Читаем Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия) полностью

Това обаче не му попречи да се развика от възторг, щом срещна Помпей насред Анций. Великия беше отседнал в града по пътя си за Рим. Беше обиколил набързо Кампания в качеството си на председател на поземлената комисия.

— Чу ли, че Клодий бил станал плебей? — попита Цицерон.

— Не съм го чул, Цицероне, аз съм пряк участник в събитието — похвали се Помпей и в сините му очи заиграха искрици. — Бях поканен да проведа ауспициите и те се оказаха много благоприятни. Най-чистият черен дроб, който някога съм виждал! Класически случай.

— Ох, какво ще стане с мен сега! — простена Цицерон.

— Нищо, Цицероне, нищо! Клодий само приказва, слушай ме какво ти говоря. Нито Цезар, нито аз ще го оставим косъм да откъсне от достопочтената ти глава.

— От достопочтената ми глава! — засегна се Цицерон. — С тебе сме връстници, Помпей!

— Кой е казал, че моята глава не е достопочтена?

— Аз съм обречен!

— Глупости! — Помпей се пресегна и го потупа по гърба. — Давам ти дума, че няма нищо да ти стори. Истина ти говоря!

Обещание, на което Цицерон отчаяно искаше да повярва. Но кой можеше да те спаси от Клодий, щом веднъж те е набелязал за жертва?

— Откъде знаеш, че нищо няма да ми стори?

— Защото сам му обясних как стоят нещата по време на осиновителната церемония. Време беше някой да му каже къде се намира! Клодий ми напомня на самонадеян военен трибун, който се смята за военен гений само защото другите са профани. Е, знам аз как да се оправям с такива. Просто му трябваше да се запознае очи в очи с истинския командир…

Това беше то. Загадката на Курион намираше своя отговор. Помпей още ли не проумяваше? Човек от почтена фамилия, но с провинциални корени, не бива да обяснява на един римски патриций как да се държи в обществото. Ако Клодий не е бил сигурен дали мрази Помпей, фактът, че някакъв си Помпей Велики ще се държи с него като с младши офицер, и то в деня на неговия най-голям триумф, със сигурност не е бил отминат без внимание.



През март Рим продължаваше да шуми, донякъде заради политическите спорове, донякъде заради сензационната смърт на Метел Целер. Той продължаваше да стои в Рим, оставяйки Далечна Галия на грижите на досегашния управител Гай Помптин, и очевидно се чудеше какво да прави със себе си. Чувстваше се твърде зле, когато римските клюкари обсъждаха жена му и Катул. Но Катул беше минало. Веронският поет беше полудял от мъка, стоновете му се чуваха от Карина чак на Палатина, а покрай стоновете и чудесните му стихове все повече се прочуваха. Еротични, страстни, искрени, озарени, те даваха да се разбере, че Катул не би могъл да намери по-достоен обект за голямата си любов от обожаваната Лесбия, сиреч Клодия. Нейната подлост, коварство, безсърдечие и алчност му вдъхваха слова, каквито дори сам не бе очаквал, че ще е в състояние да подреди.

Клодия сложи край на връзката си с Катул, когато забеляза Целий — малко преди младежът да даде ход на делото срещу Гай Антоний Хибрида. Това, което я беше привлякло към Катул, донякъде се откриваше и у Целий, но пък той беше в по-голяма степен римлянин по душа; поетът беше твърде настоятелен в чувствата си и непостоянен в характера си, склонен към мрачни пристъпи на униние. Докато Целий беше остроумен, интелигентен, нечестен, но и жизнерадостен. Произлизаше от добро семейство и имаше богат баща, който се надяваше младият Целий да се издигне някой ден до консулската длъжност, за да отвори място на фамилията в нобилитета. Целий беше парвеню, но далеч не приличаше на класическите образци. Катул беше пленил с красотата си сърцето на Клодия, но атлетичната фигура на Целий, който също беше хубавец, беше още по-голямо изкушение; пък и да останеш цял живот любовница на поет, можеше да се превърне в изпитание.

Клодия започна да се отегчава от Катул точно в момента, когато забеляза Целий. Скоро време старият любовник бе пропъден, за да го замести новият. А как можеше един съпруг да се вмести в тази нажежена обстановка? Не много лесно. Страстта на Клодия по Целер бе изстинала, когато прехвърли трийсетте. Времето и нарасналото й самочувствие й бяха дали сили да се откъсне от своя първи братовчед и приятел от детството, да потърси онова, което временно бе открила у Катул — нейния втори интимен скандал, или най-малкото втория всеизвестен интимен скандал. Клюката за кръвосмесителната й връзка с Клодий и Клодила я беше вдъхновила да потърси и други изживявания, за които злите езици да говорят. Клодия обожаваше да бъде презирана от хората, които сама презира, а бедният Целер трябваше да се задоволява в ролята на безпомощен наблюдател.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих кладов
100 великих кладов

С глубокой древности тысячи людей мечтали найти настоящий клад, потрясающий воображение своей ценностью или общественной значимостью. В последние два столетия всё больше кладов попадает в руки профессиональных археологов, но среди нашедших клады есть и авантюристы, и просто случайные люди. Для одних находка крупного клада является выдающимся научным открытием, для других — обретением национальной или религиозной реликвии, а кому-то важна лишь рыночная стоимость обнаруженных сокровищ. Кто знает, сколько ещё нераскрытых загадок хранят недра земли, глубины морей и океанов? В историях о кладах подчас невозможно отличить правду от выдумки, а за отдельными ещё не найденными сокровищами тянется длинный кровавый след…Эта книга рассказывает о ста великих кладах всех времён и народов — реальных, легендарных и фантастических — от сокровищ Ура и Трои, золота скифов и фракийцев до призрачных богатств ордена тамплиеров, пиратов Карибского моря и запорожских казаков.

Андрей Юрьевич Низовский , Николай Николаевич Непомнящий

История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
10 мифов о князе Владимире
10 мифов о князе Владимире

К премьере фильма «ВИКИНГ», посвященного князю Владимиру.НОВАЯ книга от автора бестселлеров «10 тысяч лет русской истории. Запрещенная Русь» и «Велесова Русь. Летопись Льда и Огня».Нет в истории Древней Руси более мифологизированной, противоречивой и спорной фигуры, чем Владимир Святой. Его прославляют как Равноапостольного Крестителя, подарившего нашему народу великое будущее. Его проклинают как кровавого тирана, обращавшего Русь в новую веру огнем и мечом. Его превозносят как мудрого государя, которого благодарный народ величал Красным Солнышком. Его обличают как «насильника» и чуть ли не сексуального маньяка.Что в этих мифах заслуживает доверия, а что — безусловная ложь?Правда ли, что «незаконнорожденный сын рабыни» Владимир «дорвался до власти на мечах викингов»?Почему он выбрал Христианство, хотя в X веке на подъеме был Ислам?Стало ли Крещение Руси добровольным или принудительным? Верить ли слухам об огромном гареме Владимира Святого и обвинениям в «растлении жен и девиц» (чего стоит одна только история Рогнеды, которую он якобы «взял силой» на глазах у родителей, а затем убил их)?За что его так ненавидят и «неоязычники», и либеральная «пятая колонна»?И что утаивает церковный официоз и замалчивает государственная пропаганда?Это историческое расследование опровергает самые расхожие мифы о князе Владимире, переосмысленные в фильме «Викинг».

Наталья Павловна Павлищева

История / Проза / Историческая проза