Жизнеописание

R. Rusev. The Autobiography of Sofronij Vracanski. To Honor of Roman Jakobson. The Hague—Paris, 1967, p. 1683—1693.

В. Д. Конобеев и Е. Μ. Шатохина. Из истории политических связей России с руководителями национально-освободительного движения в Болгарии в 1806— 1812 гг. — Известия на Института за история при БАН, т. XX. София, 1968, стр. 343—387.

Т. Н. Копреева. Неизвестный литературный источник Жития Софрония Врачанского. — ТОДРЛ, т. XXIII. Л., 1968, стр. 261—275.

Т. Н. Копреева. К вопросу о датировке «Жития» Софрония Врачанского. — Советское славяноведение, 1968, № 5, стр. 45—49.

Р. Русев. За възникването езика и стила на автобиографията на Софроний Врачански. — Език и литература, София, 1971, № 3, стр. 64—67.

В. Д. Конобеев. Българското национално-освободително движение. Идеология, програма, развитие. София, 1972, стр. 7—362.

И. В. Волевич. Болгарская литература. Софроний Врачанский. — В кн.: История зарубежной литературы XVII—XVIII вв. Изд. 4-е. Μ., 1973, стр. 769—770.

Исследования и статьи общего характера

Энегольм. Записки о городах Забалканских, занятых российскими войсками в достопамятную кампанию 1829 года. СПб., 1830.

К. Базили. Босфор и новые очерки Константинополя. Ч. 11, СПб., 1836, стр. 95—97.

Т. Васильов. Кърджалиите в Тетевен. — Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец. Кн. II. Средец, 1882—1883, стр. 148—149.

Ив. Павлович. Исписи из француских архива. Материал за историку Балканскога полуострова. О Пазваноглу. Од 1795 до 1807 године. — Споменик Српске кральевске академийе, II, Део тречи. Београд, 1890, стр. 123—124.

Л. Милетич. Стари пътувания през България. II. Руджиер Иосиф Бошкович. — Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Кн. VI. София, 1891, стр. 138— 167.

К. Иречек. Княжество България. Ч. II. Пътувания по България. Пловдив, 1899, стр. 729.

Й. П. Георгиев. Село Арбанаси (Историко-археологически бележки). — Периодическо списание на Българското Книжовно дружество в София. Кн. XIV (год. XV), 1—2 свезка. София, 1903, стр. 86—123.

Й. П. Георгиев. Град Братца (принос към историята му). — Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Кн. XX. София, 1904, стр. 1—75.

Д. Ихчиев. Турски държавни документи за кърджалиите. — Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. I, Дял историко-филологичен и фолклорен, кн. XXII и XXIII. София, 1906—1907, стр. 1—71.

Г. Киров. Материали за историята на Котленското училище. — Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. I, Дял историко-филологичен и фолклорен, кн. XXII—XXIII. София, 1906—1907, стр. 7—8.

Й. П. Георгиев. Два съседни манастира. I. Къпиновски манастир Св. Никола. — Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София. Кн. XVIII. София, 1907, стр. 301—305.

Д. Ихчиев. Турски държавни документи за Осман Пазвантоглу Видински. — Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. I, Дял историко-филолгичен и фолклорен, кн. XXIV, нова редица, кн. 6. София, 1909, стр. 1—128.

II. И. Милев. Известия за състоянието на Турция в края на XVIII век. — Списание на Българската академия на науките. Кн. VI. София, 1913, стр. 1—71.

П. Н. Орешков. Няколко документа за Пазавантоглу и Софрония Врачански (1800-1812). — Сборник на Българската академия на науките. Кн. III, 2. София. 1914, стр. 1—54.

И. Начов. Цариград като културен център на българите до 1877 година. — Сборник на Българската академия на науките. Кн. XIX, I, XIV. София 1923, стр. 1—206.

Д. Стойчев. Тетевен. Минало и днес. Тетевен, 1924.

Ст. Шишков. Пловдив в своето минало и настояще. Историко-етнографски и политико-икономически преглед. Пловдив, 1926, стр. 12 и след.

Д. Попов. Град Лом и околията му. Лом, 1927.

С. Симеонов. Русе в миналото и днес. Исторически, географически и статистически бележки г плана на града. Русе, 1929.

Ю. Трифонов. Исторически бележки към разказа на Софрония Врачански за събитията в Плевен. — Юбилейна книга на I Софийска мъжка гимназия. София, 1929, стр. 239.

П. Цончев. Из стопанското минало на Габрово Монографични изследвания. София, 1929, стр. 17—29, 383—388.

П. Цончев. Преживелици на Габрово от края на XVIII век до Освобождението (материали и спомени). — Българска историческа библиотека. Г. II, т. 4. София, 1929, стр. 125—127.

Μ. Арнаудов. Неофит Хилендарски Возвели. 1785—1848. Живот — Дело — Епоха. София, 1930, стр. 89—227 и др.

Μ. Арнаудов. Из миналото на Котел. Заселване, бележити личности, стопански живот, фолклор. — Годишник на Софийския университет, I. Историко-филологически факултет, XXVII, 1930—1931. София, 1931, стр. 5—27, 53—63.