Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Може би не е съвсем така, Велики — окуражи го Цезар. — Ако аз подготвя новата реформа във вид на допълнителни разпоредби към вече приетия закон, тя по-трудно би била оспорена. Комисията няма да променя нито състава, нито правомощията си, но дори и иначе не би било проблем. По-важното е, че двайсет хиляди твои ветерани ще могат да бъдат настанени на собствени парцели земя до края на годината. А към тях ще добавим и пет хиляди безимотни римляни, колкото да облекчим тежестта със закупуването на евтиния хляб. За още една година ще успеем да настаним нови двайсет хиляди души. Това ще ни остави достатъчно време да конфискуваме и преразпределим държавните земи на градове като Ареций, както и ще облекчи задачата ни да осигурим на хазната нужните средства за откупуване на частните имоти. Нашият най-сериозен аргумент да посегнем на кампанската земя ще е именно, че тя така и така вече е държавна и ще спести разходи.

— Но така държавата ще трябва да се откаже от плащаните ренти — напомни му Помпей.

— Истина е. Но и двамата знаем, че тези ренти не са чак толкова доходоносни, колкото би ни се искало. Сенаторите не са склонни да плащат повече, отколкото можем да ги принудим.

— Същото важи и за сенаторските съпруги със собствено имущество — ухили се Помпей.

— Кого имаш предвид?

— Теренция. Не иска да плати и една сестерция наем, нищо че е взела под аренда цели гори. Отглежда дъб за прасетата през зимата. Много доходоносна дейност. Но жената е корава като камък, нищо не дава! Чак ми става жал за Цицерон!

— Е, добре де, как се оправдава пред закона?

— Твърди, че не знам къде си в гората имало някаква свещена дъбрава и затова…

— Много хитро! — засмя се Цезар.

— Иначе не всичко е в розово при тях. Хазната се оказа доста нелюбезна с Квинт Цицерон, който тия дни се прибира от Римска Азия.

— И кое е нелюбезното?

— Държи да му изплати последната дължима субсидия за мандата му в цистофори.

— И къде е проблемът? Цистофорите са сребърни монети с богато съдържание на метала. Една цистофора се равнява на четири денария.

— Да, ама ако намериш сараф да ти ги обмени — изсмя се злорадо Помпей. — Навремето докарах цели чували с тия, но никога не съм предполагал, че хазната ще покрива с тях текущите си плащания. Знаеш колко подозрителни са всички към чуждите пари! Предложих на хазната да претопи цялото количество и да отсече кюлчета.

— Следва да заключим, че хазната не обича Квинт Цицерон.

— Чудя се защо.

В този момент на вратата почука Евтих, за да им съобщи, че вечерята е готова. Двамата се преместиха в съседната стая, където се помещаваше трапезарията. Имаше пет кушетки, които се използваха само при пиршества и в останалото време стояха прибрани край стените. Последната кушетка стоеше в най-уютния край на стаята, успоредно на тясна и ниска маса, срещу която бяха подредени два стола. Човекът, който се излегнеше на кушетката, за да се храни, гледаше точно към вътрешната градина и колонадата край нея.

Когато Цезар и Помпей влязоха, двама прислужници им помогнаха да свалят тогите си, които бяха толкова тежки и трудни за наместване, че не позволяваха на човек спокойно да се излегне. Дрехите бяха грижливо сгънати и прибрани настрана, докато двамата господари минаха отзад на кушетката, седнаха, свалиха си сенаторските обувки с катарами във формата на полумесец и оставиха на същите прислужници да им измият краката. Разбира се, на Помпей се полагаше почетното място на кушетката откъм лявата страна, така че краката му да стоят между него и домакина. Цезар и гостът му се излегнаха на хълбок, опрели лявата си ръка на висока кръгла възглавница. Най-накрая им поднесоха купи с вода да си измият ръцете и кърпи да се избършат.

Помпей вече се чувстваше по-добре. Възхищаваше се от вътрешната градина на Цезар, най-вече заради великолепните стенописи, изобразяващи известни весталки, и заради приказния мраморен басейн с фонтани. Единственият недостатък бе, че заради високите стени не достигаше слънчева светлина. Насочи вниманието си към фреските в самия триклиний, които разказваха историята за битката при езерото Регил, когато Кастор и Полукс спасили Рим.

И точно когато погледът му се плъзгаше към вратата, през нея влезе богинята Диана. Диана, просто нямаше кой друг да бъде това… Богинята на лунната нощ, носеща се като ефирен дух из пространството, запленена от собствената си грация и лъчиста красота. Богинята — девица, която мъжете нямат право да видят с очите си и която от безразличие към тях дори не ги удостояваше с поглед. С тази разлика, че точно тази Диана, стигнала до средата на помещението, усети погледа на Помпей върху себе си, вдигна сините си очи и сякаш нещо я сепна, съвсем леко залитна.

Велики, да ти представя дъщеря си Юлия. — Цезар й даде знак да седне срещу Помпей. — Заповядай, Юлия, бъди така добра да правиш компания на нашия гост. А, ето я и майка ми!

Аврелия се настани откъм страната на Цезар, а в същото време прислугата започна да носи храната, чашите, съдовете с виното и водата. Както веднага забеляза Помпей, в този дом на жените вино не им се полагаше.