Читаем Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия) полностью

— Обичам те, Велики — рече Юлия. — Но съм много слаба! Ще те разочаровам.

— Ще ме разочароваш? — Помпей я загледа изненадано. Ако не друго, то сам забрави страха си да не разочарова нея. Беше толкова чувствителна и уязвима, толкова млада! Е, щеше да разбере как изглежда разочарованието му.

Той допря устни до бедрото й и усети как цялата потръпва. Ръката на Юлия се вкопчи в косата му. Със затворени очи той притисна лице към корема й и се вмъкна под чаршафите. Богиня, същинска богиня… В знак на почит щеше да я целува, пък ако ще от сладост да му прилошее, щеше да докаже колко цени това безценно съкровище. Сребристите й плитки се спускаха и криеха гърдите й. Помпей отмести множеството кичури, подреди ги встрани и с омаян поглед се взря в малките и гладки зърна, толкова бледи, че почти се сливаха с кожата й.

— О, Юлия, Юлия, обичам те! Ти си моята богиня, Диана от лунната нощ!

Имаше достатъчно време да се заеме с девствеността й. Днес й се полагаше да вкуси само от удоволствията. Да, най-напред удоволствията — всички онези, които можеше да й достави с устни и език, с ръце и тяло. Нека знае на какво ще може да се радва всеки ден отсега нататък. Нека знае какви наслади е способен да й донесе Помпей Велики.



— Направихме крачка, от която връщане назад няма — заяви Катон на Бибул същата вечер, докато двамата стояха насред вътрешната градина и следяха с поглед небето. — Не само че си поделиха Кампания и цяла Италия, все едно им е бащиния, ами сега подпечатват скверните си връзки с цената на девствени момичета.

— Падаща звезда в долния ляв квадрант! — съобщи Бибул на писаря, седнал на почтително място встрани, за да запише на светлината на маслената лампа всички звездни феномени, забелязани от господаря му. Бибул се изправи, прочете молитвите, с които се слагаше край на всяка звездобройна сесия, и въведе Катон в дома си.

— Какво изненадващо в това, че Цезар е продал дъщеря си? — попита Бибул. Нямаше смисъл да пита един от най-големите пиячи на вино в Рим, дали иска да му го разреди с вода. — Аз дълго се чудех как би могъл да обвърже трайно Помпей за своята кауза. Сигурен бях, че ще измисли нещо! И измисли най-умното. Хората разправят, че дъщеря му била голяма красавица.

— Значи и ти не си я виждал?

— Никой не я е виждал, но без съмнение това скоро ще се промени. Помпей ще я разхожда из града, все едно е завоювана плячка. На колко години е тя, на шестнайсет?

— Седемнайсет.

— Сервилия едва ли се е зарадвала…

— О, той и с нея е намерил начин да се спогоди — отговори Катон и стана, за да си налее повторно. — Подарил й перла на стойност шест милиона сестерции. Освен това платил на Брут зестрата от сто таланта.

— Откъде знаеш всичко това?

— От самия Брут. Идва да ме види през деня. Поне нещо, което Цезар стори в наша полза. От днес нататък Брут е с нас, добрите люде. Дори се зарече да се представя само като Брут, не като Цепион Брут.

— Брут едва ли ще е за нас от същата полза, от каквато е Помпей за Цезар — отбеляза скептично Бибул.

— На първо време, не. Но се надявам, че щом вече се е освободил от майка си, Брут ще оправдае надеждите, които винаги съм му възлагал. Най-жалкото е, че не иска да чуе лоша дума за момичето. Предложих му Порция, щом навърши години за женене, но той отказа. Зарича се никога да не се жени. — Хоп, и тази чаша беше обърната. Катон нервно се позавъртя, сграбчил металния съд между пръстите си. — Марк, иде ми да повърна! Това е най-гнусната и безцеремонна политическа маневра, за която някога съм чувал! След срещата ми с Брут се опитвам да си наложа спокойствие, да гледам на случая обективно, да намеря някакво рационално обяснение, но не мога! Нищо от онова, което сме правили ние, не може да се сравнява с това! И което е най-лошото, Цезар само ще спечели от тази си мерзост!

