Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

Убедени в своя успех след смайващата проява на публично насилие по време на незаконно свикано заседание на народното събрание, добрите люде се опитаха още на другия ден да свалят Цезар от власт. Бибул свика Сената на закрито заседание и показа на всички натъртванията си. Като допълнителни аргументи бяха показани раните и синините на Катон и ликторите.

— Аз дори няма да се опитвам да дам Гай Юлий Цезар под съд по обвинение в подстрекателство към насилие! — обясняваше разгорещено Бибул. — Би било безсмислено, никой няма да събере смелост да го признае за виновен. Решението, което искам, е по-добро и съвсем окончателно! Искам Сенатус Консултум Ултимум! Но не обикновен указ за извънредно положение, като онзи, наложен против Гай Гракх! Искам да се обяви такова състояние на обществена опасност, при което аз да бъда назначен за диктатор до деня, когато общественото насилие не бъде окончателно премахнато от Форум Романум, а Цезар не бъде прогонен завинаги от Италия! Няма да се задоволя с половинчати мерки като онези, с които се задоволявахме, докато Катилина окупираше Етрурия! Искам всичко да бъде свършено, както трябва! Аз ще бъда законно избран диктатор, а Марк Порций Катон ще бъде началник на конницата! Оттам нататък аз ще решавам какви мерки да предприема. Така никой сенатор не би могъл да бъде обвинен в държавна измяна, и никой не би могъл да търси съдебна отговорност от законно назначения диктатор за мерките, които той е сметнал за необходими в името на реда. Искам да се проведе гласуване!

— Не се и съмнявам, че искаш, Марк Бибул — сряза го Цезар. — Но не бива да се излагаш. Сенатът няма да ти връчи мандат на диктатор до деня, когато вземеш, че пораснеш с една-две педи. Та ти не би могъл да виждаш какво става край теб, защото главите на въоръжената ти охрана ще крият гледката. Е, освен ако не въоръжиш дружина джуджета… Единственото насилие бе провокирано от теб. Никой не може да говори за бунт или размирици. Щом народът даде да се разбере какво мисли за консулите, които пречат на законно организираните процедури, гласуването протече мирно и тихо. С теб може да са се погаврили, но никой не е пожелал да ти нанесе каквито и да е телесни повреди. Най-голямата обида беше кофата с нечистотиите, която ти сам си изпроси. Не сенатът е суверен в тази страна, Марк Бибул, а народът. Ти се опита да оспориш този суверенитет в името на някакви си петстотин души, повечето от които присъстват в момента в тази зала. И повечето от които, надявам се, ще се покажат достатъчно благоразумни, за да отклонят твоето искане, защото то е неоправдано и безсмислено. Рим не е заплашен, от каквито и да е размирици. Никъде на хоризонта не се задава и най-малкото облаче, предвещаващо безредици или революции. Ти си злобно и отмъстително човече, което иска всичко да става, както на него му изнася, и никой да не му противоречи. Колкото до Марк Катон, той е един лицемерен човек. Забелязах, че вчера твоите съмишленици не пожелаха да допринесат за диктаторската ти кауза, като прибавят някоя и друга синина към твоите. Диктаторът Бибул! Богове, каква тъпа шега! Твърде добре си те спомням от времето, когато обсаждахме Митилена. Е, няма как точно аз да се уплаша от диктатора Бибул. Ти тогава не можеше една оргия да организираш или дори пиянска свада в кръчмата. Ти си една бездарна, суетна, самонадеяна гъсеница! Давай, нека да гласуваме! Ако искаш, дори аз ще подложа въпроса на гласуване вместо теб!

Цезар огледа присъстващите, като особено дълго се взира в Цицерон. Заплахата беше толкова явна, че не само Цицерон, ами и хората край него я усетиха. Що за излъчване имаше този човек! Сякаш с някаква невидима сила въздействаше на сенаторите, които изведнъж си дадоха сметка, че ако дори Помпей има своите скрупули и задръжки, то Цезар би отишъл до самата крайност. Ако сега си помислеха, че Цезар просто блъфира, току-виж се оказало, че нямата му заплаха е напълно възможна. Той не беше просто опасен за тях. В него се криеха кълновете на всеобщо унищожение.

Когато се даде ход на гласуването, единствен Катул седна вдясно от Бибул. Дори Метел Сципион и останалите се признаха за победени.

Цезар се върна на Форума и поиска от народа да гласува една допълнителна клауза в поземления закон: в деня, когато законът влезеше в сила, а това беше след седемнайсет дни, всеки сенатор да положи клетва, че ще го защитава и поддържа. Историята познаваше прецеденти в този смисъл като прочутия отказ на Метел Нумидик да се съобрази с волята на Марий, довел до неколкогодишното изгнание на Метел.

Но времената се бяха променили и народът вече разсъждаваше другояче: на Сената се гледаше като на институция, поставила си за цел да пречи на реформите, а Помпеевите ветерани разчитаха на обещаната им от Цезар земя. В началото неколцина сенатори отказаха да се закълнат, но Цезар да ги принуди и в крайна сметка един по един всички се примириха със съдбата. Отказаха да положат клетва единствено Метел Целер, Катон и Бибул. Най-накрая и Бибул се предаде, но Целер и Катон продължаваха да упорстват.