Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Когато свърша своите завоевания, Марк, римските владения ще включват и Египет. А ако ти победиш партите след втория си консулски мандат, Рим ще бъде господар на целия свят от Атлантическия океан чак до реката Инд. — Цезар въздъхна. — Предполагам, това означава, че междувременно трябва да покоря и Далечна Галия.

Крас го погледна, все едно го беше ударил гръм.

— Гай, какви ги говориш? Всичко това ще ти отнеме не пет, а десет години!

— Знам.

— Не само сенатът, ами и народът ще те разпъне на кръст! Да водиш завоевателни войни в продължение на десет години? Никой не го е правил!

Двамата се намираха насред Мацел Купеденис и край тях постоянно се движеха хора. Не един и двама поздравяваха Цезар, който им отвръщаше с усмивка, а понякога ги питаше как е семейството, върви ли работата, някой не се ли е оженил напоследък. Крас така и не спираше да се чуди: колко жители на Рим познаваше лично Цезар? При това не се отнасяше само за римляни, ами и за някогашни роби с шапките на свободата, фригийци с тюрбани, дългокоси гали, обръснати сирийци, евреи с шапчици, закачени за темето. Ако те можеха да гласуват, Цезар щеше да остане до края на живота си на власт. А иначе той никога не излизаше извън рамките на традиционната политика. Дали добрите люде съзнаваха, че Рим лежи в краката на Цезар? Едва ли. Ако знаеха истината за него, нямаше да стоят и да броят звездите. Камата, която Бибул бил пратил на Ветий, щеше да влезе в употреба. И то срещу Цезар, не срещу Помпей.

— Омръзнало ми е от Рим! — възкликна Цезар. — Вече близо десет години не мога да мръдна оттук, сякаш съм затворник. Чакам с нетърпение да замина! Десет години на бойното поле? О, Марк, каква величествена перспектива! Най-после ще се занимавам с това, към което душата ми винаги е тегнела; ще жъна класовете на римската нива, ще градя славата си и най-вече няма да търпя хленчовете на добрите люде. На бойното поле ще бъда с неограничена власт. Никой няма да ми възразява. Ще бъде чудесно!

Крас тихичко се засмя.

— Що за самодържец!

— Да не би ти да не си?

— Да, но разликата е в това, че аз не искам да управлявам целия свят. Достатъчни са ми световните финанси. Цифрите са точни и конкретни — толкова точни и конкретни, че хората се срамуват да се залавят с тях, освен ако не им е дадена дарбата да ги командват. Докато политиката и войната са мъгляви понятия. Всеки си мисли, че с повече късмет ще се докаже най-добре при тях. Аз нито заплашвам традициите, нито настройвам мнозинството сенатори срещу себе си, нищо че ги командвам. Ето това е разликата.

Помпей и Юлия се завърнаха в Рим навреме, за да подпомогнат кампанията на Авъл Габиний и Луций Пизон преди изборите на осемнайсетия ден от октомври. Цезар не бе виждал дъщеря си от деня на сватбата й, затова беше много изненадан. Сладкото и чувствително момиче, което беше съпровождал в мислите си през цялото време, се оказваше изместено от самоуверена, остроумна и кипяща от жизненост млада господарка. Заедно с Помпей представляваха двойка, каквато никой не бе очаквал да види, а и не ставаше ясно кой от двамата е причината за промяната. Старият Помпей също си бе отишъл и на негово място беше дошъл един начетен, влюбен в литературата интелектуалец, който можеше с часове да говори за този или онзи художник или скулптор, вместо да се интересува от завоевателните амбиции на тъста си и да се притеснява, че Цезар може да докаже по-голям пълководчески талант. И най-странното бе, че властта в семейството принадлежеше на Юлия! Без никакво колебание Помпей се беше поддал на властната й женственост. Юлия нямаше да се запознае със затворническия живот в затънтения Помпей! Където и да заминеше съпругът й, тя щеше да го следва неотлъчно. Младоженците вече дори напомняха на Фулвия и Клодий.

— Ще построя на римляните каменен амфитеатър — заричаше се Великия. — Вече съм купил терена между септата и хангарите за колесниците. Истинска лудост е да строим по шест пъти в годината дървени трибуни, а след края на поредните игри да ги разглобяваме. Не ме интересува, Цезаре, дали според традицията театърът е упадъчно и неморално изкуство. Истината е, че цял Рим се изсипва да гледа представленията — при това, колкото по-просташки са те, толкова по-възторжена е публиката. Юлия твърди, че най-знаменателният паметник за моите завоевания ще бъде да завещая на Рим огромен каменен амфитеатър с красива колонада и отделна зала в далечния край, която да може да приюти целия Сенат. По този начин, обяснява тя, мога да заобиколя забраните: залата за Сената ще бъде осветена като храм, а в горния край на трибуните ще построя изящно малко светилище на Венера Виктрикс. Е, няма как да не е на Венера, след като Юлия е пряка нейна наследница, но тя сама предложи храмът да бъде посветен на Венера Победоносна в чест на моите победи. Умно пиле е моето! — добави с умиление Помпей и погали сресаните по модата плитки на жена си. Която изглеждаше, забеляза с известно неудобство Цезар, твърде доволна от себе си.

— Това е чудесно — отбеляза той.

Юлия продължи вместо Помпей: