Жива жар

— Заби го в гърлото му — довърши вместо нея Чарли. — Наръга го, като че беше прасе. Трябваше да видиш кръвта, която шурна! — Говореше с възхищение в гласа.

Джем се вторачи в Маги.

— Ти… ти си го убила?

Маги стисна зъби и промълви:

— Защитавах се, както ти току-що постъпи с Чарли. Не изчаках да видя дали съм го убила, избягах. Трябваше да изхвърля дрехите си, изцапани с кръв, и да открадна други.

— Аз обаче изчаках — промърмори Чарли. — Видях го как издъхна. Мина много време, докато умре от загуба на кръв.

Маги погледна брат си и нещо проблесна в главата й.

— Ти си взел лъжичката от него, нали така?

Чарли кимна.

— Мислех, че е негова. Не знаех, че е твоя.

— Още ли е у теб?

— Продадох я. Беше чаена лъжичка. Взех й добри пари.

— Парите са мои.

Ударът по главата, изглежда, беше притъпил заядливостта на Чарли и той не се наежи.

— Не са у мен, но ще имам да ти давам.

Джем не можеше да повярва, че обсъждат чаени лъжички и пари след историята, която чу. Маги беше престанала да трепери и се поуспокои. Но сега Джем се разтрепери.

— Отивам при Мейси — повтори той. — Тя ще има нужда от мен.

— Чакай, Джем — каза Маги. — Няма ли… — Тя се вгледа в него с умоляващ поглед. Хапеше устни и Джем потрепери от мисълта, че само преди няколко минути ги е целунал, целунал е убийца.

— Трябва да тръгвам — рече той, като пусна тухлата и закрачи несигурно в мрака.

— Чакай, Джем! Ще дойдем с теб! — извика Маги. — Не искаш ли поне факлата?

Но Джем вече беше стигнал до Улицата на главорезите и се затича по нея. Краката му сами намираха пътя за дома, защото главата му беше празна.

8

Когато стигна комплекса "Херкулес", тълпата се беше разотишла, но навсякъде имаше следи от неотдавнашните схватки — тухли, буци пръст и тор, пръчки и стъкла от изпочупените прозорци на всички къщи. Обитателите им се бяха обединили и обикаляха заедно да възпират крадците да се възползват от лесния достъп, предлаган от зейналите дупки на прозорците. Пред къщата на мистър Блейк имаше карета.

Къщата на мис Пелам беше ярко осветена като кръчма, сякаш тя се опитваше да прогони всяка сянка на съмнение от стаите си. Когато Джем влезе, чу гласа на баща си в предната й стая и треперещия й глас, който го прекъсна:

— Съжалявам за болестта на дъщеря ви, но и при най-добро желание не мога да позволя на симпатизанти на революционерите да останат в тази къща и един ден. Честно казано, мистър Келауей, ако не беше мразовита зимна нощ, вече щяхте да сте на улицата.

— Но къде да отидем? — попита умолително Томас Келауей.

— Да бяхте помислили за това, когато отказахте да подпишете декларацията, и то пред всички. Какво ще си кажат съседите?

— Но мистър Блейк…

— Мистър Блейк няма нищо общо с това. Той ще си плати собствената цена. Вие не подписахте и затова няма да останете тук. Искам да си стегнете багажа до утре на обяд. Сутринта ще се отбия до Сдружението и съм сигурна, че ще имат голямо желание да ми помогнат, ако още не сте се изнесли, когато се върна. Всъщност, ако не бяха така грубо нападнати тази вечер, щяха да са тук сега, вместо да преследват разбойници. Къде е синът ви, мога ли да попитам?

Преди Томас Келауей да успее да измърмори някакъв отговор, Джем отвори вратата и влезе. Мис Пелам обърна рязко глава като ядосана кокошка и го изгледа злобно.

— Тук съм — промълви той. — Защо искате да знаете? — Вече нямаше причина да е любезен с нея.

Мис Пелам усети промяната и каза с отбранителен глас:

— Махай се, момче! Никой не ти е позволил да влизаш!

Самата тя забърза към вратата, сякаш се подчиняваше на собствената си заповед. За Джем беше ясно, че се страхува от него, което го накара да се почувства силен за кратко време. Но от това не можеше да извлече някаква полза, освен да види, че е стресната. Все още ги пъдеше от къщата.

Обърна се към баща си. Томас Келауей стоеше с наведена глава.

— Татко, мама те вика горе — каза Джем, като му предостави лъжата, от която имаше нужда, за да се измъкне от стаята.

Томас Келауей погледна сина си и уморените му сини очи за пръв път не блуждаеха, а го гледаха съсредоточено.

— Съжалявам, синко — каза той. — Обърках нещата.

Джем запристъпя от крак на крак и рече:

— Не, татко, нищо не си объркал. — Усети, че мис Пелам слуша внимателно. — Просто имаме нужда от теб горе.

Джем се обърна и мина рязко покрай мис Пелам, сигурен, че баща му ще го последва. Докато се катереха по стълбата, Ан Келауей надникна от открехнатата врата горе, където подслушваше. Успокоена от отдалечаващите се гърбове, хазяйката им излезе в коридора и силно извика:

— Утре до обяд да сте напуснали! До обяд, чухте ли? Това значи и дъщеря ви. Тя е виновна, че се забърка в неприятности. Трябваше да ви изхвърля преди два месеца, когато тя…

— Млъкни! — изрева отгоре Джем. Усещайки, че мис Пелам от месеци таи напрежение, което застрашава да прелее, реши да използва остри думи, за да я накара да замълчи.

— Затваряй си глупавата уста, крастава кучко!