Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Ех, Теренция, какво ли не бих дал, само и само да замина! Но това е невъзможно. Хибрида се е върнал от Македония и половин Македония е в Рим, за да го обвинява в грабежи. Каквото и да се разправя за него, бедният се държа коректно, докато бяхме заедно консули. Никога не ми е създавал главоболия. Сега се налага да го защитавам. Това е най-малкото, което съм способен да направя за него.

— Тогава ще ми обещаеш, че в мига, когато съдът произнесе присъдата, ще заминеш — настоя Теренция. — Аз ще тръгна с Тулия и Пизон Фруги. Тулия много иска да гледа игрите в Анций. Освен това малкият Марк не се чувства добре и аз все повече се страхувам, че е наследил моя ревматизъм.

Да чуе Теренция да го моли за нещо, бе събитие, каквото Цицерон не познаваше дотогава. Веднага след края на процеса срещу Хибрида той щеше да се присъедини към семейството.

Проблемът беше, че когато подготвяше защитата на Гай Антоний Хибрида, Цицерон все още не беше забравил заплахите на Цезар. Срамуваше се, че се е превърнал в Цезаров слуга, подобно поведение не отиваше на човека, чиято смелост и решителност са спасили родината.

Нищо чудно тогава, че точно при заключителната си реч пред съда, когато съдебните заседатели трябваше да се произнесат относно вината на Хибрида, Цицерон не се сдържа и подхвана темата, която най-много го вълнуваше. Както обикновено той произнесе блестящо слово, превъзнесе Хибрида до небесата и обясни най-убедително на заседателите, че Хибрида не само никога не е изтезавал гърци и гъркини като млад офицер, но дори като дете мушица не е убил. Как би могъл такъв свят човек да е ограбил половината население на Македония?

— Ех — въздъхна Цицерон, щом дойде ред за заключителните слова, — колко ми липсват дните, когато с Гай Хибрида бяхме консули! Какво прекрасно и почтено място беше Рим в онези години! Вярно, имаше един Катилина, който кроеше заговори и се канеше да събори нашата държава, но двамата с обвиняемия се справихме със заплахата и спасихме родината! И за какво, уважаеми съдебни заседатели? За какво? Ще ми се да можех да ви обясня защо с Гай Хибрида твърдо отстоявахме властта си и се борихме напук на всички печални събития! Всичко това е било напразно, ако съдим как в този ужасен днешен ден Рим търпи ужасяващото управление на човек, който за нищо на света не е заслужил да носи консулската тога! И нямам предвид великия и благороден Марк Бибул! Говоря за онзи кръвожаден звяр Цезар! Той унищожи съгласието между съсловията, той се подигра със Сената, той опетни консулската институция! Заврял е главите ни в нечистотиите на Голямата клоака, не ни оставя дъх да си поемем, иска да ни превърне в нечистотии! Щом свърши този процес, аз напускам Рим, и то за дълго, защото ми е тежко да гледам как Цезар осейва цял Рим с фекалиите си! Отивам на морския бряг, а оттам ще продължа своето пътешествие до Александрия, последната крепост на знанието и доброто управление…

Речта свърши, заседателите гласуваха. „Виновен“. Гай Антоний Хибрида заминаваше на заточение на остров Кефалония — място, което познаваше добре и където го познаваха добре. Колкото до Цицерон, Теренция вече беше заминала, затова той си събра багажа и още същия следобед напусна Рим.

Процесът приключи още на сутринта, а Цезар беше следил развоя му незабелязан от Цицерон, но достатъчно близо, за да чуе думите му. Още преди заседателите да са взели решение, консулът вече беше пратил куриери до различни краища на града.

За Цезар делото срещу Хибрида беше интересно по няколко причини. Най-напред заради това, че навремето той самият беше съдил Хибрида по обвинения в убийства и осакатяване на местни жители от района край езерото Орхомен в Гърция, докато е командвал дружина от суланската конница. Цезар беше привлечен към настоящия процес и заради обвинителя — някогашно Цицероново протеже, което бе намерило смелост да се изправи очи в очи с учителя си. Марк Целий Руф, красив и представителен младеж, беше организирал обвинението по блестящ начин и буквално засенчи Цицерон…

На Цезар му бе достатъчно да чуе началните думи на Цицерон, за да е сигурен в изхода на делото: Хибрида беше обречен. Просто репутацията му на изверг беше твърде голяма, за да повярват заседателите на Цицероновите измислици.

И ето, че се стигна до Цицероновите лирически отклонения.