Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Втория ден преди идите — денят между празниците Мегалезия и Цериала. Тогава Рим е пълен с гости от провинцията, а на Форума ще е пълно със зяпачи. Няма смисъл да правим всичко това, ако не сме в състояние да привлечем широко внимание.

— И наистина ли мислиш, че всяка публична дейност ще се прекрати, щом се оттеглиш в дома си? — попита Сципион.

Бибул повдигна вежди.

— Искрено се надявам, че не! Цялата работа е да принудя Цезар и Ватиний да прокарат своите закони при доказано наличие на неблагоприятни поличби. Това означава, че сме в правото си да обявим законите им за нищожни. Да не говорим, че можем и да ги съдим за държавна измяна. Не ви ли звучи прекрасно Цезар да бъде осъден за държавна измяна?

— Ами ако Клодий стане народен трибун?

— Не виждам това с какво ще промени нещата. Нямам представа защо, но Клодий ненавижда Помпей. Ако догодина бъде избран, той ще е наш съюзник, а не неприятел.

— Но той се е заканил и на Цицерон.

— Пак питам: какво ни засяга нас това? Цицерон не е част от нас, той си остава чуждо тяло. Богове, бих гласувал в полза на всеки закон, който да му забранява да се представя за спасител на родината! Човек би си помислил, че Катилина е бил по-опасен от Ханибал и Митридат, взети заедно.

— Но ако Клодий тръгне да съди Цицерон, значи някой ден ще обвини и теб, Катоне — напомни Гай Пизон.

— Как би могъл? — попита Катон. — Единственото, което съм направил, е да изкажа мнение в Сената. Аз със сигурност не съм бил действащ консул, дори не бях станал още народен трибун. Забелязвам, че свободата на словото е под заплаха, но все още в таблиците не е записан закон, забраняващ на човек да си изкаже мнението пред Сената.

Ахенобарб обаче извади на светло най-голямото затруднение.

— Аз виждам как можем да обявим законите, прокарани до края на годината от Цезар или Ватиний, за нищожни. Но за целта най-напред трябва да си осигурим мнозинство в Сената. Това означава, че догодина и на двете консулски кресла трябва да седнат наши хора. Но кого ще успеем да наложим за консул, а също така и за градски претор? Разбирам, че Метел Непот щял да напуска Рим, за да лекува мъката си, значи той отпада. Аз ще бъда претор, ще бъде претор и Гай Мемий, който ненавижда до смърт вуйчо си Помпей. Но кои ще станат консули? Филип е на страната на Цезар. Гай Октавий също, той е женен за племенницата на Цезар. Лентул Нигер няма да успее да спечели изборите. Нито пък малкият брат на Цицерон Квинт. А онези, които са били претори преди повече време, изобщо нямат шансове.

— Прав си, Луций, трябва да наложим свои хора на консулските длъжности — мрачно се съгласи Бибул. — На изборите ще се яви Авъл Габиний, а също и Луций Пизон. И двамата са с единия крак в лагера на популарите, и двамата се радват на популярност сред избирателите. Остава ни да убедим Непот да остане в Рим, да се кандидатира най-напред за авгур, а сетне и за консул. А другият ни кандидат най-добре нека бъде Месала Руф. Ако не намерим куриатни магистрати, склонни да ни съдействат, няма да успеем да премахнем Цезаровите закони.

— Ами какво ще кажете за Арий? Той е доста разочарован от Цезар, защото както разправят слуховете, Цезар отказал да подкрепи кандидатурата му за консул — съобщи Катон.

— Много е стар и не се ползва с голям авторитет — отвърнаха му с пренебрежение останалите.

— Аз пък чух нещо друго — обади се Ахенобарб, засегнат, че не споменаха неговото име за евентуален авгур.

— Какво? — попита Пизон.

— Че Цезар и Великия смятали да поканят Цицерон да заеме мястото на Косконий в комисията на петимата. Как пък се случи Косконий точно сега да умре! Цицерон ще им е от по-голяма полза.

— Цицерон е твърде голям глупак, за да приеме — изсумтя Бибул.

— Дори ако любимият му Помпей го помоли?

— Доколкото знам, в момента Помпей му е всичко друго, но не и любим — изсмя се Гай Пизон. — Цицерон е разбрал кой е гледал ауспициите при осиновяването на Клодий!

— Човек би рекъл, че това е най-яркото доказателство колко нищожно е мястото на Цицерон при настоящото разпределение на силите — отсъди Ахенобарб.

— Е, Атик пуснал слуха как самият Цицерон обяснявал, че на Рим му ставало лошо от него!

— Тук е познал — театрално въздъхна Бибул. Добрите люде се разделиха в приповдигнато настроение.

Марк Калпурний Бибул произнесе тържествена реч от рострата, с която обяви желанието си да се оттегли в дома си, за да наблюдава небето. Тъй като точно по това време протичаха пролетните игри, Форумът беше изпълнен с народ, но Цезар предпочете да не отвръща публично на предизвикателството. Вместо това свика Сената на заседание и даде ход на дебатите при затворени врати.