Читаем Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия) полностью

Къде се беше прицелил? Уж задаваше въпросите си просто от уважение, Цезар се изтегна назад и внимателно изгледа Публий Клодий. Някой нов Сатурнин? Не, не си приличаха. Планираше може би някой нов скандал? Без съмнение. Но какво можеше да направи? Въпрос, на който Цезар трябваше да си признае, че не може да отговори. Клодий беше такъв новатор и враг на традициите, че вероятно вървеше в посока, в която никой друг не би и помислил да тръгне. Но какво можеше да постигне в действителност? Дали се надяваше да събере на Форума хилядите бедни и безименни римляни, за да сплаши Сената и първата класа, че е крайно време да изпълнят желанията на дребните хорица? Но това можеше да стане само ако гладуват, а макар че цените на зърното се бяха покачили, законът на Катон не позволяваше продажната цена да се покачва над нивата, постижими за бедняците. Навремето Сатурнин беше застанал начело на огромна тълпа и дори възприе идеята да я използва за собствените си интереси, а именно да поеме в ръцете си римското управление. Но когато най-накрая повика пролетариите да го подкрепят в щурма към властта, никой не се отзова. Затова Сатурнин загина. Ако Клодий се опитваше да имитира Сатурнин, смъртта щеше да сполети и него. Дългите години на познанство с дребните хорица — що за необичаен начин да бъдат определени — беше помогнало на Цезар да ги опознае. Е, може би Клодий наистина искаше да последва Сатурнин, но ако беше тъй, щеше да се увери, че дребните хорица никога не биха се събрали заедно, за да трошат и да събарят. Те не бяха склонни към разрушения.

— Онзи ден срещнах на Форума човек, когото ти си познавал — отбеляза малко по-късно Клодий. — Беше точно по времето, когато убеждаваше тълпата да те последва до дома на Бибул.

Цезар направи кисела гримаса.

— Това беше глупаво от моя страна.

— Същото каза и Луций Декумий.

Лицето на Цезар изведнъж грейна.

— Луций Декумий? А, ето това е един забележителен дребен човечец! Ако искаш да научиш нещо повече за дребните хорица, Клодий, ще трябва да отидеш при него.

— Той какъв е?

— Вилик, сиреч пазител на колегията на кръстопътя, която навремето се помещаваше в къщата на майка ми — същата, в която съм се родил. Напоследък е потиснат, защото колегията му изгуби официалния си статут.

— Къщата на майка ти? — учуди се Клодий.

— Майка ми притежава инсула. На ъгъла на Вик Патриции и Субура Минор. Напоследък колегията се превърна в редова кръчма. Но бившите пазители все още се събират там.

— Ще потърся Луций Декумий — заключи доволно Клодий.

— Бих се радвал да ми кажеш какво възнамеряваш да направиш като народен трибун.

— Ще започна с промени в лекс Елия и лекс Фуфия. Това поне е сигурно. Лудост е да се позволява на консули като Бибул да се възползват от религиозните закони по подобен начин. След като ги преработя, законите на Елий и Фуфий вече няма да представляват интерес за Бибулевци.

— Това го одобрявам! Но ела да ти помогна при съставянето на текстовете.

Клодий го изгледа лукаво.

— Искаш да го прокарам през плебса като закон, действащ със задна дата? Да е незаконно не само да броим звездите за в бъдеще, но и да сме ги гледали в минало време?

— Което пък ще ми трябва, за да защитя собствените си закони? — Цезар изгледа отвисоко госта си. — Ще се справя и без закон с обратна сила, Клодий. Какво друго?

— Ще осъдя Цицерон, задето е екзекутирал римски граждани без присъда, и ще го накажа с вечно изгнание.

— Прекрасно.

— Освен това смятам да възстановя колегиите на кръстопътищата и всички други братства, които братовчед ти Луций Цезар навремето разтури.

— Което е истинската причина да се запознаеш с Луций Декумий. А после?

