Жрицата на змията

— В стаята, на масата, има нещо. Не го поглеждай! Погреби го… Като човек… Само това е останало от Фернандо Великолепния.

— Тсантса!

— Да! — отвърна Жак. — Кой ли го е направил?

Джексън вдигна рамене.

— Не един нещастник би искал това. Вече знам много за него. Да приемем, че е дело на всички индианци — от името на всички.

После пристъпи към двамата влюбени.

— Научих една новина. Фернандо няма да пакости повече. Можете да пътувате спокойно.

Боян се обърна.

— Убит?

— Не е важно! Няма го! Забравете го! Все едно, че не сте го срещали. Сега тръгвайте!

Той целуна двамата млади, прегърна Камюс и се отдръпна настрана, направи им път да се качат в лодката.

Боян тъкмо стъпваше на дъската, простряна между брега и палубата, когато Джексън го хвана за ръката.

— И още нещо! Като се върнете, донесете хинин! Много хинин!

Той се усмихна тъжно.

— Сега вече не срещу злато! Малка отплата. Хининът тук значи живот. Длъжен съм да оправдая името си — Магьосникът на живота.

Великата река влечеше лениво водите си надолу през зеления каньон на джунглата. Над блесналата й повърхност, попила целия жар на екваториалното слънце, се виеха сребристи пари. Пискаха цикади. Над главите им се съвещаваха орляк зелени папагали.

Моторът забоботи равномерно. Витлото разби водата зад кърмата в жълта пяна. Лодката потегли, възви и се спусна по течението.

Пукотът ядоса стадо маймуни и те се разскачаха по клоните с диви крясъци. Припеклите се на слънце каймани изпълзяха към водата и побързаха да се спотаят в дълбините.

От палубата тримата пътници махаха с ръце. Скоро фигурите им се смалиха, стопиха се. Остана да свети само едно жълто петънце, роклята на Жанет.

Неговата Жанет! Беше щастлива! Нейното щастие беше и негово щастие.

Моторницата се скри зад завоя.

Джексън се обърна.

— Има и сладки сълзи, Утита! — рече той виновно. — А сега назад, към Свещения град, при жените-господарки, при болните момчета!

Пирогата чакаше готова.

Щеше да тръгне с нея. Веднага. Нагоре, срещу реката. В обратна посока. Щеше да се отдалечи още повече от своята Жанет. Но не!

Лицето му грейна в радостна надежда. Това пътуване нямаше да ги отдалечи един от друг. Напротив, щеше още повече да ги сближи.