Читаем Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия) полностью

— Пазител на колегия на кръстопътя в Субура. Декумий твърди, че е бил голям приятел на Цезар. Навремето му сменял пелените, а след това двамата заедно скитали из квартала.

— Е, и? — Брут не изглеждаше особено въодушевен.

— Ами аз вече се запознах с Луций Декумий и човекът много ми хареса. Той също ме хареса и което е по-важно — Клодий демонстративно понижи глас, сякаш се страхуваше някой да не го подслушва, — най-после намерих начин да се свържа с нисшите съсловия, или поне с онези техни представители, които могат да ни бъдат от полза.

Двамата му събеседници наостриха уши и забравиха за вечерята.

— Бибул доказа тази година само едно — започна да обяснява Клодий, — а именно до каква пародия може да се докара политиката, ако се следва сляпо конституцията. В името на закона Бибул принуди триумвирите да действат извън закона. Цял Рим си дава сметка, че Бибул е използвал религията за своите цели, но работата е там, че успя. Има опасност Цезаровите закони да бъдат отхвърлени. Е, аз ще се постарая подобни трикове занапред да бъдат невъзможни! А щом преодолея тази пречка, вече никой няма да оспори моите закони.

— Освен ако плебсът откаже да ги гласува — присмя му се Децим Брут. — Мога да ти изброя една дузина народни трибуни, които са пропуснали този съществен фактор! Да не говорим и за правото на вето. В колегията има поне четирима души, които биха ти наложили вето с най-голямо удоволствие.

— Точно затова Луций Декумий ще се окаже от изключителна полза за нас! — развика се от вълнение Клодий. — Ние ще си спечелим сред долните класи привърженици, от които Форумът да тръпне в страх. Уличният натиск ще разубеди всеки сенатор, който смята да ми налага вето! Отсега нататък плебсът ще гласува всеки законопроект, който му предложа!

— Сатурнин опита навремето точно това, но се провали — напомни му Брут.

— Сатурнин гледаше на долните класи като на тълпа от хора без лица, той никого не е познавал по име, никога не е пил виното си с тях — наблегна Клодий. — Той не стори именно това, което всеки демагог, търсещ успеха, трябва да направи — да подходи избирателно. На мен не ми трябва огромна тълпа бедни хора на площада. Достатъчни ми са няколко дружини безскрупулни разбойници. Един поглед върху Луций Декумий и вече знаех, че имам пред себе си нужния човек. Отидохме да си поговорим в една кръчма на Вия Нова. Той се оплакваше, че са отнели религиозния статут на колегията му. Хвалеше се, че на младини е бил наемен убиец, а не виждам защо да не му вярвам. Но което ми направи по-голямо впечатление — Декумий ми подхвърли, че неговата колегия заедно с няколко други са се занимавали с охранителния занаят от… от векове!

— Охранителен занаят? — погледна го неразбираща Фулвия.

— Срещу пари осигуряват на търговците и занаятчиите закрила от кражби и грабежи.

— И от кого по-точно ги закрилят?

— Ами от самите себе си, разбира се! — засмя се Клодий. — Ако не си платиш, чака те бой. Или пък ще ти разграбят стоката. Или пък ще ти унищожат занаятчийските инструменти. Системата работи безотказно.

— Забележително! — иронично подхвърли Брут.

— Всичко е много просто, Децим. Ще използваме братята от кръстопътя вместо армия. Няма нужда да пълним Форума с тълпи недоволни. Достатъчно ни е да разполагаме с нужните хора в нужния момент, на нужното място. Двеста-триста души ще са ми напълно достатъчни. Именно затова ни е нужно да разберем как точно се организират, къде се събират, кога действат. След това ни остава да ги използваме.

— А как ще им плащаме? — попита Децим Брут. Той беше умен и способен младеж. Мисълта да се заеме с нещо, от което на добрите люде и останалите консерватори да им стане горещо, го привличаше неустоимо.

— Ще им се отплатим, като ги черпим за наша сметка. Едно от нещата, които отдавна знам за хората без образование, е, че са готови на всичко за теб, стига да им платиш пиенето в кръчмата.

— Няма да е достатъчно — поклати глава Децим Брут.

— Това ми е ясно — съгласи се Клодий. — В замяна на услугите им ще прокарам и два закона. Първият ще възстанови юридическия статут на всички някогашни римски колегии, братства, кръгове и така нататък. Вторият ще гарантира безплатен хляб за всички бедни. — Клодий целуна жена си и стана. — Сега двамата с Децим отиваме в Субура. Ще се срещнем с Луций Декумий и ще започнем да готвим планове за декемврийските си действия.



Цезар прокара своя законопроект срещу злоупотребите на провинциалните управители през секстил — търпеливо изчаквайки събитията от предишния месец да отшумят и духовете, включително и неговият, да се уталожат.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих кладов
100 великих кладов

С глубокой древности тысячи людей мечтали найти настоящий клад, потрясающий воображение своей ценностью или общественной значимостью. В последние два столетия всё больше кладов попадает в руки профессиональных археологов, но среди нашедших клады есть и авантюристы, и просто случайные люди. Для одних находка крупного клада является выдающимся научным открытием, для других — обретением национальной или религиозной реликвии, а кому-то важна лишь рыночная стоимость обнаруженных сокровищ. Кто знает, сколько ещё нераскрытых загадок хранят недра земли, глубины морей и океанов? В историях о кладах подчас невозможно отличить правду от выдумки, а за отдельными ещё не найденными сокровищами тянется длинный кровавый след…Эта книга рассказывает о ста великих кладах всех времён и народов — реальных, легендарных и фантастических — от сокровищ Ура и Трои, золота скифов и фракийцев до призрачных богатств ордена тамплиеров, пиратов Карибского моря и запорожских казаков.

Андрей Юрьевич Низовский , Николай Николаевич Непомнящий

История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
10 мифов о князе Владимире
10 мифов о князе Владимире

К премьере фильма «ВИКИНГ», посвященного князю Владимиру.НОВАЯ книга от автора бестселлеров «10 тысяч лет русской истории. Запрещенная Русь» и «Велесова Русь. Летопись Льда и Огня».Нет в истории Древней Руси более мифологизированной, противоречивой и спорной фигуры, чем Владимир Святой. Его прославляют как Равноапостольного Крестителя, подарившего нашему народу великое будущее. Его проклинают как кровавого тирана, обращавшего Русь в новую веру огнем и мечом. Его превозносят как мудрого государя, которого благодарный народ величал Красным Солнышком. Его обличают как «насильника» и чуть ли не сексуального маньяка.Что в этих мифах заслуживает доверия, а что — безусловная ложь?Правда ли, что «незаконнорожденный сын рабыни» Владимир «дорвался до власти на мечах викингов»?Почему он выбрал Христианство, хотя в X веке на подъеме был Ислам?Стало ли Крещение Руси добровольным или принудительным? Верить ли слухам об огромном гареме Владимира Святого и обвинениям в «растлении жен и девиц» (чего стоит одна только история Рогнеды, которую он якобы «взял силой» на глазах у родителей, а затем убил их)?За что его так ненавидят и «неоязычники», и либеральная «пятая колонна»?И что утаивает церковный официоз и замалчивает государственная пропаганда?Это историческое расследование опровергает самые расхожие мифы о князе Владимире, переосмысленные в фильме «Викинг».

Наталья Павловна Павлищева

История / Проза / Историческая проза