Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Съгласен съм, че след сватбата ще е по-трудно, но не е невъзможно. Помпей се отнася с подозрение към всички, включително и към Цезар. Само Юлия изглежда изключение. В крайна сметка момичето е младо, едва ли представлява някаква опасност. Но и тя ще изтощи Великия човек с физическите си желания и с онези тънки сплетни, които неузрелите жени се чувстват задължени да създават край себе си. А те ще станат факт, ако внушим на Помпей да се пази от тъст си.

— Единственият начин да го постигнем — рече Катон и си наля вино за четвърти път — е да го убедим, че Цезар иска да го убие.

Този път Бибул го зяпна.

— Дотам никога няма да стигнем! Имах предвид как да създадем политическо съперничество между двамата.

— Но бихме могли, знаеш ли? — кимна загадъчно Катон. — Помпеевите синове са още доста млади, за да наследят общественото му положение. Цезар би могъл лесно да ги измести. След като дъщеря му е омъжена за Помпей, след евентуалната смърт на Помпей много негови клиенти биха преминали под патроната на Цезар.

— Да, може би така ще сторят. Но как предлагаш да внушим на Помпей подобна мисъл.

— Чрез Ветий — отговори Катон и отпи, този път по-бавно; виното започваше да го хваща и мисълта му се избистряше. — И чрез теб.

— Не разбирам накъде биеш — призна си консулът.

— Преди Помпей и младата му булка да напуснат града, ти ще му пратиш вест и ще го предупредиш, че се готви заговор срещу него.

— Това бих могъл да сторя. Но защо? За да го изплаша?

— Не, за да отклониш подозренията, щом заговорът наистина бъде разкрит. — Катон зловещо се усмихна. — Помпей няма да се изплаши, но по-късно, когато му дойде времето, ще е по-склонен да повярва в съществуващия заговор.

— Бъди по-конкретен, Катоне. Идеята започва да ми се струва добра — подкани го Бибул.

Помпей предложи на Юлия да я отведе в Анций, където да прекарат остатъка от май и целия юни.

— Точно в този момент тя е заета с промяната на интериора — съобщи победоносно младоженецът на Цезар. — Докато нас ни няма, декораторите ще пренаредят цялата ми къща в Карина. — Помпей шумно въздъхна. — Какъв вкус има тя, Цезаре! Всичко да е леко и ефирно, никакъв пурпур, по-малко злато — иначе било просташко. Птички, цветя, пеперуди. Не мога да си обясня как сам не съм се сетил! Макар че настоявам спалнята ни да бъде изрисувана с горски сцени в лунна нощ.

Цезар прехапа устни, за да не се изсмее.

— Кога заминавате? — попита той.

— Утре.

— Значи трябва да проведем нашия военен съвет днес.

— Точно затова съм дошъл.

— Марк Крас също трябва да присъства.

Помпей посърна.

— Наистина ли няма друг начин?

— Няма. Ела пак след вечеря.

Дотогава Цезар бе успял да убеди Крас да прехвърли няколко делови срещи на своите подчинени.

— Вторият поземлен закон ще мине въпреки Катоновата тактика и Бибуловото звездобройство — съобщи Цезар.

— А ти ще станеш патрон на цяла Капуа, нужно е да се отбележи — напомни Помпей, който лесно се отърсваше от сладките мисли, щом станеше въпрос за политика.

— Само доколкото законът носи моето име и доколкото чрез него обявявам всеобщо римско гражданство за всички жители на Капуа. И все пак, Велики, не аз, а ти ще стоиш на място и ще раздаваш нотариалните актове на щастливите заселници, ти ще шестваш из града. Капуанци ще се смятат твои клиенти, не мои.

— А аз ще бъда в източните краища на кампанската земя, затова и хората там ще ме имат за свой патрон — потри доволно ръце Крас.

— Това, за което сме се събрали, не е вторият поземлен закон — подчерта Цезар. — Проблемът е да ми се осигури провинция за догодина. Нямам никакво намерение да меря пътищата на говедата. Освен това трябва да разчитаме на свои хора във висшите етажи на властта. Ако не поставим съмишленици начело на управлението, много от законите, които ще успея да прокарам до края на годината, ще бъдат обявени за нищожни.

— Авъл Габиний — предложи мигновено Помпей.

— Съгласен съм с него. Избирателите го харесват, защото като народен трибун наложи някои много полезни мерки, да не говорим, че ти помогна в борбата срещу пиратите. А кой ще бъде втори консул?

— Какво ще кажеш за братовчед си, Цезаре? Лузий Пизон — посочи Крас.

— Него ще трябва да го купим с пари — отсъди Помпей. — Той е делови човек.

— Ами просто ще им обещаем по една добра провинция на всеки — отговори, Цезар. — Сирия и Македония.

— Но за повече от една година — допълни Помпей. — Габиний ще е доволен, познавам го.

— За Луций Пизон не съм толкова сигурен — смръщи вежди Крас.

— Защо епикурейците са толкова ненаситни? — замисли се Помпей.

— Защото им се ще да ядат злато! — отговори лаконично Крас.

Цезар се усмихна.

— Ами какво ще кажете за един брак? Братовчедът Луций има почти осемнайсетгодишна дъщеря, но няма много желаещи за нея. Няма зестра.

— Хубаво момиче, доколкото си спомням — рече Помпей. — Не е наследила веждите и зъбите на баща си. Но не разбирам защо няма зестра.