История на града Видин и неговата област (Видинско, Кулско, Белоградчишко, Оряховско, Вратчанско, Фердинандско, Берковско и Крайна). София, 1932, стр. 118—124, 245 и др.
Ю. Трифонов.
История на града Плевен до Освободителната война. София, 1933, стр. 33—130 и др.
З. Цонев.
Къпиновският монастир и неговите старини. — Газ. «Мир», № 10538, 31 август 1935.
Д. Дочев.
Карнобат в миналото. София, 1935.
B. Маринов.
Герлово. Областно географско проучване. София, 1936, стр. 56—58 отд. оттиска.
А. Андреев.
Из стария Ямбол. Исторически скици. Ямбол, 1937.
А. Йосифов-Бохачек.
Град Никопол през вековете. Кратка илюстрирана история. Никопол, София, 1937.
Г. Попхристов.
Свищов в миналото (86—1877). Свищов, 1937, стр. 1—48.
Д. Йоцов.
Културно-политическата история на Братца. T. I. София, 1937, стр. 32— 110, 132—162, 275—326 и др.; т. II. София, 1943, стр. 168—170.
X. Гандев.
Ранно възраждане. 1700—1860. Студия. София, 1939.
X. Гандев.
Фактори на българското възраждане. 1600—1830. София, 1943.
И. Снегаров.
Кратка история на съвременните православни църкви (Иерусалимска, Антиохийска, Александрийска, Цариградска и др.). T. I. Университетска библиотека, № 277. София, 1944, IV, гл. 6. Цариградската патриаршия под турска власт и др., стр. 482—546.
И. Гошев.
Към историята на Черепишкия монастир. — Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, т. XXII, 1944—1945. София, 1945, стр. 13—24. И. Снегаров. Кратка история на съвременните православни църкви (Българска, Руска и Сръбска). T. II. Университетска библиотека, № 299. София, 1946. T. VIII. Българска църква, стр. 1—91.
И. Загорски.
Манастирите във Велико-Търновската епархия. Историко-стопански бележки. София, 1947, стр. 87—93.
A. Ф. Миллер.
Мустафа паша Байрактар. Оттоманская империя в начале XIX века.
Μ.—Л., 1947.
Ж. Натан.
Болгарское возрождение. Μ., 1949, стр. 20—100.
П. Миятев.
Потомки крымских Гиреев и их господство в некоторых частях Болгарци в XVII—XIX вв. — Ученые записки Института славяноведения АН СССР, 1958, T. XVI, стр. 288—303.
Б. Цветкова.
Извънредни данъци и държавни повинности в българските земи под турска власт. София, 1958.
C. Михайлов.
Екскурзии из българските старини. София, 1959.
B. Мутафчиева.
Феодалните размирици в Северна Тракия през края на XVIII и началото на XIX в.—Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762—1962). Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от История славянобългарска. БАН, София, 1962, стр. 167—210.
A. Н. Робинсон.
Историография славянского Возрождения и Паисий Хилендарский.
Вопросы литературно-исторической типологии. Μ., 1963.
Π. Т. Цончев.
Страници из историята на Котел от края на XVIII и първата половина на XIX в. — Сборник «Георги Стойков Раковски. Възгледи, дейност, живот». T. I. БАН, София, 1964, стр. 275—303.
Б. Недков.
Османотурска дипломатика и палеография, I. София, 1966.
C. Дамянов.
Ломският край през Възраждането. Икономически живот и политически борби. София, 1967, стр. 15—56.
Д. Филипова.
Силистра — град на 18 века. Библиография. Силистра, 1969.
Инокентий (Максимов,
архим.). Врачанска епархия (исторически очерк). — Духовна култура, г. L, кн. 9—10, София, 1970, стр. 17—25.
Н. Тодоров.
Балканският град в XV—XIX век. Социално-икономическо и демографическо развитие. София, 1972.
Н. Коледаров и Н. Мичев.
Промените в имената и статута на селищата в България 1878—1972. София, 1973.
B. Мутафчиева.
Кырджалийское время. Опыт периодизации кырджалийства. — Etudes balkaniques. 1, Sofia, 1973, стр. 100—120.
X. Христов.
Българските общипи през Възраждането. София, 1973.