Читаем Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия) полностью

— Бедната Юлия! — подхвърли Сервилия, като може би имаше предвид перлата, която Цезар бе предпочел да подари на нея.

Но бабата взе, че шумно се засмя.

— Бедната Юлия ли? Нищо подобно! Тя не може да си намери място от радост!

Сервилия пребледня и този път дори мисълта за перлата не можеше да й вдъхне сили.

— Да не искаш да кажеш…

— Цезар не ти е казал? Сигурно му е станало жал заради Брут! Това е брак по любов, Сервилия.

— Не може да бъде!

— Истина е. Юлия и Помпей са влюбени един в друг.

— Но тя обича Брут!

— Не, никога не го е обичала, точно тук е неговата трагедия. Щеше да се омъжи за него само защото баща й така е пожелал. Защото всички искахме това от нея, а тя е едно мило и изпълнително момиче.

— Тя търси баща си — тросна се Сервилия.

— Може би.

— Но Помпей не е никакъв Цезар. Тя ще съжалява.

— Аз пък мисля, че ще бъде много щастлива. Юлия разбира, че Помпей е различен от баща й, но все пак двамата имат и много сходни черти. И двамата са воини по душа, смели, способни на героизъм. Юлия никога не е била чак толкова обсебена от общественото си положение, тя не изпитва никакво преклонение към патрициите. Това, което ти намираш за недостойно и отблъскващо у Помпей, за нея няма значение. Мисля, че тя ще успее да го цивилизова донякъде, но като цяло той й харесва такъв, какъвто е.

— Разочарована съм от нея — ядоса се Сервилия.

— Тогава можеш само да се радваш за Брут, че се е отървал. — Аврелия стана, за да посрещне Евтих, който лично бе дошъл с виното и сладките. — При скачените съдове водата винаги застава на едно равнище, нали? — рече домакинята, докато разливаше виното и водата в скъпите чаши. — Ако Юлия харесва Помпей, а тя го харесва, значи не би харесала Брут. И в това няма нищо обидно за Брут. Погледни на цялата тази история откъм добрата й страна, Сервилия. Убеди и Брут. Той ще си намери друга.



Бракът между Помпей Велики и дъщерята на Цезар се състоя на следващия ден в атрия на Държавния дом, служещ и за светилище. Понеже месецът не се смяташе за щастлив за бракосъчетания, Цезар принесе за благото на дъщеря си всички жертви, за които можа да се сети, докато майка му извърши същото с женските божества. Макар древната форма на брак, така нареченото конфареацио, да беше изпаднала в почти пълна забрава дори сред патрициите, Цезар предложи на Помпей да спазят старите правила, а Помпей се съгласи.

— Не настоявам, Велики, но бих се радвал.

— О, и аз бих се радвал! Така и така това е последният ми брак, Цезаре.

— Надявам се. Да разтрогнеш брак, сключен при тези условия, е почти невъзможно.

— Развод няма да има — увери го Помпей.

Юлия носеше сватбените одежди, които баба й сама бе изтъкала и ушила за собствената си сватба четирийсет и шест години по-рано. На младоженката те й се сториха по-меки и удобни от всички други, които би могла да си купи от Улицата на тъкачите. Косата й — гъста, мека и права, толкова дълга, че можеше да седне на нея — беше сплетена на шест плитки и закачена с дървена игла под тиара, подобна на тези, които носеха весталките — от седем дебели увити едно в друго вълнени влакна. Робата й беше жълта, обувките и тънкото й було — огненочервени.

Младоженецът и младоженката трябваше да представят по десет свидетели всеки, доста голямо неудобство при церемония, която трябва да бъде тайна за обществото. Помпей реши въпроса, като пристигна в Държавния дом придружен от десетина свои клиенти от Пицен, дошли по случайност тези дни в Рим. Цезар разчиташе на Кардикса, Бургунд, Евтих (и тримата отдавна бяха получили гражданство) и шестте весталки. Ритуалът изискваше специална мебел, сглобена от два стола, покрити с овча кожа, както и присъствието едновременно на върховния понтифекс и на Фламен Диалис — улеснение, тъй като Цезар на практика съвместяваше двете длъжности (до смъртта му друг не можеше да бъде Фламен Диалис). Аврелия, десетият свидетел от Цезарова страна, играеше също така ролята на пронуба, почетната римска матрона.

