Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

Аврелия много добре разбираше защо синът й ще посещава Крас по това време. Отиде да намери Евтих и да му даде нареждания за сватбата. Тайните бракосъчетания за жалост предполагаха, че няма да присъстват никакви гости. Все пак Кардикса и Бургунд вече бяха свободни граждани, можеха да бъдат свидетели, а весталките щяха да помагат на върховния понтифекс при ритуалите.

— Работим пак до късно, а? — попита Цезар.

Крас подскочи на стола си.

— А ти няма ли да престанеш да ми разбиваш вратата?

— Не ми оставяш друга възможност. Може би ще ми позволиш следващия път да поставя звънец с въженце. Аз съм много сръчен майстор — похвали се Цезар и закрачи из стаята.

— Ами няма да е лошо да се бръкнеш малко, разбитите брави струват пари.

— Речено-сторено. Още утре идвам с чук, звънец, малко въже и пирони. Ще бъдеш единственият римлянин със звънец, монтиран от върховен понтифекс. — Цезар седна и доволно въздъхна.

— Заприличал си на котарак, който се е докопал до пъдпъдъка преди гостите — отбеляза Крас.

— О, докопал съм се до нещо много по-голямо от пъдпъдък, Марк. Цял паун.

— Изгарям от любопитство да науча кой е паунът.

— Дали най-напред няма да ми дадеш двеста таланта на заем? Ще ти ги върна, щом изкарам някакви пари от бъдещата си провинция.

— Ето това е мъдра приказка! Разбира се, че ще ти дам.

— А няма ли да попиташ защо са ми?

— Вече ти казах, изгарям от любопитство.

Цезар обаче свъси вежди.

— Може би няма да се зарадваш.

— Ако е така, ще ти кажа. Но първо трябва да науча.

— Трябват ми сто таланта да платя на Брут обезщетение, задето разтрогвам годежа му с Юлия. А другите сто таланта ще отидат за зестра на Юлия, която омъжвам за Помпей.

Крас внимателно остави писеца си. Лукавите му сиви очи се взряха за няколко секунди в пламъка на близката лампа, преди да се обърне към Цезар.

— Винаги съм вярвал — рече, — че децата представляват сполучлива инвестиция само тогава, когато донесат на баща си това, което той иначе не би могъл да спечели. Съчувствам ти, Гай, защото знам, че би предпочел Юлия да се обвърже с човек от средата на старата аристокрация. Но се възхищавам от смелостта и предвидливостта ти. Колкото и да не го харесвам, Помпей е нужен и на двама ни. Ако аз имах дъщеря, може би щях да постъпя като теб. Брут все още е твърде млад, за да ти е полезен, освен това майка му няма да му позволи да разгърне истинските си способности. Ако Помпей се ожени за твоята Юлия, повече не бихме могли да се съмняваме в лоялността му, колкото и да се опитват да играят с нервите му добрите люде. — Крас изсумтя. — А тя между другото е едно съкровище. Ще дари Великия с щастие. Да си призная, ако бях по-млад, щях да му завиждам.

— Тертула би те убила — засмя се Цезар, но в следващия миг изпитателно погледна приятеля си. — Ами ти какво ще правиш със синовете си? Избрал ли си им съпруги?

— Публий ще вземе дъщерята на Метел Сципион, Цецилия Метела. Ще почака още няколко години, което не е зле предвид тъпотата на бащата. Майката на Сципион беше по-голямата дъщеря на Крас Оратор, затова бракът е много подходящ. Колкото до Марк, чудя се дали да не поискам дъщерята на Метел Кретик.

— Да се подсигуриш спрямо добрите люде е мъдър ход — отбеляза Цезар.

— И аз така мисля. Вече съм много стар, за да изпитвам удоволствие от унищожителни борби.

— Да не си споменал пред никого за сватбата на Юлия, Марк — предупреди го Цезар и стана да си ходи.

— При едно условие.

— Кое е то?

— Когато съобщиш на Катон, и аз да присъствам.

— Жалко, че ни е невъзможно да видим реакцията на Бибул.

— Поне можем да му пратим малко бучиниш. Така и така ще иска да се самоубие, би било жест от наша страна.

Цезар прати вест да го очакват и рано на другата сутрин се запъти към Палатина, където се намираше къщата на покойния Децим Юний Силан.

— Неочаквано удоволствие, Цезар — измърка доволно Сервилия и му поднесе бузата си за целувка.

Брут нищо не каза. Още от деня, в който Бибул се оттегли в дома си, за да гледа небесата, Брут усещаше, че нещо не е наред. Най-напред, защото оттогава бе имал само два случая да види Юлия. Другата причина бе, че беше свикнал да вечеря поне веднъж на два или три дни в Държавния дом, а напоследък, дори сам да предложеше, му отказваха под предлог, че Цезар чакал важни гости, с които да обсъжда поверителни въпроси. А Юлия изглеждаше толкова красива и толкова недостъпна. Имаше чувството, че тя не се интересува от него, по-скоро се интересуваше от нещо друго, ключът, към което оставаше скрит за него. Е, беше се преструвала, че го слуша! Но явно не беше чула нито дума, само гледаше в пространството със своята мила усмивка. Дори не му позволяваше да я целуне. При първото посещение се оправда с главоболие. При второто не й се целувало. Беше внимателна, извиняваше се, но все така му отказваше целувка. Ако не познаваше толкова добре средата, в която тя живееше, Брут би си помислил, че се целува с друг.