Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

През април вторият консул Бибул най-после можеше да се похвали с истинска власт — след като февруари беше отреден единствено на външната политика. Поемаше управлението в момент, когато за всички беше ясно, че около прилагането на лекс Юлия агрария възникват усложнения: поземлената комисия беше изключително активна, петимата надзорници помагаха, с каквото можеха, но явно всяко италийско селище с обществена земя създаваше всевъзможни проблеми, прехвърлянето на частните имоти се протакаше, защото дори доброволната продажба от страна на алчните за печалба конници изискваше време. Е, законът беше толкова добре замислен, че с времето всичко щеше да се нареди от само себе си! Проблемът за Помпей бе, че ветераните очакваха от него да ги настани възможно най-скоро.

— Те искат да видят дела — обясняваше Бибул на Катон, Гай Пизон, Ахенобарб и Метел Сципион, — но тези дела още ги няма. На тях им трябва голям сектор държавна земя, която вече да е била оразмерена и разделена на парцели от по десет югера. За целта най-удобно би било да се възползват от труда на някой предишен реформатор, който не е доживял края на реформата си.

Катон рязко присви огромния си нос и очите му засвяткаха от ярост.

— Не биха посмели! — възкликна той.

— Какво да посмеят? — не разбираше Метел Сципион.

— Ще посмеят и още как — заяви Бибул.

— Какво да посмеят?

— Да прокарат втори поземлен закон, с който да използват кампанската и капуанската държавна земя. Чудесна земя, която стои и чака разделена на парцели още от времето на Тиберий Гракх.

— Законът ще мине — отсече Гай Пизон.

— И аз така мисля — съгласи се Бибул. — Ще мине.

— Но ние трябва да попречим на това — възрази Ахенобарб.

— Да, трябва да попречим.

— Как? — попита Метел Сципион.

— Надявах се — вдигна рамене вторият консул — моята хитрина с обявяването на всички дни за събрания за празници да се окаже достатъчна. Но подцених факта, че Цезар е върховен понтифекс и може да прокара противно решение. И все пак има една друга уловка, свързана с религията, която нито той, нито колегиите могат да заобиколят. Аз може да съм превишил правата си на авгур при обявяването на празниците, но няма да превиша правата си на авгур и консул едновременно, ако съвместя двете роли.

Всички край него наостриха слух. Може би Катон беше най-изявената личност сред тях, но откакто Бибул бе проявил смелостта да се лиши доброволно от славата на римски проконсул, само и само да подреже крилете на Цезар, сред добрите люде той се ползваше с най-голям авторитет. Пък и Катон не намираше това за неприятно: той никога не бе имал амбицията на водача.

— Имам намерение до края на консулския си мандат да се оттегля в дома си, за да наблюдавам небето.

Никой нищо не продума.

— Чухте ли какво ви казах? — усмихна се Бибул.

— Чухме те, Марк Бибул — отговори Катон, — но дали това ще помогне? Как изобщо би могло да помогне?

— Вече е било правено преди, затова представлява част от политическата традиция. Освен това аз организирах едно тайно допитване до свещените книги и се натъкнах на пророчество, което лесно може да се изтълкува в смисъл, че тази година на небето ще се яви знамение от изключително значение. Какво ще е това знамение, пророчеството не казва, затова и планът ми е напълно реалистичен. А когато консулът се оттегли в дома си, за да наблюдава небето, всякаква публична дейност се прекратява до мига, в който той не излезе, за да поеме отново фасциите. А аз повече няма да изляза!

— Подобен ход няма да спечели одобрение — възрази видимо притеснен Гай Пизон.

— В началото може би не, но ние ще се заловим за работа и ще успеем да внушим на гражданите, че всъщност подобен политически акт има своите поддръжници. Имам намерение да използвам Катул, той е много добър в сатирата, а откакто Клодия сложи край на връзката им, се чуди как да отмъсти на нея и на малкия й брат. Искаше ми се да привлечем отново Курион при нас, но той все отказва. И все пак няма да насочваме стрелите срещу Цезар. Наша първа цел ще бъде Помпей, а от днес до края на годината ще се стараем непрекъснато да има наши съмишленици на Форума. Дали сме много или малко, не е от значение. Важното е колко от нас са на Форума и какъв шум вдигат. Повечето от жителите на града и на провинцията са за Цезаровите закони, но те рядко се появяват на Форума, освен ако не се състои предварително обявено заседание на някое събрание.

Бибул се обърна към Катон:

— Ти имаше специална задача, Катоне. При всеки възможен случай ще предизвикваш Цезар, така че рано или късно да не се сдържи и да те прати в Лаутумиите. Цезар по-лесно се ядосва, когато начело на агитаторите стоите ти или Цицерон. Когато имаме възможност, ще нагласяваме предварително нещата, така че на Форума да има наши хора, които да подкрепят теб и да охулят противниците. Слабото звено при тях е Помпей. Всичко, което правим, ще има за цел да му докаже колко е уязвим.

— А ти кога смяташ да се прибереш у дома си? — заинтересува се Ахенобарб.