Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

Цезар принесе на олтара в жертва прасе и отдели най-сочните мръвки за Юпитер Фарей — онази същност на великия бог, която бди над растежа на най-старата житна култура — лимеца — и тъй като именно от лимец се месеше сватбеният хляб, съответно над плодоносния брак. Великият бог щеше да се зарадва, че се жертва цяло животно и щеше да премахне лошите поличби, задето сватбата е била сключена през май. Никой друг родител или жрец не се бе старал толкова усърдно да отдалечи от младоженците майските прокоби.

Празникът мина весело и приятно, гостите искрено се радваха заради щастието на младоженците. Помпей грееше като слънце и не пускаше ръката на Юлия. Щом се нахраниха, всички се вдигнаха от Държавния дом и придружиха Помпей до неговата внушителна и пищно украсена къща в Карина. Той избърза напред, за да се увери, че всичко е наред, докато три малки момчета правеха компания на Юлия и останалите сватбари. Помпей ги пресрещна на прага и пренесе съпругата си през него. Вътре ги чакаха два съда: единият с разпален огън, а другият с ледена вода. Невестата прокара дясната си ръка през пламъците, след което я потопи във водата. Нищо не й се случи, което беше щастлив знак. Тя беше пълновластна господарка на новия си дом, огънят и водата бяха длъжни да й се подчиняват. Аврелия и Кардикса, които се бяха омъжвали само веднъж през живота си, я отведоха до спалнята, разсъблякоха я и я завиха в брачното легло.

Щом двете възрастни жени излязоха, настъпи тишина. Юлия се надигна и обхвана с две ръце коленете си. Дългите й коси се спускаха като воал над лицето й. Това не беше спалня в римски стил: вместо да напомня на малка кутийка, както беше традиция в римските домове, тя беше по-просторна от трапезарията в Държавния дом! Където и да обърнеше поглед, всичко тънеше в позлата, иначе основните тонове бяха черното и червеното. Стенописите изобразяваха различни богове и герои в плен на плътска страст. Например Херкулес (който трябваше да е доста силен, за да носи огромния си пенис при ерекция) с Омфала; Тезей с амазонката Хиполита (която обаче имаше две гърди); Пелей с морската богиня Тетида (успяваше все някак да оползотвори женския й задник, който от средата си преминаваше в рибя опашка); Зевс с ужасената крава, олицетворяваща Йо; Венера и Марс готови за сблъсък, все едно са бойни кораби; Аполон готов да се съвокупли с дърво, чиято хралупа силно наподобяваше женски срамни части (вероятно се имаше предвид Дафна).

Аврелия беше твърде консервативна, за да позволи подобни творения на изкуството в дома си, но Юлия, като всяка млада римлянка, беше достатъчно добре запозната с тематиката и трудно би се отблъснала от подобни еротични сцени. В домовете на нейни приятелки еротиката отдавна бе излязла от спалните, за да се появи навсякъде из къщата. Като малко дете тя просто се кикотеше при вида на подобни картини, но с времето се натъжаваше, защото не можеше да си представи всички тези сцени с участието на Брут. Тъй като беше девствена, еротиката я интересуваше по-скоро като нещо любопитно, отколкото като част от реалния живот.

Помпей влезе в стаята.

— Как се чувстваш? — попита той леко притеснено и се приближи до леглото.

— Много добре — увери го Юлия.

— Хммм. Да не би нещо да не е наред?

— О, не, просто разглеждах фреските.

Помпей се изчерви и вдигна ръце.

— Нямах време да променя обстановката, съжалявам.

— Ама аз нямам нищо против.

— Муция много си падаше — оправда се той и седна на кревата.

— Да не би да обзавеждаш спалнята си за всяка нова съпруга? — На Юлия й стана любопитно.

Това изглежда му вдъхна повече увереност, защото се усмихна.

— Така е по-мъдро. Жените обичат да оставят отпечатъка си върху всичко, до което се докоснат.

— Значи и аз така. — Тя му подаде ръка. — Не се притеснявай, Гней… Гней ли трябва да те наричам?

Той стисна нежно ръката й.

— Предпочитам Велики.

— И на мен така повече ми харесва. — Юлия доближи лице до неговото. — Защото ми се струваш нервен?

— Защото всички други бяха просто жени — обясни той и прокара другата си ръка през косите й. — А ти си богиня.

Тя не отговори. За пръв път усещаше своята власт; току-що се бе омъжила за най-могъщия и прочут човек в Рим, а той се плашеше от нея. Това подейства като мехлем за душата й. Обладана от очакване за приятни усещания, тя се отпусна на възглавниците и впери поглед в него.

Което означаваше, че той трябва да направи нещо. Това беше много важно! Имаше пред себе си дъщерята на Цезар, пряка наследница на самата Венера. Как ли се е справил Анхиз, когато Любовта се е явила пред него и му е съобщила, че го харесва? Дали той е треперил като листо? Дали се е питал как да изпълни задачата? Но накрая Помпей си спомни за онази тайнствена Диана, която влезе в сумрачната трапезария, и забрави изобщо за Венера. Все така тръпнещ от вълнение, той се излегна до нея и зави двамата с покривалото на леглото. Разгледа я отблизо: кожата й беше бяла като мрамор и пак като мрамор бе пронизана от сините жилки на вените; източени и крехки ръце, тесен ханш, тънка талия. Каква неземна красота!