Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Ами в момента Пизон е на загуба — обясни Крас. — Напоследък Рим не води сериозни войни, а неговите пари изцяло са вложени в оръжейното производство. Наложи се да посегне на зестрата на Калпурния, за да покрие разходите си. Но аз самият, Цезаре, отказвам да жертвам синовете си.

— А ако Брут се ожени за дъщеря ми, не мога да си позволя да рискувам с никое от момчетата! — сети се за предложението си Помпей.

Цезар едва не се задави от притеснение. Толкова беше разстроен при гостуването си у Сервилия, че дори забрави да съобщи на Брут за предлагания му съюз!

— А Брут дали ще се ожени за дъщеря ти? — погледна недоверчиво Крас.

— По-скоро не — намеси се хладно Цезар. — Брут сега не е много склонен да мисли за женитба, така че не разчитай на него, Велики.

— Добре, Брут отпада. Но кой ще се ожени за Калпурния?

— Ами защо не аз? — надигна вежди Цезар.

Двамата го стрелнаха с поглед и лукаво се ухилиха.

— Това ще бъде едно чудесно решение — подкрепи го Крас.

— Много добре тогава. Луций Пизон е нашият втори консул. — Цезар въздъхна. — Но няма да се справим толкова лесно със списъка за претори.

— Щом и двамата консули са наши, претор не ни е необходим — успокои го Помпей. — Най-хубавото с Луций Пизон и Габиний е, че са смели. Няма да се уплашат от добрите люде и няма да се хванат на уловките им.

— Остава обаче — заключи Цезар — въпросът как да ми се осигури желаната провинция. Италийска Галия и Илирик.

— Ватиний ще ти гласува един закон в плебейското събрание — намери елементарното решение Помпей. — Когато се изхитриха да ти пробутат земемерството, добрите люде не очакваха, че срещу тях ще застанем тримата едновременно. Прав се оказа, Цезаре. С обединени усилия тримата можем да си издействаме каквото пожелаем от народа!

— Не забравяйте, че Бибул сега стои и брои звездите — изсумтя Крас. — Какъвто и закон да прокарате, ще подлежи на оспорване. Дори и след години. Освен това, Велики, пълномощията на твоя човек Афраний, който сега управлява Италийска Галия, са подновени. За клиентите ти няма да е коректно да му отнемеш империума и да го дадеш на Цезар.

Помпей се изчерви и гневно го стрелна с поглед.

— Много добре се изрази, Красе! — тросна се той. — Афраний ще прави каквото му се каже. Той на драго сърце ще предаде властта на Цезар. Хвърлих милиони, за да му купя консулско място. А той знае, че с нищо не е успял да ми се отплати за разходите! Не се притеснявай ти за Афраний, да не получиш някой сърдечен удар!

— Ще ти се — усмихна се злорадо Крас.

— Аз ще поискам обаче повече от теб, Велики — намеси се Цезар. — Искам Италийска Галия да бъде моя от момента, в който законът на Ватиний бъде потвърден. Не ми се чака до Нова година. Имам да свърша някои работи на място. Колкото по-рано, толкова по-добре.

Лъвът нямаше как да усети хладния повей. Той кимна и се усмихна, без дори да попита какво точно възнамерява Цезар да върши в Галия преди Нова година.

— Бързаш да се заловиш за работа, а? Не виждам защо не, Цезаре. — Помпей се размърда нетърпеливо. — Това ли е всичко? Ще ми се да се прибирам. Не искам Юлия да си мисли, че съм си хванал някоя нова приятелка!

И доволен от собствената си шега се запъти към вратата.

— Като остарее глупакът, става още по-голям глупак — отбеляза Крас.

— Бъди по-мил, Марк! Той е влюбен.

— В себе си. — Крас обаче се интересуваше повече от Цезар. — Какво си намислил, Цезаре? Защо искаш отсега да управляваш Италийска Галия?

— Освен другото, за да събера нови легиони.

— Великия дали знае, че си решил да го изместиш от мястото на най-велик римски завоевател?

— Не, засега съм скрил от него тази подробност.

— Е, със сигурност имаш късмет, трябва да го призная. На много други в твоето положение дъщерите им са по-скоро като Теренция. А твоята е колкото хубава, толкова и мила. Ще го държи в обятията си още дълги години. А един ден той ще се събуди и ще открие, че вече си го засенчил.

— Това е така — съгласи се Цезар.

— Но с или без Юлия, той ще се превърне в твой враг.

— Нека мислим за това, когато му дойде времето, Марк.

Крас подигравателно се изсмя.

— Така говориш! Но аз те познавам, Гай. Истината е, че не прескачаш препятствията, преди да си ги стигнал. Но няма ситуация, която ти да не си обмислил предварително. Ти си хитър, находчив, изобретателен и смел.

— Много точно го каза! — намигна му Цезар.