Зной в полунощ

А Карпинтър затвори очи, сведе глава и обля влажната земя със сълзите си. Изумен и неразбиращ, той се преклони пред новия господар на света… и видението изчезна, а той се събуди изтрезнял и втрещен, докато в стаята проникваше първата дрезгава утринна светлина. Главата му щеше да се пръсне. Навсякъде се търкаляха празни бутилки. Ник Роудс лежеше проснат на пода близо до канапето. Карпинтър притисна с ръце слепоочията си и започна да ги разтрива и разтрива с напразната надежда да изстиска болката от тях, заслушан в гробовните камбани, които разкъсваха мозъка му и сякаш бяха потвърждение на жестоката истина, че вече не е останала и капчица надежда за този нещастен, измъчен, съсипан стар свят. Никаква, никаква надежда. Всичко беше загубено. Всичко, всичко, всичко. Загубено, загубено, загубено. Всичко. Загубено.

Всичко. Загубено. Загубено.

Загубено.

Една ензимна баня, цял ден размотаване и излежаване из апартамента, един-два часа във възстановителната камера на Роудс, която го освободи от натрупаното нервно напрежение, и Карпинтър се почувства почти наред. Роудс изглеждаше така, сякаш не беше пил цяла нощ. Към пет вечерта пристигна Изабел Мартин, все така приветлива, загрижена и укротена, и след като пийнаха по чаша шери и обмениха по няколко думи, тримата се отправиха към Йоланда Бермудез.

На Карпинтър му допадна очарователната претрупаност на нейната малка къща — старинният й бароков вид, множеството миниатюрни стаи, претъпкани със стотици всевъзможни предмети, мирисът на тамян, глутницата грациозни котки от съвършено непознати породи. Точно такава си беше представял къщата на Йоланда — малко нелепа и преливаща от ексцентрична жизненост, дори в по-голяма степен.

А и този Фаркас, безокият човек на „Киоцера“, когото беше успяла да изнамери там горе, на сателита — имаше точно вид на експонат от колекцията й. Антикварна рядкост, старинна вещ, нещо от този сорт.

Човек не можеше да не се впечатли. Изумителен ръст, могъща, властна осанка, която излъчваше самоувереност и сила и сякаш изпълваше цялата стаичка, където домакинята поднасяше сандвичите. Великолепен бисерносив костюм и оранжево копринено шалче, лъснати до огледален блясък ботуши — всичко това демонстрираше безупречен вкус. Масивни скули и издадена брадичка. И над всичко това се извисяваше гладкото сводесто чело, чиито колосални размери хипнотизираха. Някакво невъобразимо чудовище, родено в сънищата, което човек не очакваше да види в действителния живот. Не беше просто сляп, а изобщо нямаше очи. И въпреки това движенията му изобщо не подсказваха липсата на зрение.

Карпинтър отпиваше малки глътки от питието си и отхапваше от сандвичите, докато наблюдаваше случващото се наоколо.

Гостите се събираха по двама-трима, казваха си по няколко думи, след което групичката се разпадаше и всеки се насочваше към нов партньор.

Фаркас и Енрон — единият огромен и надменен, а другият дребен и напрегнат като навита пружина — разговаряха приглушено в един отдалечен ъгъл, сякаш уговаряха подробностите по условията на някакъв договор.

След малко Фаркас се приближи до Йоланда. Застанаха плътно един до друг, а Енрон ги наблюдаваше мрачно отстрани. Цялото поведение на Фаркас неприкрито демонстрираше явния му интерес към нея. Наклонил огромната си куполообразна глава към нея, той явно си служеше с някакво екстрасензорно рентгеново зрение, което проникваше през яркочервената рокля до голата й плът.

Това очевидно я забавляваше и тя се бе изчервила като ученичка, кършеше тяло пред него, преливаща от удоволствие и предлагайки прелестите си на показ. Изглежда, уговаряха интимна среща, и то под носа на Енрон. Поне той беше убеден в това, което личеше от смръщената му физиономия. В този момент се намеси Изабел и го дръпна настрана. „Приятелски жест“ — помисли си Карпинтър. Беше й се притекла на помощ, за да я остави спокойно да го впримчи в мрежата си, независимо че Фаркас изцяло се беше оставил в ръцете й.

Сега Енрон подхвана разговор с Ник Роудс: дали не го интервюираше отново? Йоланда се приближи към тях. Двамата с Роудс обмениха мигновени, но многозначителни усмивки. Това му припомни казаното от Роудс за нея след вечерята в Сосалито и той си даде сметка, че Йоланда беше спала с всички мъже в тази стая и това несъмнено я караше да се гордее.

Партньорите продължиха да се прегрупират. Накрая Карпинтър поведе разговор с Фаркас. Представи го Йоланда:

— Това е приятелят ни Пол Карпинтър. Говорих ти за него.

Хвърли им по една пленителна усмивка и по един зноен поглед и се понесе към Енрон.

— Вие работите за „Самурай“, нали? — попита моментално безокият. — Капитан на ледовлекач, доколкото разбрах.

— Бивш — отвърна направо Карпинтър, изненадан от директния начин, по който Фаркас подхвана разговора, и се загледа в сенчестите хлътнатини, където би трябвало да бъдат очите на малко по-високия от него мъж. — Възникна скандал по повод на един инцидент в океана. Бях уволнен.

— Да. И аз така съм информиран. Имах впечатлението, че „Самурай“ твърде рядко прибягват до подобна мярка.