— Седни си на стола, ако обичаш! Вече казах, че Цезар ще спечели. Дръж се спокойно! Нищо няма да му сторим, ако стоим и скърцаме със зъби, още по-малко — ако публично изразим неодобрението си. Щом си се опитал да разсъждаваш рационално, давай в същия дух.

Катон го послуша и седна, но не и преди да си е налял нова чаша. Бибул свъси вежди. Защо Катон пиеше толкова много?

— Спомняш ли си Луций Ветий? — попита Бибул.

— Онзи конник, когото Цезар нареди да бият с пръчки? Дето след това раздаде мебелите му на тълпата?

— Същият. Вчера дойде да разговаря с мен.

— И?

— Ненавижда Цезар — отвърна доволно Бибул.

— Не се изненадвам. След онзи инцидент всички го вземат на подбив.

— Предложи ми услугите си.

— И това не ме изненадва. Но как можеш да го използваш?

— Чрез него ще пъхна клин между Цезар и новия му зет.

Катон го изгледа с недоверие.

— Невъзможно е.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих кладов
100 великих кладов

С глубокой древности тысячи людей мечтали найти настоящий клад, потрясающий воображение своей ценностью или общественной значимостью. В последние два столетия всё больше кладов попадает в руки профессиональных археологов, но среди нашедших клады есть и авантюристы, и просто случайные люди. Для одних находка крупного клада является выдающимся научным открытием, для других — обретением национальной или религиозной реликвии, а кому-то важна лишь рыночная стоимость обнаруженных сокровищ. Кто знает, сколько ещё нераскрытых загадок хранят недра земли, глубины морей и океанов? В историях о кладах подчас невозможно отличить правду от выдумки, а за отдельными ещё не найденными сокровищами тянется длинный кровавый след…Эта книга рассказывает о ста великих кладах всех времён и народов — реальных, легендарных и фантастических — от сокровищ Ура и Трои, золота скифов и фракийцев до призрачных богатств ордена тамплиеров, пиратов Карибского моря и запорожских казаков.

Андрей Юрьевич Низовский , Николай Николаевич Непомнящий

История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
10 мифов о князе Владимире
10 мифов о князе Владимире

К премьере фильма «ВИКИНГ», посвященного князю Владимиру.НОВАЯ книга от автора бестселлеров «10 тысяч лет русской истории. Запрещенная Русь» и «Велесова Русь. Летопись Льда и Огня».Нет в истории Древней Руси более мифологизированной, противоречивой и спорной фигуры, чем Владимир Святой. Его прославляют как Равноапостольного Крестителя, подарившего нашему народу великое будущее. Его проклинают как кровавого тирана, обращавшего Русь в новую веру огнем и мечом. Его превозносят как мудрого государя, которого благодарный народ величал Красным Солнышком. Его обличают как «насильника» и чуть ли не сексуального маньяка.Что в этих мифах заслуживает доверия, а что — безусловная ложь?Правда ли, что «незаконнорожденный сын рабыни» Владимир «дорвался до власти на мечах викингов»?Почему он выбрал Христианство, хотя в X веке на подъеме был Ислам?Стало ли Крещение Руси добровольным или принудительным? Верить ли слухам об огромном гареме Владимира Святого и обвинениям в «растлении жен и девиц» (чего стоит одна только история Рогнеды, которую он якобы «взял силой» на глазах у родителей, а затем убил их)?За что его так ненавидят и «неоязычники», и либеральная «пятая колонна»?И что утаивает церковный официоз и замалчивает государственная пропаганда?Это историческое расследование опровергает самые расхожие мифы о князе Владимире, переосмысленные в фильме «Викинг».

Наталья Павловна Павлищева

История / Проза / Историческая проза