— Ще наложа нов правилник за цензорите.

— Това е интересно.

— Ще забраня на служителите в хазната да се занимават с частна търговия.

— Отдавна трябваше да е сторено.

— Ще осигуря на народа безплатен хляб.

Цезар чак подсвирна от изненада.

— Охо! Възхитително, Клодий, но добрите люде няма да ти позволят.

— Никой няма да пита добрите люде — отговори мрачно Клодий.

— Как ще заплатиш безплатното зърно? Цената ще е непосилна.

— Ще прокарам нов закон, обявяващ анексирането на Кипър. Не забравяй, че Египет и всички негови владения — а Кипър е най-голямото — бяха завещани на Рим от Птолемей Александър. Ти се отказа официално от Египет, като накара Сената да се съгласи със заемането на престола от Птолемей Авлет. Указът обаче не се разпростира до брата на Авлет, който в момента царува в Кипър. Това означава, че според някогашното завещание Кипър все още принадлежи на Рим. Ние никога не сме се възползвали от правото си, но аз имам намерение да го сторя. В края на краищата Сирия вече е лишена от своите царе, а Египет не е в състояние сам да води война срещу нас. В двореца в Пафос сигурно стоят и чакат десетки хиляди таланти злато някой римлянин да дойде и да ги прибере.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих кладов
100 великих кладов

С глубокой древности тысячи людей мечтали найти настоящий клад, потрясающий воображение своей ценностью или общественной значимостью. В последние два столетия всё больше кладов попадает в руки профессиональных археологов, но среди нашедших клады есть и авантюристы, и просто случайные люди. Для одних находка крупного клада является выдающимся научным открытием, для других — обретением национальной или религиозной реликвии, а кому-то важна лишь рыночная стоимость обнаруженных сокровищ. Кто знает, сколько ещё нераскрытых загадок хранят недра земли, глубины морей и океанов? В историях о кладах подчас невозможно отличить правду от выдумки, а за отдельными ещё не найденными сокровищами тянется длинный кровавый след…Эта книга рассказывает о ста великих кладах всех времён и народов — реальных, легендарных и фантастических — от сокровищ Ура и Трои, золота скифов и фракийцев до призрачных богатств ордена тамплиеров, пиратов Карибского моря и запорожских казаков.

Андрей Юрьевич Низовский , Николай Николаевич Непомнящий

История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
10 мифов о князе Владимире
10 мифов о князе Владимире

К премьере фильма «ВИКИНГ», посвященного князю Владимиру.НОВАЯ книга от автора бестселлеров «10 тысяч лет русской истории. Запрещенная Русь» и «Велесова Русь. Летопись Льда и Огня».Нет в истории Древней Руси более мифологизированной, противоречивой и спорной фигуры, чем Владимир Святой. Его прославляют как Равноапостольного Крестителя, подарившего нашему народу великое будущее. Его проклинают как кровавого тирана, обращавшего Русь в новую веру огнем и мечом. Его превозносят как мудрого государя, которого благодарный народ величал Красным Солнышком. Его обличают как «насильника» и чуть ли не сексуального маньяка.Что в этих мифах заслуживает доверия, а что — безусловная ложь?Правда ли, что «незаконнорожденный сын рабыни» Владимир «дорвался до власти на мечах викингов»?Почему он выбрал Христианство, хотя в X веке на подъеме был Ислам?Стало ли Крещение Руси добровольным или принудительным? Верить ли слухам об огромном гареме Владимира Святого и обвинениям в «растлении жен и девиц» (чего стоит одна только история Рогнеды, которую он якобы «взял силой» на глазах у родителей, а затем убил их)?За что его так ненавидят и «неоязычники», и либеральная «пятая колонна»?И что утаивает церковный официоз и замалчивает государственная пропаганда?Это историческое расследование опровергает самые расхожие мифы о князе Владимире, переосмысленные в фильме «Викинг».

Наталья Павловна Павлищева

История / Проза / Историческая проза