Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

Ето, че днес идваше баща й, при това на официално посещение, предизвестен от куриер, облечен в церемониалните одежди на върховен понтифекс. Дали Брут не беше унищожил мечтите си, когато се осмели да поиска Юлия предварително? Нещо му подсказваше, че посещението е свързано с Юлия.

Върховният понтифекс не седна, което намекваше, че темата на разговор няма да е приятна.

— Бруте — рече Цезар, — досега не съм открил начин, по който смисълът на една лоша вест да се смекчи. Затова ще бъда съвсем прям. Разтрогвам твоя годеж с Юлия. — На масата изведнъж се появи тънък свитък. — Това е писмено нареждане до моите банкери за отпускане на сто таланта. Това беше договорената сума, в случай че не се ожените. Много съжалявам.

Сякаш огромна тежест се стовари върху Брут и той се отпусна на близкия стол. Наблюдаваше Цезар, както някое старо куче гледа любимия стопанин, който е решил да го заколи, защото вече няма полза от него.

— Много съжалявам — повтори Цезар.

От изненадата Сервилия беше скочила на крака, но и тя известно време не можеше да продума. Забеляза как пламъчетата в очите на Брут изгасват, но тя дори не би могла да си обясни какво се случва със сина й — по темперамент Брут беше толкова далеч от нея, колкото Антиохия е далеч от Херкулесовите стълбове.

Не Сервилия, а Цезар усети болката на Брут. Макар че никога не е бил така подвластен на жена, както Брут се оказваше подвластен на дъщеря му, все пак добре разбираше какво означава Юлия за годеника си. Дори се замисли дали ако е знаел колко силни са чувствата на младежа, би действал така. Е, да, Цезар би действал при всички случаи решително. Вече го е правил и пак ще го прави. Но не му се беше случвало да убие човек, който да продължи да го гледа и след смъртта си. Горкото момче! Никога нямаше да се възстанови. От четиринайсетгодишен беше влюбен в Юлия. Цезар го бе убил — или най-малкото бе умъртвил малкото живот, който Сервилия му беше оставила. Колко ужасно е две чудовища като Сервилия и Цезар да те размятат като парцалена кукла помежду си. Силан също беше попаднал помежду им, но не бе пострадал толкова тежко като Брут. „Да — мислеше Цезар, — аз го убих! Отсега нататък той не е човек, а фантом.“

— Защо? — задъхваше се от безсилие Сервилия.

— Налага се да призная, че Юлия ми е нужна, за да сключа нов политически съюз.

— По-добър съюз от този с Цепион Брут! Няма такъв!

— От гледна точка на заслуги няма. От гледна точка на коректността, разбирането, почтеността, достойнството — също. За мен е било привилегия синът ти да прекара толкова дълги години като член на моето семейство. Но това не променя факта, че Юлия ми е необходима, за да сключа нов съюз.

— Искаш да кажеш, че ще жертваш моя син, за да укрепиш собствената си политическа позиция? — попита Сервилия.

— Да. Както и ти би жертвала дъщеря ми, за да постигнеш собствените си цели, Сервилия. Ние правим и раждаме деца, за да наследят славата и положението на семейството, а цената, която децата ни плащат за това, е винаги и във всичко да служат на нашите интереси и на интересите на нашите семейства. Те не познават недоимъка, трудностите на живота, не им липсва образование и възпитание. Но само един глупав баща би пропуснал да обясни на детето си истинската цена на знатното потекло, богатството, лукса и високото образование. Пролетариите са свободни да обичат и да глезят децата си. Но нашите деца са слуги на своите семейства, както на свой ред и те ще създадат деца и ще очакват същото от тях. Родът е нещо вечно. Ние и нашите деца сме само брънка в безкрайната верига на поколенията в един род. Римляните сами създават своите богове, Сервилия, и всички истински римски богове са покровители на семейното огнище. Огнището, килерът, домакинството, предците, родителите и децата — това закрилят нашите богове. Дъщеря ми разбира своята функция като наследник на рода на Юлиите. Както и аз я разбирах навремето.

— Не вярвам, че в Рим ще се намери човек, който да ти предложи по-надеждна политическа подкрепа от Брут!

— След десет години може и така да бъде. След двайсет — със сигурност. Но на мен ми трябва допълнителна политическа тежест сега. Ако бащата на Брут беше жив, нещата щяха да стоят другояче. Но главата на вашето семейство е двайсет и четири годишен, няма друг представител нито на Цепионите, нито на Брутите. На мен ми трябва съдействието на човек от моето поколение.

Брут слушаше Цезар и майка си, но не можеше да реагира. Думите бяха изречени, носеха смисъл, който той разбираше. Щеше да ги запомни дори. Но защо майка му не се ядосаше повече?

В интерес на истината Сервилия беше разгневена, но времето я беше научило, че откритите атаки срещу Цезар никога няма да донесат успех. Макар че едва ли имаше нещо, което повече да я разяри, от думите, които той сега произнасяше. Но трябваше да се овладее, трябваше да напипа слабото му място, трябваше да е готова да се вмъкне през защитната му стена и да нанесе своя смъртоносен удар.

— Кой е мъжът? — попита предизвикателно Сервилия.