Помпей дойде облечен в пурпурна триумфална тога, бродирана със златни нишки, а под нея носеше туника с избродирани палмови листа — символ на победителя. Всички ахнаха от възхита при вида му и с готовност го отведоха на двойния стол с овчата кожа, където вече чакаше забулена Юлия. Помпей трябваше да се скрие под тежкото огненочервено було, което Цезар и Аврелия хвърлиха през главите на младоженците. Аврелия хвана десните им ръце и ги завърза с кожен каиш в същия огненочервен цвят. Той олицетворяваше силата на брачната връзка. Двамата вече бяха мъж и жена. Налагаше се само да се разчупи свещен хляб, омесен от лимец, половината да се изяде от младоженеца, половината — от невестата, докато свидетелите тържествено положат клетва, че ритуалът е бил извършен, както си му е редът. Помпей и Юлия вече бяха мъж и жена.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих кладов
100 великих кладов

С глубокой древности тысячи людей мечтали найти настоящий клад, потрясающий воображение своей ценностью или общественной значимостью. В последние два столетия всё больше кладов попадает в руки профессиональных археологов, но среди нашедших клады есть и авантюристы, и просто случайные люди. Для одних находка крупного клада является выдающимся научным открытием, для других — обретением национальной или религиозной реликвии, а кому-то важна лишь рыночная стоимость обнаруженных сокровищ. Кто знает, сколько ещё нераскрытых загадок хранят недра земли, глубины морей и океанов? В историях о кладах подчас невозможно отличить правду от выдумки, а за отдельными ещё не найденными сокровищами тянется длинный кровавый след…Эта книга рассказывает о ста великих кладах всех времён и народов — реальных, легендарных и фантастических — от сокровищ Ура и Трои, золота скифов и фракийцев до призрачных богатств ордена тамплиеров, пиратов Карибского моря и запорожских казаков.

Андрей Юрьевич Низовский , Николай Николаевич Непомнящий

История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
10 мифов о князе Владимире
10 мифов о князе Владимире

К премьере фильма «ВИКИНГ», посвященного князю Владимиру.НОВАЯ книга от автора бестселлеров «10 тысяч лет русской истории. Запрещенная Русь» и «Велесова Русь. Летопись Льда и Огня».Нет в истории Древней Руси более мифологизированной, противоречивой и спорной фигуры, чем Владимир Святой. Его прославляют как Равноапостольного Крестителя, подарившего нашему народу великое будущее. Его проклинают как кровавого тирана, обращавшего Русь в новую веру огнем и мечом. Его превозносят как мудрого государя, которого благодарный народ величал Красным Солнышком. Его обличают как «насильника» и чуть ли не сексуального маньяка.Что в этих мифах заслуживает доверия, а что — безусловная ложь?Правда ли, что «незаконнорожденный сын рабыни» Владимир «дорвался до власти на мечах викингов»?Почему он выбрал Христианство, хотя в X веке на подъеме был Ислам?Стало ли Крещение Руси добровольным или принудительным? Верить ли слухам об огромном гареме Владимира Святого и обвинениям в «растлении жен и девиц» (чего стоит одна только история Рогнеды, которую он якобы «взял силой» на глазах у родителей, а затем убил их)?За что его так ненавидят и «неоязычники», и либеральная «пятая колонна»?И что утаивает церковный официоз и замалчивает государственная пропаганда?Это историческое расследование опровергает самые расхожие мифы о князе Владимире, переосмысленные в фильме «Викинг».

Наталья Павловна Павлищева

История / Проза / Историческая проза