Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Тогава ще трябва да дадеш воля на мечтите си, Аристарх! Всичко е възможно.

— Срещу определена цена.

— Разбира се.

— Каква е цената, Гай Цезар?

— Сенатският указ за потвърждаване законното заемане на престола ще ти струва шест хиляди таланта. От тях две трети ще бъдат предадени предварително, а последната — до една година, смятано от днес. А за издействането на статут на римски приятел и съюзник искам две хиляди таланта, платени наведнъж и предварително. — Цезар изгледа събеседника си. — Предложението не подлежи на обсъждане. Искаш или не искаш?

— Ти искаш да станеш най-богатият човек в Рим — отвърна с видимо и необяснимо разочарование Аристарх; надявал се беше, че Цезар се различава от останалите кръвопийци в града.

— Шест хиляди таланта да ме направят най-богатия човек в Рим?! — Цезар се разсмя. — Повярвай ми, египтянино, няма да са достатъчни! Освен това част от тях ще трябва да отидат за моите приятели и съюзници Марк Крас и Гней Помпей Велики. Мога да ти издействам сенатските укази, но само с тяхна подкрепа. А никой римлянин няма да си прави труда да помага на чужденци без полагащото се възнаграждение. Какво възнамерявам да правя с моя дял, не е твоя работа, но мога да те уверя, че няма да си стоя у дома и да се угоявам като Лукул.

— А указите ще подлежат ли на оспорване?

— В никакъв случай. Аз лично ще изработя текстовете.

— Общата цена възлиза следователно на осем хиляди златни таланта, от които шест хиляди трябва да се платят в аванс. — Аристарх вдигна рамене. — Много добре, Гай Цезар, така да бъде. Съгласен съм с подобна цена.

— Парите трябва да бъдат внесени в банката на Луций Корнелий Балб в Гадес, на негово име. Той ще разполага с тях по начин, който бих предпочел да запазя в тайна. Трябва да си пазя гърба, нали разбираш, затова никакви суми няма да бъдат влагани на мое име или на името на моите колеги.

— Разбирам напълно.

— Чудесно тогава, Аристарх. Когато Балб ми съобщи, че парите са преведени, ти ще се сдобиеш със своите укази, а цар Птолемей може спокойно да забрави, че предшественикът му е завещавал Египет на римския народ.

— Богове! — възкликна Крас, след като Цезар му съобщи за сделката. — Колко получавам аз?

— Хиляда таланта.

— Сребро или злато?

— Златни.

— А Великия?

— И той хиляда.

— Значи за теб стават четири хиляди. А догодина ще има още две хиляди.

Цезар започна да се смее.

— Остави всякаква надежда за останалите две хиляди, Марк! Щом Аристарх се прибере в Александрия, историята приключва. Как можем да си съберем парите, без да прибягваме до война? Не, реших, че шест хиляди таланта злато са твърде висока цена за Авлет, а Аристарх е достатъчно умен, за да го разбере.

— Четири хиляди таланта злато са достатъчни за въоръжаването и подготовката на десет легиона.

— Особено ако със снабдяването се заеме Балб. Имам намерение пак да го назнача за свой префект фабрум. Щом получим уверения от Гадес, че парите са депозирани, Балб заминава за Италийска Галия. Луций Пизон и Марк Крас — да не говорим за горкия Брут — ще се окажат затрупани с поръчки за оръжия.

— И все пак десет легиона?

— Не, не, за начало ще се задоволя с два. Огромния дял от парите ще го инвестирам. От началото до края моите начинания ще бъдат финансирани от моята кесия, Марк. Така е. Който държи парите, той поръчва музиката. Времето ми е дошло. Нима си помисли, че ще позволя на друг да контролира действията? Сенатът може би?

Цезар скочи на крака и размаха юмруци.

— Сенатът не представлява нищо! Добрите люде не представляват нищо! Помпей Велики не представлява нищо! Ще стигна толкова далеч, колкото ми е нужно, за да остана цял живот Пръв сред римляните! А след смъртта си ще бъда запомнен като най-великия римлянин за всички времена! Нищо и никой не може да ме спре! Кълна се в паметта на предците си, та чак и в името на Венера!

Отпусна ръце, седна на мястото си и изгледа приятеля си с известна горчивина.

— О, Марк. Трябва само да издържа тази година!

Крас преглътна.

— Ще успееш — увери го той.

Публий Ватиний свика плебейското събрание, за да обяви намерението си чрез отделен плебисцит да изтрие позорното петно от името на Гай Юлий Цезар, нарочен от Сената да се преквалифицира в земемер.