Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Всичко, което Гай Юлий Цезар е сторил през тази година, е невалидно! — извика Бибул към насъбралото се множество в Кладенеца на комициите. Но гражданите го изгледаха с мълчалив и враждебен укор. Бибул потръпна от уплаха и нищо повече не каза.

След края на молитвите и жертвоприношенията Цезар излезе напред и положи клетва, че е изпълнил задълженията си на първи консул възможно най-добре според разбиранията и възможностите си. Идваше ред на отчета му пред народа — реч, която дълго беше обмислял и за която така и не бе решил точно какво да съдържа. Щеше да бъде кратка и да няма пряка връзка с това ужасно консулство, което отминаваше.

— Аз съм римски патриций от рода на Юлиите. Моите предци са служили на Рим още по времето на цар Нума Помпилий. Аз самият на свой ред съм служил на Рим като Фламен Диалис, като войник, като понтифекс, като военен трибун, като квестор, като куриатен едил, като съдия, като върховен понтифекс, като градски претор, като проконсул в Далечна Испания, като първи консул. Всяка длъжност съм заемал единствено и само след навършването на необходимата възраст. Прекарал съм в Сената повече от двайсет и четири години и съм бил свидетел как от ден на ден властта му се изгубва, както се губи силата на човешкото тяло у стареца. Защото сенатът е един престарял старец.

Реколтата идва и си отива. Веднъж е щедра, друг път е оскъдна. Виждал съм римските хамбари пълни, виждал съм ги празни. Бил съм свидетел на първата истинска диктатура в римската история. Виждал съм как народните трибуни се превръщат в бледи фигуранти и как впоследствие си възвръщат старите пълномощия. Виждал съм как изглежда Форум Романум под ледените лъчи на месеца, замлъкнал като гроб и побелял като надгробна плоча. Виждал съм Форума залят с кръв. Виждал съм човешки глави да стърчат от рострата. Виждал съм как пламъци поглъщат храма на Юпитер Оптимус Максимус, но съм видял и как се издига отново от руините. Станал съм свидетел и на появата на нова сила — тази на безимотните, лишени от доходи войници, които смирено молят своята родина за някаква пенсия, от която да живеят, и много често съм гледал как родината им отказва поисканото.

Преживял съм паметни мигове, защото от деня на моето раждане преди четирийсет и една години Рим се е разпрострял на нови обширни пространства.

Провинциите Киликия, Киренайка, Витиния-Понт и Сирия бяха добавени към нашата империя, а провинциите, които Рим владееше отпреди, се преустроиха до неузнаваемост. По мое време Вътрешното море се превърна в Нашето море — изцяло наше от единия до другия край.

Гражданската война опустошаваше всички краища на Италия, не веднъж, а седем пъти. По време на моя живот римлянин за пръв път поведе своята армия срещу града Рим, своята родина, макар че Луций Корнелий Сула не беше последният, който го стори. Но пак през моя живот никога чуждоземен неприятел не е могъл да стъпи на италийска земя. Един могъщ цар, който воюваше с Рим в продължение на четвърт век, беше победен и намери смъртта си. Борбата с него струваше на Рим живота на повече от сто хиляди римски граждани. Но дори и тя не отне толкова човешки жертви, колкото отнеха гражданските войни. И то само в рамките на един човешки живот.

Виждал съм много мъже да загиват смело в бой. Виждал съм други да умират в плен на унизителен ужас. Виждал съм войници да убиват войници за назидание, виждал съм пленници бавно да мрат по дървените кръстове. Но винаги съм се трогвал най-много от страданията на достойните и съм бил отвратен от слепотата на недостойните.

Това, какво е бил Рим, какво е в момента и какво ще бъде за в бъдеще, зависи единствено от нас, римляните. Любимци на боговете, ние сме единственият народ в човешката история, чиято мощ се е разпростирала в две посоки едновременно: напред и назад, нагоре и надолу, наляво и надясно. Така римляните са установили своеобразно равноправие със своите богове, на каквото никой друг народ не може да се радва. Защото никой друг народ не разбира. Ние трябва да се стараем да разбираме самите себе си. Да разбираме какво изисква от нас нашето положение в света. Да разберем, че непрестанните борби и погледите, обърнати единствено и само към миналото, ще ни доведат до разруха.

Днес аз прекрачвам зенита на своя живот, от върховната власт на консула се прехвърлям на друг пост, с други задължения. Пред мен се разкриват различни хоризонти, така както нищо в живота не е постоянно. Аз съм римлянин и преди да умра, целият свят ще разбере що за римлянин съм аз. Моля се на Рим. Моля се за Рим. Аз съм римлянин.

Цезар прикри лицето си с пурпурния ръб на тогата си.