Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Обичам те, Велики — рече Юлия. — Но съм много слаба! Ще те разочаровам.

— Ще ме разочароваш? — Помпей я загледа изненадано. Ако не друго, то сам забрави страха си да не разочарова нея. Беше толкова чувствителна и уязвима, толкова млада! Е, щеше да разбере как изглежда разочарованието му.

Той допря устни до бедрото й и усети как цялата потръпва. Ръката на Юлия се вкопчи в косата му. Със затворени очи той притисна лице към корема й и се вмъкна под чаршафите. Богиня, същинска богиня… В знак на почит щеше да я целува, пък ако ще от сладост да му прилошее, щеше да докаже колко цени това безценно съкровище. Сребристите й плитки се спускаха и криеха гърдите й. Помпей отмести множеството кичури, подреди ги встрани и с омаян поглед се взря в малките и гладки зърна, толкова бледи, че почти се сливаха с кожата й.

— О, Юлия, Юлия, обичам те! Ти си моята богиня, Диана от лунната нощ!

Имаше достатъчно време да се заеме с девствеността й. Днес й се полагаше да вкуси само от удоволствията. Да, най-напред удоволствията — всички онези, които можеше да й достави с устни и език, с ръце и тяло. Нека знае на какво ще може да се радва всеки ден отсега нататък. Нека знае какви наслади е способен да й донесе Помпей Велики.

— Направихме крачка, от която връщане назад няма — заяви Катон на Бибул същата вечер, докато двамата стояха насред вътрешната градина и следяха с поглед небето. — Не само че си поделиха Кампания и цяла Италия, все едно им е бащиния, ами сега подпечатват скверните си връзки с цената на девствени момичета.

— Падаща звезда в долния ляв квадрант! — съобщи Бибул на писаря, седнал на почтително място встрани, за да запише на светлината на маслената лампа всички звездни феномени, забелязани от господаря му. Бибул се изправи, прочете молитвите, с които се слагаше край на всяка звездобройна сесия, и въведе Катон в дома си.

— Какво изненадващо в това, че Цезар е продал дъщеря си? — попита Бибул. Нямаше смисъл да пита един от най-големите пиячи на вино в Рим, дали иска да му го разреди с вода. — Аз дълго се чудех как би могъл да обвърже трайно Помпей за своята кауза. Сигурен бях, че ще измисли нещо! И измисли най-умното. Хората разправят, че дъщеря му била голяма красавица.

— Значи и ти не си я виждал?

— Никой не я е виждал, но без съмнение това скоро ще се промени. Помпей ще я разхожда из града, все едно е завоювана плячка. На колко години е тя, на шестнайсет?

— Седемнайсет.

— Сервилия едва ли се е зарадвала…

— О, той и с нея е намерил начин да се спогоди — отговори Катон и стана, за да си налее повторно. — Подарил й перла на стойност шест милиона сестерции. Освен това платил на Брут зестрата от сто таланта.

— Откъде знаеш всичко това?

— От самия Брут. Идва да ме види през деня. Поне нещо, което Цезар стори в наша полза. От днес нататък Брут е с нас, добрите люде. Дори се зарече да се представя само като Брут, не като Цепион Брут.

— Брут едва ли ще е за нас от същата полза, от каквато е Помпей за Цезар — отбеляза скептично Бибул.

— На първо време, не. Но се надявам, че щом вече се е освободил от майка си, Брут ще оправдае надеждите, които винаги съм му възлагал. Най-жалкото е, че не иска да чуе лоша дума за момичето. Предложих му Порция, щом навърши години за женене, но той отказа. Зарича се никога да не се жени. — Хоп, и тази чаша беше обърната. Катон нервно се позавъртя, сграбчил металния съд между пръстите си. — Марк, иде ми да повърна! Това е най-гнусната и безцеремонна политическа маневра, за която някога съм чувал! След срещата ми с Брут се опитвам да си наложа спокойствие, да гледам на случая обективно, да намеря някакво рационално обяснение, но не мога! Нищо от онова, което сме правили ние, не може да се сравнява с това! И което е най-лошото, Цезар само ще спечели от тази си мерзост!

— Седни си на стола, ако обичаш! Вече казах, че Цезар ще спечели. Дръж се спокойно! Нищо няма да му сторим, ако стоим и скърцаме със зъби, още по-малко — ако публично изразим неодобрението си. Щом си се опитал да разсъждаваш рационално, давай в същия дух.

Катон го послуша и седна, но не и преди да си е налял нова чаша. Бибул свъси вежди. Защо Катон пиеше толкова много?

— Спомняш ли си Луций Ветий? — попита Бибул.

— Онзи конник, когото Цезар нареди да бият с пръчки? Дето след това раздаде мебелите му на тълпата?

— Същият. Вчера дойде да разговаря с мен.

— И?

— Ненавижда Цезар — отвърна доволно Бибул.

— Не се изненадвам. След онзи инцидент всички го вземат на подбив.

— Предложи ми услугите си.

— И това не ме изненадва. Но как можеш да го използваш?

— Чрез него ще пъхна клин между Цезар и новия му зет.

Катон го изгледа с недоверие.

— Невъзможно е.