Жива жар

При тези думи мис Пелам замръзна със зяпнала уста и ококорени очи. После, като че ли беше завързана за кръста с връв и някой я бе дръпнал силно, тя се хвърли обратно в стаята си и затръшна вратата.

Ан и Томас Келауей гледаха сина си и недоумяваха. Ан Келауей отстъпи, пускайки мъжете да минат, и здраво затвори вратата.

Вътре тя се озърна из стаята.

— Какво ще правим сега? Къде ще отидем?

Томас Келауей се прокашля.

— У дома. Ще се върнем у дома.

Щом думите излязоха от устата му, той почувства, че това е най-важното решение, което е вземал в живота си.

— Не можем! — възрази Ан Келауей. — Мейси няма достатъчно сили да пътува през зимата.

Всички погледнаха към Мейси, която седеше до камината, загърната в одеяло, както през последните два месеца. Очите й блестяха от спомена за вечерните събития, а не от треска. Тя ги погледна и пак впери взор в огъня. Ан Келауей се загледа в дъщеря си и затърси отговори на въпросите, които думите на мис Пелам бяха повдигнали.

— Мейси…

— Престани, мамо — намеси се Джем. — Просто я остави на мира. Тя ще се оправи, нали, Мейси?

Мейси се усмихна на брат си.

— Да. О, Джем, мистър Блейк и жена му са ви толкова признателни. Той каза да благодаря на теб и Маги. Вие сигурно знаете защо. И на мен благодари.

Тя поруменя и се загледа в скръстените си на скута ръце. В този момент Ан Келауей усети, както често пъти в Лондон, че децата й живеят в различен свят.

— Имам идея — каза Джем неочаквано. Той се втурна надолу и стигна до каретата пред съседната къща точно когато семейство Блейк се качваха в нея.

VIII Юли 1793

1

Маги беше сигурна, че е чувала мъжа с лютнята и преди — провлачваше фалшиво същата песен, която развали и онзи път, когато го чу пред Херкулес Хол, дори грешеше на същите места. Въпреки всичко тя затананика "Място, дето Робин да се мушка", докато стоеше, облегната на зида до поляните на Астли. С десет готови дорсетски колела в скута си, тя мислеше да започне друг вид копчета. Преди да хване иглата, се прозина и се протегна, защото не си беше лягала цяла нощ, за да помага на Бет Батърфийлд с прането. Макар че най-накрая Маги беше решила да смени горчицата и оцета с копчета и пране, не беше убедена, че все това ще прави. За разлика от майка си не можеше да спи през деня, защото винаги се събуждаше с чувството, че е пропуснала нещо важно — пожар или бунт, или някоя гостенка, която е дошла и си е отишла. Предпочиташе да стои поне полубудна.

Сега лютнята подхвана мелодията на "Бони Кейт и Дани" и Маги не се стърпя да не запее:

До реката двама млади —
Бони Кейт и Дани.
До реката двама млади.
Там краката й разтвори
и със нея се пребори.
Ах, ти, палав Дани!
Мина лято, мина есен,
Бони Кейт растеше
и когато дойде време,
син роди му вече.
Малък Дани го нарече.

Когато свърши, Маги се доближи до човека, който седеше на стъпалата пред Херкулес Хол.

— Ей, ти, нахалнице! — извика той, като я видя. — Няма ли да престанеш да дебнеш наоколо?

— А ти няма ли да спреш да съсипваш едни и същи песни? — отвърна Маги. — Никой ли не ти е казал да не ги свириш повече? Продължавай да пееш "Бони Кейт и Дани" и ще влезеш в тефтерите на Сдружението.

Човекът се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— От небето ли си паднал, човече? Не бива да свириш мръсни песнички, а само химни за възхвала на краля и двора. Не го ли знаеш това? — Маги се изправи и запя на висок глас "Боже, Краля ни пази":

Ти краля Джордж възвеличи,
гласът ти мощно да звучи.
Във него всеки се кълне.
Британия със своите красоти
грижовно да ни приюти
и Бог да пази от беди,
и Краля да благослови!

— Или пък ето тази. — Тя запя "Царувай над Британия":

Откакто Джордж и неговият род
понесоха свещената корона,
щастлив е целият народ…

Тук спря и се изсмя на изражението на музиканта.

— Знам, глупаво е, нали така? Но не разбирам защо все пак си правиш труда да свириш? Не знаеш ли, че мистър Астли го няма? Отиде във Франция да се бие. Върна се от Ливърпул тази зима, когато френският крал беше екзекутиран и Англия обяви война на Франция. Тогава той замина веднага да предложи услугите си.

— Каква е ползата конят му да танцува срещу французите?

— Не, не, замина старият Астли, не синът му. Джон Астли все още е тук и управлява цирка. И ще ти кажа, не наема музиканти от улицата като баща си, така че просто можеш да си дадеш почивка.

Лицето на мъжа помръкна.

— Какво прави там старият Астли? Много е дебел да язди и да се бие.

Маги сви рамене.

— Искаше да отиде. Каза, че е бил кавалерист и това е негов дълг. Изпраща непрекъснато вести от битките и Джон Астли ги пресъздава тук. Никой не ги разбира кой знае колко, но е много интересно да ги гледаш.