Читаем Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия) полностью

— Е, аз така или иначе няма да свиквам Сената в идните няколко дни. Така ще имаш време да се подготвиш психически. А сега ще дойдеш у нас и ще споделиш трапезата ми. Иначе ще се наложи да се прибираш сам-самичък в онази огромна и пуста къща в Карина, където те чакат разни философи. На теб ти трябва жена, Велики.

— Нямам нищо против да се оженя, но не съм срещнал подходящата. Пък и щом човек им синове и дъщеря, вече не държи толкова да се задомява наново. Освен това не би трябвало точно ти да ми обясняваш! И ти си нямаш съпруга в Държавния дом, а което е по-лошо, още не си се сдобил със син.

— Да имаш син е хубаво нещо, но не е задължително. Достатъчен късмет съм извадил с моята малка сладурана, дъщеря ми. Не бих я разменил нито за Минерва, нито за Венера, нито за двете заедно. И нека думите ми не бъдат изтълкувани като богохулство.

— Тя беше сгодена за младия Брут, нали?

— Да.

Когато се прибраха в Държавния дом, Цезар настани госта си на най-хубавия стол в кабинета, поднесе му вино и храна, и побърза да намери майка си.

— Имаме гост за вечеря — съобщи Цезар на Аврелия още от вратата. — Помпей. Дали двете с Юлия ще можете да се присъедините към нас?

Аврелия не издаде с нищо мислите си. Кимна и стана от мястото си зад писалището.

— Естествено, Цезаре.

— Ще ни повикаш, когато вечерята е готова, нали?

— Разбира се — отвърна тя и се насочи към стълбите.

Юлия се бе зачела и дори не чу кога влезе баба й.

Аврелия нямаше навика да чука на вратата, тъй като принадлежеше на онази консервативна школа родители, които бяха убедени, че дори сами децата трябва да се държат, както трябва. Подобно поведение възпитаваше младите в дух на предпазливост и самодисциплина. Животът можеше да се окаже жесток, затова и децата трябваше отрано да свикват да се пазят.

— Брут няма ли го днес?

Юлия вдигна глава, усмихна се и въздъхна.

— Не, бабо, няма го. Имал някаква среща със своите финансови надзорници и предполагам, че след това тримата ще вечерят у Сервилия. Тя обича да знае как вървят делата, нищо че Брут вече не й позволява да се меси в операциите му.

— Е, баща ти ще се зарадва.

— Така ли? Защо? Не съм знаела, че има нещо против Брут.

— Той няма нищо против Брут, но днес на вечеря имаме гост, с когото навярно ще обсъждат разни дела. Ние ще трябва да ги оставим, щом се нахраним, но ако беше тук Брут, не биха могли да го изгонят и него, нали?

— И кой е този гост? — попита Юлия.

— Ами всъщност не знам, баща ти нищо не каза. — „Хммм! Не било толкова лесно — рече си Аврелия. — Как да я посъветвам да си сложи най-хубавата роба, без да издам цялата работа?“ Тя шумно се покашля. — Юлия, баща ти дали те е виждал с дрехите, които ти подарих за рождения ден?

— Не, не мисля, че ме е виждал.

— Тогава защо не си ги сложиш сега? Заедно със сребърните накити? Колко умно постъпи баща ти, като избра сребро вместо злато! Нямам представа кой ще вечеря с нас, но със сигурност е някой важен човек и баща ти ще се радва, ако се покажем добре.

Юлия кимна и се усмихна.

— Кога ще е вечеряме?

— След половин час.



— Какво точно означава за нас оттеглянето на Бибул да гледа звездите, а, Цезаре? — попита Помпей. — Възможно ли е догодина да обявят законите за нищожни?

— Не и онези, които вече са гласувани, нито пък договорите, които ратифицирахме. Ти и Крас сте в безопасност. Но под опасност остава моята проконсулска провинция, защото съм длъжен да разчитам на Ватиний и плебейското събрание. Но пък плебейското събрание не е длъжно да се съобразява с религиозните ограничения, затова не мисля, че заради Бибуловото звездобройство някой може да осъди плебисцитите и дейността на народните трибуни като светотатски. Но навярно ще трябва да се води дълга борба в съда, а решението ще зависи от градския претор.

Виното, най-качественото (и най-силното), което Цезар притежаваше, донякъде възвръщаше Помпеевото душевно равновесие, нищо че тъгата видимо не го напускаше. Държавният дом подхождаше на Цезар, разсъждаваше гостът, най-вече заради тъмните цветове и златните обковки. Подобен фон отиваше на светлокосите.

— Знаеш, разбира се, че се налага да прокараме още един поземлен закон — засегна изведнъж проблема Помпей. — Аз постоянно пътувам, затова съм се уверил що за тежки задачи има да изпълнява комисията. Няма да минем без кампанската земя.

— И без капуанската. Да, знам.

— Но така Бибул предварително превръща всеки нов закон в недействителен.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих кладов
100 великих кладов

С глубокой древности тысячи людей мечтали найти настоящий клад, потрясающий воображение своей ценностью или общественной значимостью. В последние два столетия всё больше кладов попадает в руки профессиональных археологов, но среди нашедших клады есть и авантюристы, и просто случайные люди. Для одних находка крупного клада является выдающимся научным открытием, для других — обретением национальной или религиозной реликвии, а кому-то важна лишь рыночная стоимость обнаруженных сокровищ. Кто знает, сколько ещё нераскрытых загадок хранят недра земли, глубины морей и океанов? В историях о кладах подчас невозможно отличить правду от выдумки, а за отдельными ещё не найденными сокровищами тянется длинный кровавый след…Эта книга рассказывает о ста великих кладах всех времён и народов — реальных, легендарных и фантастических — от сокровищ Ура и Трои, золота скифов и фракийцев до призрачных богатств ордена тамплиеров, пиратов Карибского моря и запорожских казаков.

Андрей Юрьевич Низовский , Николай Николаевич Непомнящий

История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
10 мифов о князе Владимире
10 мифов о князе Владимире

К премьере фильма «ВИКИНГ», посвященного князю Владимиру.НОВАЯ книга от автора бестселлеров «10 тысяч лет русской истории. Запрещенная Русь» и «Велесова Русь. Летопись Льда и Огня».Нет в истории Древней Руси более мифологизированной, противоречивой и спорной фигуры, чем Владимир Святой. Его прославляют как Равноапостольного Крестителя, подарившего нашему народу великое будущее. Его проклинают как кровавого тирана, обращавшего Русь в новую веру огнем и мечом. Его превозносят как мудрого государя, которого благодарный народ величал Красным Солнышком. Его обличают как «насильника» и чуть ли не сексуального маньяка.Что в этих мифах заслуживает доверия, а что — безусловная ложь?Правда ли, что «незаконнорожденный сын рабыни» Владимир «дорвался до власти на мечах викингов»?Почему он выбрал Христианство, хотя в X веке на подъеме был Ислам?Стало ли Крещение Руси добровольным или принудительным? Верить ли слухам об огромном гареме Владимира Святого и обвинениям в «растлении жен и девиц» (чего стоит одна только история Рогнеды, которую он якобы «взял силой» на глазах у родителей, а затем убил их)?За что его так ненавидят и «неоязычники», и либеральная «пятая колонна»?И что утаивает церковный официоз и замалчивает государственная пропаганда?Это историческое расследование опровергает самые расхожие мифы о князе Владимире, переосмысленные в фильме «Викинг».

Наталья Павловна Павлищева

История / Проза / Историческая проза