Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Ако го направиш, Катоне, ще си отидеш доста скоро оттук — закани се Габиний. — Може би за пръв път в историята си Рим се е сдобил с народен трибун, който нито ще се спре от скрупули, както се обрекоха на неуспех Гракхите, нито ще позволи да го оставят сам на вълците, както се случи със Сулпиций. Не мисля, че някой или нещо може да уплаши Клодий.

— Какво ли друго ще измисли? — питаше се пребледнял от уплаха Луций Цезар.

Нататък беше обявен законопроект, възвръщащ юридическия статут на римските колегии, братства и всякакви други сдружения. Макар че това не предизвика ентусиазъм като житния закон, плебеите дотолкова се зарадваха на предложението, че представителите на въпросните колегии вдигнаха Клодий на раменете си и го приветстваха, докато гласовете им не пресипнаха.

А след това Клодий обяви, че няма да позволи повече на Марк Калпурний Бибул да разстройва работата на управляващите. Елиевият и Фуфиевият закон щели да бъдат преработени така, че да позволяват свикването на народното и плебейското събрание, както и гласуването на закони на консула, пък дори някой от консулите да си стои вкъщи, за да наблюдава небето; за да обяви въпросните събрания или закони за невалидни, консулът трябва публично да докаже наличието на неблагоприятно знамение, появило се в рамките на деня, за който е било насрочено заседанието. Никой не можел да отлага сключването на сделки до след провеждането на отложени избори. Промените в законите не важаха със задна дата, не защитаваха Сената и неговите обсъждания и не засягаха съдилищата.

— Подсилва народното и плебейското събрание изключително за сметка на Сената — ужасяваше се Катон.

— Да, но поне отказа да помогне на Цезар — радваше се Ахенобарб. — Обзалагам се, че това е голямо разочарование за триумвирите!

— Разочарования другия път! — тросна се Хортензий. — Още ли не си усетил Цезаровия дух в изброените закони? Реформите са смели, но няма да отидат по-далеч от това, което позволяват обичаите и традициите. Цезар е много умен човек, по-умен дори от Сула. Никой не забранява на консулите да си стоят по домовете, за да гледат звездите, само се заобикалят процедурните усложнения. Какво го е грижа Цезар за положението на Сената в държавата? Властта на Цезар не се опира на Сената, никога не се е опирала и никога няма да се опира.

— Къде е Цицерон? — попита изведнъж Метел Сципион. — Откакто Клодий пое длъжността, той не се е показал на площада.

— Няма и да се покаже, предполагам — отговори Луций Цезар. — Цицерон е дълбоко убеден, че ще бъде обявен извън закона.

— Нищо чудно така да стане — съгласи се Помпей.

— Ти одобряваш ли подобна мярка, Помпей? — попита младият Курион.

— Във всеки случай няма да му гарантирам никакви протекции.

— Ти защо не си долу, при радващите се, Курионе? — попита Апий Клавдий.

Курион въздъхна.

— Сигурно вече съм поузрял.

— Гледай да не прецъфтиш бързо-бързо — усмихна се кисело Апий Клавдий.

Курион разбра смисъла на забележката на следващото заседание на плебейското събрание, когато Клодий оповести, че ще промени условията, при които цензорите изпълняваха длъжността си: бащата на Курион беше цензор.

Никой цензор, заяви Клодий, нямало да може да зачерква от списъците на първата класа граждани, преди да се е провело щателно разследване на доходите и общественото им положение и преди да се е взело писменото съгласие и на двамата цензори. Клодий умишлено използва като аргумент случая с човек, чийто призрак безжалостно преследваше Цицерон: вторият баща на Марк Антоний, обясняваше Клодий, Лентул Сура (Клодий не пропусна да отбележи, че Сура е бил незаконно екзекутиран по волята на Марк Тулий Цицерон и със съгласието на Сената) бил изхвърлен от сенаторското съсловие по решение на цензора Лентул Клодиан единствено въз основа на лично отмъщение. „Няма да има повече чистки сред сенаторите и конниците!“ — обяви на всеослушание Клодий. Четири различни законопроекта, представени за обсъждане през декември — Клодий реши, че това е достатъчно за начало. Цицерон беше на ръба на умопомрачението: непрекъснато се питаше дали Клодий ще го съди. Никой не знаеше, а и Клодий мълчеше по въпроса.

От месец април насам никой в Рим не бе виждал лицето на втория консул Марк Калпурний Бибул. Но на последния ден от декември, малко преди слънцето да се скрие в своите невидими покои, той се измъкна от дома си и се запъти към Форума, за да се откаже от службата, която почти не беше изпълнявал.

Цезар отдалеч го наблюдаваше как приближава, съпроводен от добрите люде и предшестван от дванайсетте ликтори, нарамили за пръв път фасциите си от осем месеца насам. Колко се беше променил Бибул! Той винаги си е бил дребен на ръст, но сега изглеждаше смален и прегърбен. Лицето му, с бледа кожа и остри черти, не изразяваше нищо, а сребристите му ириси излъчваха хладно презрение. Погледът му се спря за миг върху първия консул и очите му неволно се разшириха. Бибул не беше виждал Цезар повече от осем месеца и гледката очевидно го смайваше. Докато той се бе прегърбил, Цезар се бе извисил още повече.