Жива жар

Маги намръщено гледаше покрития с бръшлян каменен зид. Изведнъж лицето й се промени, сякаш си спомни нещо, и се потресе.

— О, Господи — каза тя, като отстъпи една крачка, — лудницата.

— Какво е… — Джем спря. Спомни си една случка при Астли. Някаква шивачка видя Джон Астли да се усмихва на мис Хана Смит и заплака толкова силно, че изпадна в пристъп. Филип Астли плисна вода в лицето й и я шамароса.

— Съвземи се, мила, или ще идеш в лудницата! — рече той, преди другите шивачки да я отведат. Той се обърна към Джон Фокс, потупа го по темето и намигна.

Джем отново вдигна поглед към прозорците и видя една ръка да се протяга през решетките, като че ли се опитваше да сграбчи дъжда. Когато писъкът започна трети път, той каза:

— Да тръгваме. — И се обърна в посоката, която според него беше запад, към Сохо и Ламбет.

Маги и Мейси го последваха.

— Това е крепостната стена — каза Маги, като посочи каменния зид отдясно. — Навсякъде наоколо има останки от нея. Древната стена на Лондон. По нея познах лудницата. Веднъж с татко минахме оттук.

— Тогава накъде да вървим? — каза Джем. — Сигурно знаеш.

— Разбира се, че знам. Насам. — Маги зави наляво, без да се двоуми.

— Кой… кой стои в лудницата? — заекна Мейси.

— Лудите.

— О, Боже. Горките! — Внезапно Мейси спря. — Чакайте… вижте! — Тя посочи едно момиче с червена пола, което вървеше пред тях. — Ето я Роузи! Роузи! — извика тя.

— Мейси, далече сме от "Сейнт Гайлс" — каза Маги. — Роузи няма как да е тук.

— Мисля, че е тя. Каза, че работи навсякъде. Може да е дошла насам. — Мейси се затича.

— Не ставай глупачка! — извика Маги след нея.

— Мейси, недей да… — започна Джем.

Но сестра му не слушаше, тичаше все по-бързо и когато момичето неочаквано свърна в една уличка, Мейси я последва и изчезна.

— По дяволите! — хукна след нея Маги и Джем се затича да я догони.

— Когато стигнаха завоя, от Мейси нямаше и следа.

— По дяволите! — измърмори Маги. — Кръгла глупачка!

Те забързаха надолу по уличката, като надничаха встрани на всеки ъгъл. На едно място във входа на къща се мерна нещо червено. Приближиха на бегом и когато видяха лицето на момичето, стана ясно, че не е Роузи, нито пък е проститутка. Тя затвори вратата след себе си и Маги и Джем останаха сами, заобиколени от няколко къщи, църква, бакърена работилница и манифактурен магазин.

— Мейси трябва да е продължила нататък — каза Маги. Тя се върна до първата уличка, следвана по петите от Джем, и продължи по нея, като все така надничаше в пресечките. Когато уличката свърши, те завиха. Когато и следващата свърши, пак завиха, все по-объркани в лабиринта. Джем не казваше почти нищо, освен че веднъж спря Маги и й посочи, че се въртят в кръг. Маги си мислеше, че той сигурно й е ядосан, задето са се изгубили, но Джем не изглеждаше нито сърдит, нито уплашен, а крачеше с твърда решителност. Маги се опитваше да не мисли за друго, освен как да намерят Мейси. Когато за миг се отпусна и си представи тях тримата, залутани из тези мънички улички в непозната част на огромния град, дъхът й спря и си помисли, че може би трябва да поседне. Само веднъж беше изпитвала такъв страх — когато срещна онзи човек на Улицата на главорезите. Докато тичаха по друга улица, минаха покрай един мъж, който се обърна и им се усмихна похотливо.

— От какво бягате?

Маги изпищя и се дръпна като подплашен кон, така че стресна и Джем, и мъжа, който тутакси изчезна в проход между две къщи.

— Маги, какво ти е? — Джем я сграбчи за рамото, но тя го отблъсна ужасена, обърна се гърбом и опря ръка на стената, опитвайки се да се успокои. Джем я наблюдаваше и чакаше. Накрая тя си пое дълбоко дъх и несигурно се обърна към него, а от смачканата й сламена шапка се стичаше дъжд и влизаше в очите й. Джем се взря в нещастното й лице и откри студеното празно изражение, което беше съзирал няколко пъти преди — понякога, когато не знаеше, че той я гледа, и сега, когато отчаяно се опитваше да го прикрие.

— Какво има? — повтори той. — Какво ти стана? Така странно се държа и в Смитфийлд.

Тя разлюля глава. Нямаше да каже какво й е.

— Сети се за онзи човек на Улицата на главорезите, нали? — предположи Джем. — Винаги се държиш странно, когато стане дума за него. Така беше и в Смитфийлд.

— Мейси се държи странно, не аз — тросна се Маги.

— И ти също — упорстваше Джем. — Прилоша ти, защото си видяла там много кръв. Може дори да си… — Джем спря. — Видяла си какво се случва, нали? Видяла си как го убиват. — Той искаше да я прегърне и да я успокои, но знаеше, че тя няма да му позволи.

Маги му обърна гръб и тръгна по улицата.

— Трябва да намерим Мейси — измърмори тя и не продума повече.