Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

И така народният трибун Публий Ватиний отнесе въпроса за ратификацията на договорите с Изтока пред плебейското събрание. От първоначалния законопроект, който трябваше да представлява просто съгласие с Помпеевите разпореждания, се нароиха няколко закона. Проблемът беше в това, че плебсът гледаше на дългите закони като на доста досадна тежест и след като първоначалното вълнение преминеше, Ватиний трябваше да действа бързо. Освен това той не беше толкова добре запознат с римските традиции по простата причина, че дядо му не е бил римски гражданин и си е живял мирно и тихо в Алба Фуценция. А тъй като до плебейското събрание патрициите нямаха достъп, Ватиний трябваше да се оправя без помощта на Цезар (който удържа на думата, дадена пред Сената) и да определя границите на царства и господарства, за които не беше чувал дори. От своя страна добрите люде не се месеха и за цял месец неуморна дейност на Форума Ватиний не чу нито веднъж някой да му налага вето. Добрите люде нямаха намерение да му пречат, а изчакваха кога ще свърши, за да могат да се оплакват колко зле се е справил със задачата и да го сочат като пример докъде се стига, щом сенатските прерогативи се отнемат от другите законодателни институции.

Цезар обаче им повтаряше:

— Дадох ви възможност да решавате, вие отказахте да я използвате. Оплаквайте се на плебса. Или най-добре, след като се отказахте от собствените си задължения, научете плебса как се изготвят договори и се налагат данъци. Изглежда, че занапред плебеите ще решават въпроса. Вече създадохме прецедент.

Но всичко това изглеждаше като невинна игра в сравнение с борбата, която щеше да се разгори в народното събрание при гласуването на поземления закон. Изискваният от закона срок беше изтекъл, необходимият брой предварителни заседания, на които да се обсъдят текстовете, бяха проведени, Цезар беше в правото си да свика трибутните комиции на заседание на осемнайсетия ден от февруари, нищо че по това време фасциите, олицетворяващи върховната власт, се държаха от Бибул.

До въпросната дата всички Помпееви ветерани, избрани да гласуват, се бяха появили в Рим и дадоха необходимата подкрепа за лекс Юлия агрария. На Форума се събраха толкова хора, че Цезар дори не направи опит да проведе гласуването в Кладенеца на комициите. Вместо това се качи на площадката пред храма на Кастор и Полукс и премина към гласуване без излишни условности. Достатъчно бе Помпей в качеството си на авгур да прецени знаменията, Цезар в качеството си на върховен понтифекс да прочете нужните молитви, и дойде ред да се тегли жребият в какъв ред ще гласуват трибите. Слънцето едва се бе показало над билото на Есквилинския хълм.

Щом се падна на избирателите от триба Корнелия първи да гласуват, добрите люде нанесоха своя удар. Предшестван от ликторите си, нарамили сноповете пръчки в знак на властта му, Бибул си проправи път през множеството, последван от Катон, Ахенобарб, Гай Пизон, Фавоний и четиримата народни трибуни, които му се подчиняваха: сред тях и Метел Сципион. Ликторите се спряха в подножието на стълбите към храма, а Бибул мина покрай тях и застана на най-ниското стъпало.

— Гай Юлий Цезар, ти не държиш фасциите! — изкрещя той. — Това заседание е незаконно, защото аз, действащият консул за месеца, не съм дал съгласието си за неговото провеждане! Разпусни веднага събранието или ще те дам под съд!

Едва бе изрекъл последната дума, когато тълпата нададе рев и се втурна напред — толкова бързо, че на народните трибуни дори не им остана време да наложат своето вето; а и да са го произнесли, никой не ги чу. Бибул, който отдавна си го беше просил, бе замерян с всякакви боклуци, а когато ликторите го наобиколиха, неприкосновените им личности изведнъж станаха обект на всеобщо посегателство. Гражданството се залови и с неприкосновената личност на втория консул, който изяде не един и два плесника, последван от предания Катон; останалите защитници на идеята своевременно се отдръпнаха. Най-накрая някой изля кофа с нечистотии върху главата на Бибул. Докато тълпата се заливаше от смях, Бибул, Катон и ликторите хукнаха да се спасяват.

Лекс Юлия агрария беше приет с такова убедително мнозинство, че всъщност гласуваха само осемнайсет триби: тяхното единодушие правеше безсмислен избора на останалите седемнайсет. Оттам нататък стана въпрос как да се попълни съставът на поземлената комисия. Имената бяха предлагани от Помпей и включваха не една и две познати личности: Варон, Цезаровия зет Марк Аций Балб, както и най-големия капацитет в римското свиневъдство Гней Тремелий Скрофа; втората комисия, съставена от бивши консули, които да наблюдават дейността на първата, включваше Помпей, Крас, Месала Нигер, Луций Цезар и Гай Косконий (който между другото никога не е бил консул, но заслужаваше поощрение).