Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

„Цезаре, нещо не е съвсем наред с теб — мислеше си той в този момент. — Ти се забавляваш. Или ти се ще да се забавляваш, но те възпира единствено младежът с разбито сърце. Докато изречеш цялото име на въпросния, пред очите ти ще се разкрие зрелище, засенчващо отдалеч сцената при отказа ти да се ожениш за Сервилия. Нещастната любов не е в състояние да убие Сервилия. Но обидата, която сега ще понесе, може би…“

— Гней Помпей Велики.

— Кой?

— Добре ме чу.

— Не би посмял! — Тя поклати глава. — Не би посмял! — Очите й се изцъклиха. — Не би посмял! — Краката й се подкосиха и тя се добра до стола най-далеч от този на Брут. — Не би посмял!

— Защо не? — попита с привидно безразличие Цезар. — Покажи ми по-добър политически съюзник от Великия и ще наруша споразумението с него, както разтрогнах този годеж.

— Той… той е парвеню! Той е никой! Той е политически профан!

— За първото съм съгласен с теб. Колкото до второто и третото, не съм. Великия в никакъв случай не е никой. Той е Първият сред римляните. И не е никакъв политически профан. Дали ти харесва или не, Сервилия, малкият касапин от Пицен прокара през римската гора по-широка пътека, отколкото Сула го беше сторил навремето. Разполага с баснословно състояние, а личната му власт е още по-голяма. Можем само да благодарим на късмета си, че той не пожела да стигне толкова далеч, колкото Сула. Не му достига смелост. И най-вече — той просто желае да бъде възприет като един от нас.

— Той никога няма да бъде един от нас! — зарече се Сервилия и изскърца със зъби.

— Сватбата му с Юлия е стъпка в правилната посока.

— Заслужаваш да те бият с камшик, Цезаре! Между тях има трийсет години разлика. Той е старец, а тя е още девойка!

— О, я млъквай! — прекъсна я Цезар. — Ето, дръж.

Той подхвърли в скута й някакъв миниатюрен предмет, след което се доближи до Брут.

— Наистина много съжалявам за вас, момче — изрече и докосна Брут по рамото. Младежът дори не се опита да се отърси от допира; вдигна очи към Цезар, но в тях светлината беше угаснала.

Трябваше ли Цезар да каже, че Юлия е влюбена в Помпей? Не, това щеше да е прекалено жестоко. Дори Сервилия не можеше да го предизвика към подобна злост. Цезар си помисли дали да каже на Брут, че ще си намери друга. Но и това беше излишно.

Затова побърза да си тръгне.

В скута си Сервилия държеше камъче с ягодов цвят. Понечи да го захвърли в градината, но щом го вдигна срещу светлината, необичайните отблясъци я спряха. Не, това не беше камъче. Малкият предмет в ръката й блестеше като истинска перла. Перла? Да, перла! Това, което Цезар толкова небрежно бе й подхвърлил, беше перла, голяма колкото най-сочната ягода, отгледана някога по полята на Кампания — същинско чудо на природата.

Сервилия обичаше накитите, но от всички скъпоценности най-много обожаваше океанските перли. Гневът й мигом се стопи, сякаш това камъче в ръката й го беше попила до капка. Колко необикновено усещане! За съвършенство и наслада.

Някакъв шум я прекъсна. Сервилия надигна глава и установи, че Брут се е свлякъл в безсъзнание на пода.

След като Брут беше отнесен в леглото му и упоен с биле от треви, Сервилия си наметна дреха с качулка и отиде да навести Фабриций, известния търговец на бисери от Портик Маргаритария. Той много добре си спомняше точно тази перла, знаеше откъде и как е дошла и тайно се чудеше как може човек да подари такава прелест на жена, която не е красива и не е млада. Фабриций оцени бисера на шест милиона сестерции и се съгласи да направи специална кутийка от златна тел, която да окачи на ланец от масивно злато. Фабриций и Сервилия не биха пожелали в перлата да се пробие дупка за винтче: подобно чудо на природата трябваше да остане непокътнато.

От Портик Маргаритария до Държавния дом имаше само една крачка и Сервилия се отби, за да разговаря с Аврелия.

— Ти естествено си на негова страна! — нападна тя Цезаровата майка.

Аврелия учудено вдигна изящните си черни вежди, после невъзмутимо отвърна:

— Естествено.

— Но той я дава на Помпей! Цезар предава нашата класа!

— Хайде сега, Сервилия, познаваш достатъчно добре Цезар! Той знае как да улови питомното, без да гони дивото. Винаги прави това, което иска. Ако традицията е била нарушена, толкова по-зле. Цезар има нужда от Помпей, ти си достатъчно умна, за да го разбереш. И си с достатъчно широк поглед, за да видиш, че Цезар не би могъл да разчита на Помпей, ако не го е вързал здраво за себе си. С тази котва корабът на Помпей не би отплавал и при най-жестоката буря. — Аврелия се намуси. — Разтрогването на годежа и без това е струвало доста на Цезар, ако се вярва на разказа му за разговора с Брут. Трагедията на сина ти дълбоко го е покъртила.

На Сервилия дори не бе й хрумнало да гледа на Брут като на трагична фигура. Сервилия обичаше Брут, колкото обичаше и Цезар, но възприемаше сина си за второ свое превъплъщение, затова все си мислеше, че той чувства нещата като нея. Затова и не можеше да си обясни защо с годините поведението му все по-силно се отличаваше от нейното. Представяте ли си, да вземе да припадне!