Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

След втората вечеря в Държавния дом Помпей вече се чудеше дали да се престраши и да я поиска. Обаче го спираше страхът да не се принизи в очите на чистокръвния римски патриций Гай Юлий Цезар, който можеше да даде дъщеря си, на когото пожелаеше. И беше избрал младеж с име, потекло и огромно богатство. Хора като Цезар нямаше да се вълнуват за чувствата на децата си, нямаше да се съобразяват с техните желания. Пък и самият Помпей не разсъждаваше ли по подобен начин? Собствената му дъщеря беше сгодена за Фауст Сула, и то по една-единствена причина: родители на Фауст бяха патрицият Сула — най-великият представител на фамилията, и внучката на Метел Калв, дъщерята на Метел Далматик, която преди това била съпруга на Марк Скавър Принцепс Сенатус.

Не, Цезар не би имал никакво желание да разтрогне годежа на дъщеря си с Юний Брут, който по закон наследяваше и името Сервилий Цепион, само за да я даде на някой си Помпей от Пицен! Помпей изгаряше от желание да я поиска, но никога нямаше да го стори. Потънал във водите на безкрайната любов, неспособен да се отърси от мислите за своята нова богиня, той замина за Кампания, за да наглежда поземлената комисия и на практика нищо не свърши. Изгаряше за Юлия; желаеше я, както нищо през живота си не бе желал. И още щом се прибра в Рим, веднага пак се озова в трапезарията на Държавния дом.

Да, тя се радваше да го види! При третата им среща Юлия вече сама му подаваше ръка в очакване той да я целуна и даваше тон на разговор, от който Цезар и майка му бяха напълно изключени, а те се правеха, че нищо не забелязват, да не би да се издадат с някоя излишна усмивка. Но както и преди, така и сега всичко си имаше край: храната беше почти изядена и Юлия скоро щеше да се оттегли.

— Кога ще се жените с Брут? — попита след известно колебание Помпей.

— През януари или февруари догодина. Брут искаше да се оженим още тази година, но татко му отказа. Иска да навърша осемнайсет години.

— А ти кога ще ги навършиш.

— На януарските нони.

— Сега сме началото на май, значи остават осем месеца.

Изражението й се промени и в погледа й прочете отчаяние. Но тя все пак му отговори напълно невъзмутимо:

— Не е много време.

— Обичаш ли Брут?

Въпросът му я сепна, но тя не пожела — или не можа — да отмести поглед.

— Двамата сме приятели от времето, когато бях малко дете. Ще се науча да го обичам.

— Ами ако се влюбиш в друг?

Юлия примигна и на Помпей му се стори, че в очите й проблясва сълза.

— Не мога да допусна подобно нещо, Гней Помпей.

— А не мислиш ли, че колкото и да се пазиш, би могло да се случи?

— Да, мисля, че е възможно — съгласи се тя.

— Тогава какво ще правиш?

— Ще се опитам да забравя.

Той се усмихна.

— Би било жалко.

— Но иначе би било недостойно, Гней Помпей. Затова съм длъжна да забравя. Любовта може да се ражда, може и да умира.

Помпей се натъжи.

— Аз съм виждал много хора да умират, Юлия. Бил съм на бойни полета, видял съм смъртта на майка си, на нещастния си баща, на първата си жена. Но така и не съм се научил да гледам на смъртта безпристрастно. Би ми било тягостно да знам, че нещо, което се е родило в твоето сърце, би могло да умре.

Юлия вече едва се сдържаше да не заплаче, време й беше да се оттегли.

— Ще ме извиниш ли, татко? — попита тя покорно баща си.

— Добре ли се чувстваш, Юлия? — обезпокои се Цезар.

— Заболя ме глава, това е.

— Мисля, че и аз трябва да ви оставя, Цезаре — надигна се Аврелия. — Ако Юлия я боли глава, значи трябва да й занеса маков сироп.

Двамата мъже останаха сами. Цезар наля на Помпей вино, без да го разрежда.

— Ти и Юлия се разбирате добре — отбеляза.

— Човек би трябвало да е безкрайно глупав, за да не се разбира с нея — сподели с нотка на разочарование Помпей. — Тя е изключителна.

— И аз я харесвам — призна бащата. — Откакто е на този свят, нито веднъж не е създала проблем, нито веднъж не е спорила с мен, нито веднъж не е постъпила лекомислено.

— Тя не обича Брут.

— Знам — съгласи се Цезар.

— Тогава защо му позволяваш да се ожени за нея?

— А ти как позволяваш на Фауст Сула да се ожени за Помпея?

— Това е различно.

— Кое му е различното?

— Помпея и Фауст се обичат!

— А ако не се обичаха, ти щеше ли да разтрогнеш годежа?

— Разбира се, че не!

— Ето, виждаш ли? — заключи Цезар и наля чашата отново.

— И все пак — възрази Помпей след миг мълчание — точно с Юлия е срамота. Моята Помпея е яко селско девойче, свикнало да командва. Ще знае как да се защитава. Докато Юлия е толкова крехка…

— Това е само илюзия — отвърна Цезар. — Тя има много твърд характер.

— Да, но твърдата повърхност най-лесно се нащърбва.

Цезар си придаде смаян вид и внимателно изгледа Помпей.

— Доста смело наблюдение, Велики. Не е типично за теб.

— Може би ми се удава да проникна по-лесно в нейната душа, отколкото в тази на другите.

— И защо мислиш, че ти се удава по-лесно с нея?

— О, нямам представа…

— Ти да не си се влюбил в нея, а, Велики?

— Кой не би се влюбил? — промърмори Помпей.

— Искаш ли да се ожениш за нея?