Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

Клодия беше дванайсет години по-възрастна от своя нов любим. Марк Целий Руф беше на двайсет и три. Това не означаваше, че едва сега пристига в Рим; Целий присъстваше за по-дълго или по-кратко в града още от времето, когато учеше при Цицерон, три години преди големият оратор да стане консул. Младежът бе имал вземане-даване и с Катилина и за наказание, докато шумотевицата утихне, го пратиха за помощник на управителя на Римска Африка: по щастливо стечение на обстоятелствата Целий Старши се оказа собственик на голям дял от житните ниви по бреговете на тамошната река Баградас. Преди няколко месеца Целий се бе завърнал в Рим с амбицията да започне сериозна кариера на Форума и затова потърси възможност за бърза прослава. Откри я в процеса срещу човека, когото навремето самият Цезар не бе успял да уличи в престъпления: Гай Антоний Хибрида.

Колкото по-малко Клодия го обичаше, толкова по-често Целер ставаше жертва на злощастия. Най-накрая, по времето, когато Цезар насила го принуждаваше да полага клетва в полза на поземления закон, се разбра, че Клодия се е сдобила с нов любовник, Марк Целий Руф. Съседите на Целер редовно ставаха неволни слушатели на ужасните скандали, които избухваха денонощно в перистила на дома му. Съпруг и съпруга станаха особено изобретателни, що се отнасяше до взаимните закани за убийство, ударите с голи ръце или случайни предмети, убийствените крясъци, трошенето на предмети. Съседите знаеха, че това не може вечно да продължава и вече гадаеха как точно ще свърши.

Кой би предположил все пак истинския край? Изпаднал в безсъзнание, с изтичащ през ужасяващата рана на главата му мозък, Целер бе изнесен от робите, които го заварили в банята, докато Клодия пищеше с мокра роба, защото сама бе нагазила във водата, за да измъкне съпруга си, и с изцапани с кръв ръце, защото бе държала главата му над водата. Когато в къщата дотичаха ужасеният Метел Непот, Апий Клавдий и Публий Клодий, тя все пак беше в състояние да им разкаже за случилото се. Целер бил много пиян, но след като повърнал, настоял да се изкъпе. Кой ще успее да вразуми пияния, щом веднъж е взел решение? Клодия на няколко пъти повторила на мъжа си, че е твърде пиян, за да се къпе, дори го последвала в банята, където той се съблякъл пред очите й. Изведнъж, както си стоял на най-горното стъпало и се канел да влезе в хладката вода, Целер се подхлъзнал и си ударил главата на страничния парапет.

За всеки случай тримата мъже отишли да проверят мястото на злополуката и се уверили с очите си, че по въпросния парапет има кръв, кости и мозък. Лекарите и хирурзите могли само да пренесат Метел Целер до спалнята му, без той да дойде в съзнание. Сломената от мъка Клодия отказала, под какъвто и да е претекст да се отдели от леглото му.

Два дни по-късно Целер почина. Клодия овдовя, а Рим потъна в скръб по Квинт Цецилий Метел Целер. Брат му Непот получаваше големия дял от наследството му, но и за Клодия имаше доста, а никой забравен роднина на покойника не се яви да оспорва наследството.

Цицерон беше в разгара на подготовката си за делото срещу Хибрида, когато Публий Нигидий Фигул разказа на него и на Атик (прибрал се в Рим за зимата) подробностите около случая, така както ги бил чул от устата на самия Апий Клавдий.

Щом разказът свърши, Цицерон някак машинално отбеляза:

— Клитемнестра!

Другите двама нищо не казаха, макар че се почувстваха неловко. Нищо не можеше да се докаже, защото нямаше свидетели на нещастния случай. Но покойният Метел Целер със сигурност бе умрял от същата рана, която навремето Клитемнестра бе нанесла на съпруга си Агамемнон, за да продължи любовната си връзка с Егист.

В края на краищата така и не стана ясно кой пусна в обръщение прозвището Клитемнестра. Клодия стана известна в града и като Клитемнестра, а много хора бяха твърдо убедени, че именно тя е убила съпруга си.

Сензациите около Целер продължиха и след погребението му, тъй като така се освобождаваше място в колегията на авгурите. Ако беше в сила старата практика, според която членовете на колегията сами определяха новия си колега, то мястото със сигурност би било заето от родния брат на мъртвеца Метел Непот. Но в тези дни кой можеше да знае? Добрите люде имаха шумни поддръжници, но напоследък не бяха в мнозинство. Може би защото си даваше сметка за това, Непот лично обясняваше как няма да се кандидатира. От мъка по брат си не можел да стои в града, затова щял да напусне страната за няколко години.

Пререканията около свободното място трудно можеха да се сравняват с домашните скандали у Целер, но със сигурност предизвикаха емоции на Форума. Когато не друг, а народният трибун Публий Ватиний обяви, че ще се кандидатира, Бибул и главният авгур Месала Руф веднага се възпротивиха: Ватиний имаше огромен тумор на челото, следователно не беше съвършен и не ставаше за авгур.