Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

Помпей удари чашата о масата. Малко от виното се разля по пода, но той дори не забеляза. Нервно тръсна глава и остави сребърния съд пред себе си.

— Бих дал всичко, което имам и което съм, за да се оженя за нея!

— Ами тогава — отбеляза невъзмутимо Цезар — най-добре да действам.

Помпей удивено го изгледа и попита:

— Искаш да кажеш, че ще я дадеш на мен?

— За мен ще бъде чест.

— Ъ! — ахна Помпей. — О, Цезаре! Каквото поискаш, когато поискаш… Аз ще се грижа, ти няма никога да съжаляваш, ще се чувства по-добре при мен, отколкото египетската царица!

— Надявам се! — засмя се Цезар. — Разправят, че египетската царица била изместена в леглото на мъжа си от някаква незаконородена своя сестра.

Но подобни забележки бяха дори неразбираеми за Помпей.

— Може ли да говоря с нея? — попита той и нетърпеливо се надигна на лакът.

— Не е редно, Велики. Ще се прибереш у дома си като почтен римлянин и ще оставиш на мен да разнищя връзките, които днес така жестоко се омотаха. Сервилиите и Юниите ще бъдат потресени.

— Ще заплатя на Брут цялата й зестра — предложи Помпей.

— Да не си го помислил — размаха пръст Цезар. — Хайде, човеко, ставай да си ходиш! Признавам си — ухили се той, — никога не съм очаквал зет ми да е с шест години по-възрастен от мен!

— Може би съм твърде стар за нея? Искам да кажа, до десет години…

— Жените — обясни Цезар, докато го изпровождаше до вратата — са много странни, Велики. Забелязал съм, че ако се чувстват щастливи в семейството, никога не поглеждат навън.

— Намекваш нещо за Муция.

— Ти я остави сама толкова дълго. Така започна всичко. Няма да го повтаряш с дъщеря ми. Тя със сигурност не би ти изневерила, пък ако ще и двайсет години да не се върнеш у дома. Но със сигурност би се чувствала зле.

— Моята военна кариера вече приключи — призна си Помпей. Спря насред коридора и нервно прехапа устни. — Кога можем да се оженим? Тя каза, че не си искал да я дадеш на Брут, тъй като не е навършила осемнайсет.

— Това, което важи за Брут, не важи за Помпей Велики. Май не е щастлив месец за сватби, но ако сключите брак в идните три дни, поличбите не са чак толкова лоши. Значи след два дни.

— Ще мина пак утре.

— Няма да идваш повече до деня на сватбата. И да не си обелил дума пред никого, дори пред философите си — настоя Цезар и затръшна вратата под носа на Помпей.

— Майко! Майко! — извика Цезар от стълбището.

Аврелия се втурна по стълбите.

— Стана ли? — попита тя и го сграбчи за ръката.

— Всичко е решено. Успяхме, майко, успяхме! Той сега лети от щастие. Заприличал е на хлапак.

— О, Цезаре! Значи е твой веднъж завинаги!

— Дори не преувеличаваш. Ами как ли ще реагира Юлия?

— Ще е щастлива. Бях горе при нея. Трябваше търпеливо да слушам как хленчи и се извинява, задето се е влюбила в Помпей, а след това да протестира, задето я даваме на такава скучна личност като Брут. — Аврелия блажено въздъхна. — Каква радост, сине! Успяхме да получим това, което ние искаме, а в същото време даряваме двама души с щастие. Това е един щастлив ден!

— Със сигурност по-щастлив от този, който ме чака утре.

Аврелия посърна.

— Сервилия.

— Бих казал Брут.

— О, да, горкото момче! Но няма да е Брут този, който ще се опита да ти забие нож в гърба, Цезаре! На твое място бих внимавал със Сервилия.

Евтих деликатно се покашля и лукаво се усмихна; старият иконом най-добре от всички знаеше кога има истински повод за радост.

— Какво има? — попита Цезар.

— Гней Помпей Велики стои на вратата, Цезаре, но не иска да влезе. Казва, че имал само едно нещо да ти каже.

— Хрумна ми гениална идея! — вкопчи се в ръката на Цезар Помпей.

— Ама не може по два пъти да ми идваш на гости, Велики! Каква идея?

— Кажи на Брут, че ще се радвам да му предложа Помпея в замяна на Юлия. Ще й осигуря каквато зестра поиска: петстотин, хиляда таланта, няма значение. Брут е по-важен от Фауст Сула, нали?

Цезар едва успя да прикрие усмивката си.

— Ами, благодаря ти много, Велики! Ще предам предложението, но ти да не вземеш да направиш някой гаф. Брут може би няма да е склонен да се жени толкова скоро.

Помпей се сбогува за втори път и радостно му махна от улицата.

— Какво ти каза? — попита тревожно Аврелия.

— Искал да даде на Брут дъщеря си в замяна на Юлия. Изглежда, Фауст Сула не може да се сравнява със Златото от Толоза. Донякъде се радвам, че Великия влиза във форма. Започвах да се чудя да не би от любов да му се е размътил мозъкът.

— Да не вземеш наистина да споменеш за това пред Брут и Сервилия?

— Налага се. Но поне ми остава време да измисля някой тактичен отказ за пред бъдещия си зет. Добре, че живее в Карина, иначе би чул с ушите си какво мисли Сервилия за него.

— Кога ще се състои сватбата? Май и юни се смятат за неблагоприятни!

— Вдругиден. Ти ще принесеш жертва, майко. И аз ще принеса. — Цезар се наведе и целуна Аврелия по бузата. — А сега, ако ме извиниш, ще отида да се срещна с Марк Крас.