Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Двамата с моя лъв сключихме сделка — усмихна се тя на съпруга си, сякаш криеха хиляди тайни от околните. — Аз ще избера материалите и украсата за театъра, а моят лъв — за перистила, колонадата и новата курия.

— Освен това ще построим скромна малка вила в съседство, успоредно на четирите храма — добави Помпей. — В случай, че ни се наложи пак да прекарваме девет месеца на Марсово поле. Замислям се в скоро време да се кандидатирам за второ консулство.

— Големите умове мислят еднакво — подхвърли Цезар.

— Какво каза?

— А, нищо…

— О, татко, трябва да видиш никой ден двореца на моя лъв в Алба! — възторгваше се Юлия, без да пуска ръката на Помпей. — Той е удивителен, точно копие на лятната резиденция на царя на партите. — Обърна се към Аврелия: — Бабо, ти кога ще дойдеш да ни погостуваш? Никога не излизаш от Рим!

— Нейният лъв, представяте ли си! — фучеше Аврелия, след като влюбените се оттеглиха в новообзаведената резиденция на Помпей в Карина. — Не я е срам!

— Има си подход — отвърна Цезар, — който се различава от твоя, майко. Съмнявам се някога да си се обръщала към баща ми с друго, освен Гай Юлий. Дори Цезар не си му викала.

— Нежните приказки са глупаво забавление.

— Ще ми се да прекръстя дъщеря си на Лео Домитрикс.

— Опитомителката на лъва. — Аврелия най-после се усмихна. — Е, явно тя държи и камшика, и стола в ръцете си.

— Меко казано, майко. У нея живее един истински Цезар. Помпей е неин роб.

— Добра работа свършихме, като ги запознахме. Помпей добре ще ти пази гърба, докато ти си на поход.

— И аз така се надявам. Надявам се също да убеди избирателите, че догодина консули трябва да бъдат Луций Пизон и Габиний.

Избирателите се оставиха да бъдат убедени: Авъл Габиний бе избран за първи консул, а Луций Калпурний Пизон — за негов колега. Добрите люде с всички сили се бяха опитали да предотвратят катастрофата, но Цезар се бе оказал прав. Общественото мнение, което през квинктил бе твърдо на страната на консерваторите, сега се бе обърнало изцяло в полза на триумвирата. Дори всички онези гнусни инсинуации как девствените момиченца били продавани в робство на мъже, които можеха да им бъдат дядовци, не разколебаха гласуващите, които предпочетоха кандидатите на триумвирите пред подкупите. Може би всичко се обясняваше с простия факт, че през октомври в Рим не идваха да гласуват хора от селата, а именно те най-много разчитаха на подкупите, за да покрият разходите си по време на игрите.

Дори при липсата на сериозни доказателства Катон реши да даде под съд Авъл Габиний, обвинен в корупция. Този път обаче не му се удаде. Макар да се свързва с всички претори, симпатизиращи на консервативната кауза, никой не се съгласи да поеме случая. Метел Сципион предложи да отнесе въпроса направо пред плебейското събрание, затова и свика заседание на плебса, което да гласува закон, осъждащ Габиний за купуване на гласове.

— Тъй като никой действащ съд и никой действащ претор не е склонен да обвини Авъл Габиний, на плебса се полага правото да го стори вместо тях! — викаше Метел Сципион на тълпата, скупчила се в подножието на рострата.

Може би защото времето беше студено, а в Рим валеше ситен дъждец, дошлите на Форума бяха малцина. Нито Сципион, нито Катон обаче си дадоха сметка, че Публий Клодий ще използва случая за пробен тест на своята бързо нарастваща Клодиева армия, съставена от членове на различните градски братства и колегии. Според плана на Клодий на Форума трябваше да се явят само онези членове на колегиите, които имаха почивен ден, а общият им брой в никакъв случай не биваше да надвишава двеста. Това изискваше Клодий и Децим Брут да привикат членовете само на две колегии: тази на Луций Декумий и една, ръководена от негов стар приятел.

Когато Катон излезе на рострата, за да се обърне към плебса, Клодий шумно се прозя и протегна ръце в ленив жест. Жестът можеше спокойно да се изтълкува като израз на добро настроение: Публий Клодий отскоро принадлежеше към плебса и демонстративно показваше задоволството си, че участва в заседанията, вместо да ги следи отстрани.

Но Клодий далеч не се водеше от подобни чувства. Едва си беше затворил устата и ето, че не по-малко от сто и осемдесет души се озоваха на и около рострата, сграбчиха Катон, свалиха го от трибуната и го отнесоха в самото дъно на Кладенеца на комициите. Започнаха да го налагат жестоко. Останалите седемстотин присъстващи разбраха намека и бързо се разбягаха. Метел Сципион остана сам на рострата, ако не се брояха тримата му съмишленици сред народните трибуни. Трибуните по закон нямаха право да се обкръжават с ликтори или каквито и да е телохранители; ужасени и безпомощни, те бяха превърнати в неми свидетели на инцидента.

Заповедта бе Катон да бъде жестоко наказан, но все пак да не се посяга на живота му. Заповедта беше изпълнена и след като си свършиха работата, разбойниците се пръснаха и се изгубиха в дъжда. Катон остана да лежи в безсъзнание под дъжда.

— Богове, вече те бях отписал! — въздъхна с облекчение Метел Сципион, щом двамата с Анхарий успяха да свестят пребития.