Читаем Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия) полностью

Със смъртта на цар Птолемей Александър II се беше прекъснала линията на законните Птолемеи. Проблемът се усложняваше от няколкото години плен, който Птолемей Александър II беше прекарал в Рим, и от завещанието, което диктаторът Сула го бе принудил да подпише, преди да замине за Египет и да се провали като владетел. Завещанието беше подарък, защото Сула добре знаеше, че толкова женствен човек като Птолемей Александър никога не би могъл да се сдобие с деца. Рим щеше да наследи Египет, най-богатата страна на света.

Когато Птолемей Александър се раздели с живота си на агората в Александрия, дворцовият управител си даде добре сметка, че новината за трагедията ще достигне до Рим едва след няколко дни. Знаеше също така за двама възможни наследници на египетския трон, които се намираха много по-близо до Александрия от Рим. Ставаше дума за двамата незаконородени синове на стария цар Птолемей Латир. Двамата бяха отгледани като малки в Сирия, след това бяха прехвърлени на остров Кос, където ги залови понтийският цар Митридат. Той на свой ред ги отвлече в царството си, за да ги ожени за две от дъщерите си: Авлет беше даден на Клеопатра Трифена, а по-малкият Птолемей — на Митридатида Ниса. Именно от ръцете на Митридат се бе откопчил след това Птолемей Александър, за да потърси доброволно закрилата на Сула. Двамата незаконородени Птолемеи обаче предпочитаха Понт пред Рим и останаха в двора на Митридат. Когато арменският цар Тигран завладя Сирия, Митридат прати двамата си млади заложници заедно със съпругите им при него. Освен това прати секретно послание на дворцовия управител в Александрия къде точно се намират двамата последни Птолемеи.

Смъртта на Птолемей Александър бе светкавично известена в Антиохия, където се намираше цар Тигран, и той с огромно задоволство се раздели с двамата си млади заложници и семействата им. По-големият брат Авлет беше провъзгласен за цар на Египет, докато по-малкият (наричан впоследствие Птолемей Кипърски) беше назначен за регент на остров Кипър, тогава египетско владение. Тъй като двете царици бяха родни дъщери на остарелия Митридат, той можеше да се радва, че наследниците му ще управляват Египет.

Прякорът Авлет означаваше флейтист или гайдар, но Птолемей Авлет не беше получил прозвището си заради безспорната си музикалност; за зла участ гласецът му беше тънък и треперлив като на флейта. За щастие обаче той не беше толкова женствен като брат си Кипъреца, който така и си остана бездетен: Авлет и Клеопатра Трифена можеха да се надяват, че ще осигурят наследници за египетския престол. Но годините, прекарани далеч от родината, бяха отучили Авлет да се съобразява с египетските жреци, които даваха тон на религиозния живот в тази необикновена страна: ивица земя, не повече от четири-пет километра широка по двата бряга на река Нил, като се тръгне от Делтата и се стигне до границите с Нубия. Защото не беше достатъчно да бъдеш цар на Египет: истинският владетел на страната трябваше да бъде също така фараон. А никой не можеше да се нарече фараон, ако не се ползваше с доверието на местното египетско духовенство. Авлет не проумяваше тази тънкост, затова и не търсеше начин да се сближи с жреците. Ако те наистина заемаха такова важно място в държавата, защо продължаваха да живеят в Мемфис, в началото на Делтата, вместо да се преместят в столицата Александрия? Авлет не разбра, че за местните египтяни Александрия е чуждо място, нямащо нищо общо с историята на Египет.

Ала беше повече от неприятно да научи, че цялото богатство на фараоните се съхранява в Мемфис под надзора на египетските жреци! О, в качеството си на цар Авлет упражняваше контрол върху държавните приходи, които бяха огромни. Но само ако го признаеха за фараон би могъл да разбърка с пръсти делвите с жълтици, да погали с длани златните кюлчета, да се пързаля като малко дете из купчините сребро.

Царица Клеопатра Трифена, дъщеря на Митридат, се оказа доста по-мъдра от съпруга си, който страдаше от всички онези пороци на мисълта, които нарастват от поколение на поколение вследствие множеството бракове между братя и сестри, чичовци и племенници. Клеопатра знаеше, че заедно с Авлет не биха могли да се сдобият с деца, докато той не бъде признат за египетски цар, затова на своя глава започна да ухажва жреците. Като следствие от това четири години след идването на двамата в Александрия Птолемей Авлет официално бе коронясан за цар. За негово нещастие не и за фараон. Затова и церемониите се състояха в Александрия вместо в Мемфис. Последвани бяха от раждането на първото дете — дъщеря, кръстена Вереника.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих кладов
100 великих кладов

С глубокой древности тысячи людей мечтали найти настоящий клад, потрясающий воображение своей ценностью или общественной значимостью. В последние два столетия всё больше кладов попадает в руки профессиональных археологов, но среди нашедших клады есть и авантюристы, и просто случайные люди. Для одних находка крупного клада является выдающимся научным открытием, для других — обретением национальной или религиозной реликвии, а кому-то важна лишь рыночная стоимость обнаруженных сокровищ. Кто знает, сколько ещё нераскрытых загадок хранят недра земли, глубины морей и океанов? В историях о кладах подчас невозможно отличить правду от выдумки, а за отдельными ещё не найденными сокровищами тянется длинный кровавый след…Эта книга рассказывает о ста великих кладах всех времён и народов — реальных, легендарных и фантастических — от сокровищ Ура и Трои, золота скифов и фракийцев до призрачных богатств ордена тамплиеров, пиратов Карибского моря и запорожских казаков.

Андрей Юрьевич Низовский , Николай Николаевич Непомнящий

История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
10 мифов о князе Владимире
10 мифов о князе Владимире

К премьере фильма «ВИКИНГ», посвященного князю Владимиру.НОВАЯ книга от автора бестселлеров «10 тысяч лет русской истории. Запрещенная Русь» и «Велесова Русь. Летопись Льда и Огня».Нет в истории Древней Руси более мифологизированной, противоречивой и спорной фигуры, чем Владимир Святой. Его прославляют как Равноапостольного Крестителя, подарившего нашему народу великое будущее. Его проклинают как кровавого тирана, обращавшего Русь в новую веру огнем и мечом. Его превозносят как мудрого государя, которого благодарный народ величал Красным Солнышком. Его обличают как «насильника» и чуть ли не сексуального маньяка.Что в этих мифах заслуживает доверия, а что — безусловная ложь?Правда ли, что «незаконнорожденный сын рабыни» Владимир «дорвался до власти на мечах викингов»?Почему он выбрал Христианство, хотя в X веке на подъеме был Ислам?Стало ли Крещение Руси добровольным или принудительным? Верить ли слухам об огромном гареме Владимира Святого и обвинениям в «растлении жен и девиц» (чего стоит одна только история Рогнеды, которую он якобы «взял силой» на глазах у родителей, а затем убил их)?За что его так ненавидят и «неоязычники», и либеральная «пятая колонна»?И что утаивает церковный официоз и замалчивает государственная пропаганда?Это историческое расследование опровергает самые расхожие мифы о князе Владимире, переосмысленные в фильме «Викинг».

Наталья Павловна Павлищева

История / Проза / Историческая проза