много дрехи.

— Сега, като го няма Брут, поне къщата е на наше разположение — сподели Сервилия, след като се разположиха в кревата, на който друг мъж, дори Силан, не бе лягал.

— Ти имаш най-прекрасното цвете на земята — похвали я Цезар.

— Така ли? Никога не съм си го виждала. Освен това не мога да сравнявам. Но се чувствам поласкана. Ти сигурно вече си помирисал повечето цветя в града.

— Доста китки съм набрал с годините — похвали се той, докато работеше усърдно с пръсти. — Но твоята е най-прекрасна, да не говорим, че е и най-уханна. Тъмна като тирски пурпур, способна да мени цвета си според светлината. А черното ти руно е тъй меко. Не те харесвам като човек, но обожавам цветенцето ти.

Тя разтвори краката си още по-широко и притисна лицето му навътре.

— Тогава му въздай заслуженото, Цезаре! Гръм да те убие дано, ти си страхотен!

Птолемей XI Теос Филопатор Филаделф, прекръстен от народа на Авлет или Флейтиста, се бе качил на египетския трон по време на суланската диктатура, скоро след като разярените жители на Александрия бяха разкъсали предишния си владетел, управлявал само деветнайсет дни: така бяха отмъстили за убийството на своята царица, негова съпруга в продължение на деветнайсет дни.